развитие

Рекет без граници

03-08-2021 06:10
Липсата на ясни правила, изкривеното остойностяване и нормативните вратички често позволяват на болниците да изнудват пациентите сиРекет без граници
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

България е в очакване на нов кабинет и промени. Заявка за такива в областта на здравеопазването отново дадоха всички партии. И отново част от тях са в областта на здравноосигурителния модел и финансирането на системата, а една от основните им цели е да се намали доплащането за пациентите, по което сме първенци в ЕС и до ден днешен. А плахите опити за ограничаването му през годините, така и не дадоха резултат. Или поне това показват фактите.

Близо 50% от всички разходи за здраве у нас се дават под формата на доплащане от страна на пациентите. Делът им расте в годините, а по този показател сме първенци в ЕС. През 2017 г. доплащането е било 46.6% в сравнение с 15.8% средно за общността, показа докладът на ЕК от 2019 г. А според данните от миналата година, делът им вече бе нараснал на 48% при това на фона на „непрестанните" политически усилия за ограничаването им. Структурата на тези разходи е за медикаменти, медицински изделия и лечение, като това в болниците винаги е най-големият проблем, защото е най-скъпо и човек най-трудно може да извади средства за него наведнъж и накуп, както се налага. И така, какво се случва напоследък.


Примерите


Доплащането в болниците у нас е масово явление, както за частните, така и за държавните. То отдавна не е доброволно, а задължително, защото под някаква форма всеки е принуден да остави своята лепта. Изключенията от правилото са рядкост. Ако човек не плати, в частните клиники няма да бъде лекуван, а в държавните не е ясно какво отношение ще срещне. Разликите при доплащането са във формата и размера му. Сега ще дадем няколко актуални примера. Имената на лечебните заведения ще спестим, тъй като смятаме, че практиките не са характерни само за тях.


Обичайните


Тук естествено започваме с избора на екип, който стандартно е 900 лв. Напоследък обаче има и вариации, нещо като пакетно обслужване - 1450 лв. за избор на храна, заедно с избор на ортопедичен екип и на анестезиологичен. Битовото обслужване на ден е 65 лв., ако е съчетано с техническо обаче, цената рязко се покачва на 390 лв. Освен това във втория случай парите взема свързана фирма с болницата, която по този начин отчита по-нисък приход, нищо, че собственикът на касичката е един. Самостоятелната стая е над 200 лв. на ден, колко точно „над", зависи от болницата. Все по-скъпи стават услугите на специалистите по здравни грижи, например за индивидуален акушерски пост за 24 часа човек трябва да даде 1600 лв. и то при положение, че „състоянието му го е налагало за срока на хоспитализация".


Иновациите


Те са две и са скъпи. Първата е нова услуга - предоперативна консултация, която се извършва в извънболничната помощ, преди хоспитализацията. Например за операция с робот тя струва 2336 лв. При положение, че самата пътека е 8020 лв., това означава, че пациентът доплаща около 30%. Подобен тип услуга обаче се ползва и за други пътеки и методи на лечение, а някой би казал, че е добре забравена практика от държавните болници. Там например от години има аналогичен трик, с който лекарят казва, че трябва да минеш през кабинета му в ДКЦ-то, за да те види на един много специален апарат или защото сега е много зает и няма време, а таксата и там се вдигна – вече е 100 лв.

Още по-интересен пример е следващата иновация, тя е свързана с медицинските изделия, като е приложима само за частните болници. При нея собственикът на лечебното заведение регистрира и други фирми - за лекарства, медицински изделия. Те купуват продуктите на едни цени от производителите, а ги продават на многократно по-скъпи на болницата, тя - на пациентите. Тъй като собственикът е един, той прибира разликата в джоба си, а хората плащат. Така например за лапароскпоски троакар и покривен сет болният човек е платил съотвено 685 лв. и 295 лв., на колкото ги купува и самото лечебно заведение. В същото време обаче свързаната фирма ги е взела от производителя на няколко пъти по-ниски цени – 93 лв. и 28 лв. разликата в цената е между 7 и 10 пъти.

Доскоро така се точеше и здравната каса, защото тя също беше длъжна да плаща по-високата цена до определен размер. С нормативни промени през миналата година се сложи край на рекета над касата, но не и над пациента, тъй като се прие половинчата поправка – с нея се забрани на касата да плаща повече за изделието или лекарството от най-ниската цена, получена при покупката в друга болница, но остана копеймънта и рекета за пациента. Той можеше да бъде спрян, ако частните болници бяха задължени да правят търгове, но това изискване падна по пътя до „държавен вестник".


