развитие

Рекет без граници

03-08-2021 06:10
Липсата на ясни правила, изкривеното остойностяване и нормативните вратички често позволяват на болниците да изнудват пациентите сиРекет без граници
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

България е в очакване на нов кабинет и промени. Заявка за такива в областта на здравеопазването отново дадоха всички партии. И отново част от тях са в областта на здравноосигурителния модел и финансирането на системата, а една от основните им цели е да се намали доплащането за пациентите, по което сме първенци в ЕС и до ден днешен. А плахите опити за ограничаването му през годините, така и не дадоха резултат. Или поне това показват фактите.

Близо 50% от всички разходи за здраве у нас се дават под формата на доплащане от страна на пациентите. Делът им расте в годините, а по този показател сме първенци в ЕС. През 2017 г. доплащането е било 46.6% в сравнение с 15.8% средно за общността, показа докладът на ЕК от 2019 г. А според данните от миналата година, делът им вече бе нараснал на 48% при това на фона на „непрестанните" политически усилия за ограничаването им. Структурата на тези разходи е за медикаменти, медицински изделия и лечение, като това в болниците винаги е най-големият проблем, защото е най-скъпо и човек най-трудно може да извади средства за него наведнъж и накуп, както се налага. И така, какво се случва напоследък.


Примерите


Доплащането в болниците у нас е масово явление, както за частните, така и за държавните. То отдавна не е доброволно, а задължително, защото под някаква форма всеки е принуден да остави своята лепта. Изключенията от правилото са рядкост. Ако човек не плати, в частните клиники няма да бъде лекуван, а в държавните не е ясно какво отношение ще срещне. Разликите при доплащането са във формата и размера му. Сега ще дадем няколко актуални примера. Имената на лечебните заведения ще спестим, тъй като смятаме, че практиките не са характерни само за тях.


Обичайните


Тук естествено започваме с избора на екип, който стандартно е 900 лв. Напоследък обаче има и вариации, нещо като пакетно обслужване - 1450 лв. за избор на храна, заедно с избор на ортопедичен екип и на анестезиологичен. Битовото обслужване на ден е 65 лв., ако е съчетано с техническо обаче, цената рязко се покачва на 390 лв. Освен това във втория случай парите взема свързана фирма с болницата, която по този начин отчита по-нисък приход, нищо, че собственикът на касичката е един. Самостоятелната стая е над 200 лв. на ден, колко точно „над", зависи от болницата. Все по-скъпи стават услугите на специалистите по здравни грижи, например за индивидуален акушерски пост за 24 часа човек трябва да даде 1600 лв. и то при положение, че „състоянието му го е налагало за срока на хоспитализация".


Иновациите


Те са две и са скъпи. Първата е нова услуга - предоперативна консултация, която се извършва в извънболничната помощ, преди хоспитализацията. Например за операция с робот тя струва 2336 лв. При положение, че самата пътека е 8020 лв., това означава, че пациентът доплаща около 30%. Подобен тип услуга обаче се ползва и за други пътеки и методи на лечение, а някой би казал, че е добре забравена практика от държавните болници. Там например от години има аналогичен трик, с който лекарят казва, че трябва да минеш през кабинета му в ДКЦ-то, за да те види на един много специален апарат или защото сега е много зает и няма време, а таксата и там се вдигна – вече е 100 лв.

Още по-интересен пример е следващата иновация, тя е свързана с медицинските изделия, като е приложима само за частните болници. При нея собственикът на лечебното заведение регистрира и други фирми - за лекарства, медицински изделия. Те купуват продуктите на едни цени от производителите, а ги продават на многократно по-скъпи на болницата, тя - на пациентите. Тъй като собственикът е един, той прибира разликата в джоба си, а хората плащат. Така например за лапароскпоски троакар и покривен сет болният човек е платил съотвено 685 лв. и 295 лв., на колкото ги купува и самото лечебно заведение. В същото време обаче свързаната фирма ги е взела от производителя на няколко пъти по-ниски цени – 93 лв. и 28 лв. разликата в цената е между 7 и 10 пъти.

Доскоро така се точеше и здравната каса, защото тя също беше длъжна да плаща по-високата цена до определен размер. С нормативни промени през миналата година се сложи край на рекета над касата, но не и над пациента, тъй като се прие половинчата поправка – с нея се забрани на касата да плаща повече за изделието или лекарството от най-ниската цена, получена при покупката в друга болница, но остана копеймънта и рекета за пациента. Той можеше да бъде спрян, ако частните болници бяха задължени да правят търгове, но това изискване падна по пътя до „държавен вестник".


