Средства за иновации само срещу доказан резултат

Прогнозата на специалистите е, че мерките за намаляване на здравния риск ще доведат до предотвратяване на 40% от раковите заболявания, казва Петър Витанов

- Планът за борба с рака е политически ангажимент за обръщане на тенденциите в раковите заболявания, като пръв причинител на смърт на възрастното население в Европейския съюз и съществен елемент от изграждането на силен Европейски здравен съюз. Целите му са: спасяване на човешки живот чрез устойчива профилактика на рака, подобряване на ранното откриване на заболяването, равен достъп до диагностика и лечение във всички страни-членки, подобряване на качеството на живот на болните от рак и тези, които се възстановяването от заболяването.

- Какви са очакванията към нашата страна и какво трябва да залегне в плана на МЗ?

- Страната ни трябва да работи активно за намаляване на риска от заболяване по няколко направления, в които значително изостава. На първо място това е броят на пушачите. Целта е те да бъдат сведени до 5% от населението до 2040-та година, което е изключително амбициозна цел предвид факта, че само допреди няколко години всеки втори българин около нас пушеше. Успоредно с това, намаляване на вредната консумация на алкохол с поне 10% до 2025-та година. Обръща се внимание и на замърсяването на околната среда, като и там трябва да се работи активно за намаляване на замърсяването и понижаване на излагането на канцерогенни вещества и радиация. Важен приоритет е и повишаване на здравната грамотност с цел насърчаване на по-здравословен начин на живот, тема, които също се подценява силно у нас. Прогнозата на специалистите е, че тези мерки ще доведат до предотвратяване на 40% от раковите заболявания. Сред важните приоритети е и значителното повишаване на профилактиката и подобряване на ранното откриване на раковите заболявания. Тревожно е, че в момента има разлика от 20% в преживяемостта след ракови заболявания, в зависимост от различните страни-членки. Профилактиката, която е най-изостанала в България, ранното диагностициране и качественото лечение трябва да преодолеят тези разлики.

- На какви средства можем да се надяваме от Европейския съюз?

- Официално Европейският план за борба с рака ще разполага с финансиране в размер на 4 млрд евро, включително 1,25 млрд от бъдещата програма "Европейският съюз в подкрепа на здравето". Парите не са единственият източник на подкрепа. Преди месец например отвори врати Европейски център за знание в областта на рака. Неговата цел е да предоставя данни за раковите заболявания, да проследява тенденции и да формира политики по лечение, като дългосрочната задача е преодоляване на неравенствата в качеството на лечение. Въпреки че говорим за изграждане на здравен съюз, не трябва да забравяме, че здравеопазването е от компетенцията на страните-членки и следователно европейските политики в сектора могат да имат само поддържащ и второстепенен характер. Отговорността на здравната система е на държавата, а не на ЕС. Може би е добре да споменем, че въвеждането на минимални здравни стандарти или организирането на общи обществени поръчки за лекарства ще повишат качеството и ще намалят стойността на здравната услуга, но виждаме, че дори тогава някои страни проявяват недалновидност и не се възползват от предоставените възможности. Ще дам за пример България, която не се включи в общата поръчка за лекарство срещу COVID-19, пропускайки сроковете през март.

- Смятате ли, че страната ни трябва да инвестира в лечение, след като все още нямаме профилактика в областта на рака?

- Винаги в медицината се предпочита инвестиция в профилактиката, защото тя спомага за предотвратяване на заболяването или за неговото по-леко протичане, включително за минимизиране на трайните последици от него. Неслучайно ЕС насочи пъроначалните си усилия във ваксинация срещу Ковид, а не в разработване на лекарство за неговото лечение. Същевременно ефективното лечение и терапия подобрява с над 20% шансовете за благоприятен развой на заболяването. Едното обаче не може да е за сметка на другого, така че и лечението е изключително важно.

- Доколко оправдано е да инвестираме в лечение, след като нямаме и комплексност на грижата, тоест сега средствата не се харчат ефективно?

- Неефективността на здравната система и на здравния модел не бива да е причина за намаляване на средствата за ефективно лечение на онкологични заболявания, защото те спасяват и подобряват качеството на живот. Тук усилията трябва да бъдат насочени в реформа на здравния сектор, който да не позволява източване на средства, недофинансиране на клинични пътеки, свръхфинансирано на други и създаване на огромни дисбаланси в българското здравеопазване

- Ще има ли преосмисляне на дефиницията „иновация" на ниво ЕС, така че да сe финансира наистина терапия с доказан ефект? ЕС има ли препоръки в тази посока – например за обвързване на финансирането с резултати и гарантиран достъп до онкологична помощ без да е налице скрито или явно доплащане?

- Едно от измененията, които внесох по Европейската фармацевтична стратегия, адресира точно този въпрос. Финансирането на иновацииите е важно за развитието на технологиите, но то не може да става без никакви критерии. Считам, че средства за иновации трябва да се предоставят, само ако има доказан резултат от тях, свързан с повишаване на качеството на живот или на ефективността на лечението.