Черешката


Раждането продължава да е една от най-скъпите дейности, когато говорим за доплащане. Понякога „доплащането" може да мине 11 хил. лв. или да се окаже 11 пъти по-скъпо от самата клинична пътека, която е около 1000 лв. в зависимост от метода – секцио или нормално. Случаят е заплетен, жената е била в 8 месец, когато в АГ-болницата, където се наблюдава, откриват, че има придружаващо заболяване. Това обаче не е повод за рекет, а се получава нещо такова. Лечението и раждането й стават обект на втора болница, но жената плаща 2500 лв. за предоперативна консултация за операция в първата, въпреки че такава не се извършва никога. Следват два избора на екип от по 900 лв. за самото раждане – по един за всяка от двете болници. Освен това 1584 лв. за допълнителното обслужване около раждането. После жената отива в трета болница, където я оперират. Там има нови доплащания, когато се тегли чертата, се оказва, че пациентката е дала около 11 500 лв.


Причините


Разбира се, за всичко това има предпоставки. Както стана ясно и от последните скандали около Пирогов, те се крият в „недофинансирането на цените на КП", каквото и да се крие зад тази фраза. Казваме, каквото и да се крие, защото досега никой не успя да каже колко реално струват услугите – нито медиците, нито държавата. Че сметката е сложна и не е еднаква за всяка болница, няма съмнение, тя става още по-трудна, защото от реалния разход трябва да се извади „теча" или казано по-сложно – неефективното изразходване на средства, писалковата медицина, тройните цени на медицинските изделия, изобщо точенето на каса и пациенти. Друг фактор, който трябва да се отчете е природната алчност на човека и липсата на какъвто и да е обективен контрол в системата. Също така често се оказва, че или има нормативна празнота и органите няма как да установят нарушение, или пък са с ограничен ресурс, минават години и няма как да се наложат санкции. Но ключово е първото - остойностяването.


Изходът


Без да знаем каква е реалната себестойност на лечението, включително и на труда на медиците, няма да има смисъл от промени. Най-малкото, защото лекари, директори и собственици на болници пак ще кажат, че медицината е много скъпа дейност и парите са им малко. След като има консенсусно остойностяване, което приспада сегашните изкривявания на системата, може да се види дали ресурсът в нея не достига и ако е така, какъв подход е удачен за намирането му за България. И при все по-голямата вероятност за въвеждане на допълнително доброволно осигуряване у нас, е нужно да се регламентира ясен и недвусмислен базов пакет без стотинка за доплащане, който да не уронва сегашните минимални права на пациентите. Както и контролни механизми при нарушаването му. Иначе ще до-плащаме все повече.


Чакаме 3.7 млрд. по Плана за възстановяване

Чакаме 3.7 млрд. по Плана за възстановяване

Парите ще дойдат идните месеци, но работата по второто плащане е доста по-сериозна, предупреди заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов
Д-р Златанов пое Надзора на НЗОК

Д-р Златанов пое Надзора на НЗОК

На него ще се падне да довърши преговорите по анекса на НРД, както и да запчоне подготовката за нов рамков договор
Директорските заплати – без промяна

Директорските заплати – без промяна

Въпреки заканите на бившият кабинет да се намали ножицата и догодина ще имаме заплати над 1 млн.

МЗ да направи анализ на болниците

МЗ да направи анализ на болниците

Какви са очакванията от служебния министър Асен Меджидиев, какви са проблемите пред общинските болници и каква е визията за развитието на МБАЛ – Свищов. Това попитахме нейния управител Илиян Венков.
Допълнителна линейка за всеки морски курорт

Допълнителна линейка за всеки морски курорт

За това са се разбрали министрите на туризма и здравеопазването Илиан Димитров и д-р Асен Меджидиев
Трябва да има наказания

Трябва да има наказания

Недопустимо е да бъдат нападани лекари, мерките да са по-строги, ако трябва да се промени и законодателството, казва Наталия Маева
Разпределиха ресорите в МЗ

Разпределиха ресорите в МЗ

Зам.-министър Александър Златанов ще отговаря за лекарствата, д-р Тома Томов ще контролира ИАМН, а Лидия Чобанова поема е-здравеопазването
Очакваме реорганизации в болниците

Очакваме реорганизации в болниците

Сливането или съкращаване на отделения ще разтовари професионалистите по здравни грижи, а те са дефицит, казва Милка Василева
 Новите заплати са непостижими

Новите заплати са непостижими

Могат ли новите възнаграждения в болниците да бъдат осигурени, как да бъде избегнат енергийната криза и има ли формула, по която недостигът на кадри да бъде прекратен. Това попитахме д-р Минко Михов, директор на МБАЛ-Габрово.
КОВИД препъва новия анекс

КОВИД препъва новия анекс

От БЛС искат болниците да имат право да разкриват допълнителни интензивни легла извън тези в договора им, от НЗОК не са съгласни

1 2 3 4 5 ... 367 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