МЗ на война с памперса
Мъчителната раздяла с памперса да започва на годинка в яслата. Това предвиждат приложенията към новата наредба. В нея е заложено на 1.5 години мъникът да дава знак кога му се пишка, на 2 вече да ползва гърнето само и памперсът постепенно да отпада, а на прага на градината категорично да е „скъсало” с пелените. Друг приоритет в наредбата е малчуганът отрано да се учи да храни сам. На годинка да борави с чашка и шише, на 2 да се справя с лъжицата, а на 3 – вече смело да държи виличка и нож. На 18 месеца е предвидено
да се учи да си мие зъбките
а шест месеца по-късно – да прави първи опити да се облича и обува само. Закаляването, подобно на раздялата с памперса, също трябва да започва на годинка – защото развива ума и ендокринния апарат и е застраховка срещу инфекциозни болести, обясняват експертите в наредбата. Затова игрите на слънце и въздух и във вода, са заложени в новите стандарти.
„Четенето” на първите книжки с картинки да започва на 18 месеца, е друга препоръка на експертите. Пак за тогава е „насрочена” първата среща с молива, която на 2 се очаква да „роди” първите картини – най-често, кръгообразни драсканица. На година и половина пък идва времето и на първите осъзнати игри с връстиците. На 18 месеца се очаква детето да ги имитира. На 2 – да започва да ги включва в игрите си, а на 3 се раждат първите приятелства, според стандартът за ранно детско развитие.
Родителите трябва да се услушват за първата осъзната думична около 11 месеца, според критериите на експертите. Към годинката те вече трябва да са 5-6, а мъникът да дава целувка, „боц” и „здрасти”. На 18 месеца се очаква детето да има пасивен речник от 30-40 думи и да прави опити да описва случки, да посочва
къде са мама, тати, "бау-бау" и "буу"
На 2 идва ред на безглаголните изречения. Речникът пък трябва да е „набъбнал” към 300-400 думи. Така, преди да премине от яслата в градината, малчуганът ще може да прави прости изречения, ще борави с около 1500 израза и дори ще знае приказки и стихчета, предвиждат още приложенията към наредбата.
Стандартите са разработени от експерти на просветното и здравното ведомство, с помощта на учени от БАН и Софийския университет, специалисти от УНИЦЕФ и националния консултант по педиатрия проф. Пенка Переновска, уточняват от МЗ.