Черешката


Раждането продължава да е една от най-скъпите дейности, когато говорим за доплащане. Понякога „доплащането" може да мине 11 хил. лв. или да се окаже 11 пъти по-скъпо от самата клинична пътека, която е около 1000 лв. в зависимост от метода – секцио или нормално. Случаят е заплетен, жената е била в 8 месец, когато в АГ-болницата, където се наблюдава, откриват, че има придружаващо заболяване. Това обаче не е повод за рекет, а се получава нещо такова. Лечението и раждането й стават обект на втора болница, но жената плаща 2500 лв. за предоперативна консултация за операция в първата, въпреки че такава не се извършва никога. Следват два избора на екип от по 900 лв. за самото раждане – по един за всяка от двете болници. Освен това 1584 лв. за допълнителното обслужване около раждането. После жената отива в трета болница, където я оперират. Там има нови доплащания, когато се тегли чертата, се оказва, че пациентката е дала около 11 500 лв.


Причините


Разбира се, за всичко това има предпоставки. Както стана ясно и от последните скандали около Пирогов, те се крият в „недофинансирането на цените на КП", каквото и да се крие зад тази фраза. Казваме, каквото и да се крие, защото досега никой не успя да каже колко реално струват услугите – нито медиците, нито държавата. Че сметката е сложна и не е еднаква за всяка болница, няма съмнение, тя става още по-трудна, защото от реалния разход трябва да се извади „теча" или казано по-сложно – неефективното изразходване на средства, писалковата медицина, тройните цени на медицинските изделия, изобщо точенето на каса и пациенти. Друг фактор, който трябва да се отчете е природната алчност на човека и липсата на какъвто и да е обективен контрол в системата. Също така често се оказва, че или има нормативна празнота и органите няма как да установят нарушение, или пък са с ограничен ресурс, минават години и няма как да се наложат санкции. Но ключово е първото - остойностяването.


Изходът


Без да знаем каква е реалната себестойност на лечението, включително и на труда на медиците, няма да има смисъл от промени. Най-малкото, защото лекари, директори и собственици на болници пак ще кажат, че медицината е много скъпа дейност и парите са им малко. След като има консенсусно остойностяване, което приспада сегашните изкривявания на системата, може да се види дали ресурсът в нея не достига и ако е така, какъв подход е удачен за намирането му за България. И при все по-голямата вероятност за въвеждане на допълнително доброволно осигуряване у нас, е нужно да се регламентира ясен и недвусмислен базов пакет без стотинка за доплащане, който да не уронва сегашните минимални права на пациентите. Както и контролни механизми при нарушаването му. Иначе ще до-плащаме все повече.


Лозенец пак с нов директор

Лозенец пак с нов директор

Д-р Христо Стоянов ще е временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс, съобщиха от МЗ

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Бюджетът на НЗОК се увеличава с 581 млн., а ресорното министерство ще разполага с 825 млн.

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

Органите са се самосезирали за изказването му, че хора са починали, защото са се ваксинирали
Продължавайте да дарявате надежда и любов

Продължавайте да дарявате надежда и любов

Няма как да не споменем и този път, че българската здравеопазна система разполага с 4000 акушерки, които са два пъти по-малко от необходимото, казват от БАПЗГ
Нужни са спешни промени в ИАМН

Нужни са спешни промени в ИАМН

Здравната карта е със статут на закон, а сега е направена на парцал и всеки я обръща както му хареса, за да прокарва лобиски интереси, казва д-р Ивайло Христов

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

В момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв., казва зам. здравният министър д-р Петър Грибнев
Етичната комисия още без решение за Мангъров

Етичната комисия още без решение за Мангъров

С изказванията си, подкрепени от псевдонаучни аргументи той погазва етичните принципи на лекарската професия, казват от БЛС
Има нужда само от още болници за долекуване

Има нужда само от още болници за долекуване

Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират, коректна ли е оценката на агенция „Медицински надзор", трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил., попитахме проф. Асен Балтов.
Обновяват офертите за Спешна помощ

Обновяват офертите за Спешна помощ

Фирмите имат срок до 26 януари да актуализират цените си, става ясно от обявлението на МЗ
МВР-болница може да отиде в МЗ

МВР-болница може да отиде в МЗ

Предстоят структурни и функционални промени във ведомството на вътрешните работи, каза министър Бойко Рашков

1 2 3 4 5 ... 318 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