Лице

Пророк в собственото село

30-07-2021 08:31
Пасторът-медиатор Захари Атанасов работи активно сред ромската общност за ваксинопрофилактиката срещу КОВИД-19 Пророк в собственото село
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Трудно е да си пророк в собственото село, твърди една библейска мъдрост. Има обаче и изключения. Едно от тях е Захари Атанасов от село Чубра, община Сунгурларе. Младият мъж е пастор и здравен медиатор в ромската общност там. Думата му се чува, защото той също е ром и хората му вярват. Атанасов е един от членовете на Обществения съвет по ваксинопрофилактика, създаден неотдавна от здравния министър д-р Стойчо Кацаров.
Захари Атанасов е роден в първия ден на учебната година – 15 септември 1976 година. Средното си образование завършва в Коми – Русия, където родителите му са били на работа. Има теологично образование. Завършил е Петдесятния факултет във Висшия евангелски богословски институт в София. Пасторът-медиатор е женен, с две деца – ученици. Съпругата му Стефка къо е завършила института и има влечение към педагогическите науки. Синовете им Самуил и Десислав все още не са наясно за професията си в бъдеще и все променят намеренията си. Наясно и постоянно е увлечение им засега по спорта и най-вече по футбола, както баща си – активен спортист до преди няколко години.

Стефка в ролята на света Моника


Двамата със Стефка се оженили, когато той бил на 25, а тя на 24 години. „Тази възраст е много късна за ромската общност, хората при нас създават семейства много млади", смее се той. Точно съпругата му станала причината той да повярва в Бога, да завърши богословие, а след това да поеме и мисията на пастор. „Освен, че е красива и се влюбих в нея, тя ме привлече с това, че е невероятно чиста духовно. Етична, фина, поеме ли ангажимент, изпълнява го, никаква задна умисъл – човек, какъвто рядко се среща", разказва Захари Атанасов. И точно, като в житието на ранната светица Моника – майката на блажени Августин, Стефка постепенно, с примера си, въвела своя съпруг във вярата. Сега, когато той е пастор и здравен медиатор, тя е най-верният му помощник и в църквата, и когато се наложи в работата с хората извън храма.

„Грижата за телесното здраве е трудна, но тази за духовното е по-тежка, защото това, което носи човек в себе си остава невидимо". Така започва своя разказ за пасторското си служение Захарий Атанасов.

 

В локдаун ли е човешката душа

 

Колкото и невероятно да звучи, по думите на пастор Атанасов пандемията има и добри страни, като например тази, че ни е научила да се вглеждаме в себе си. В забързания иначе делник, коронавирусът и особено времето на локдауна са ни дали възможност да си дадем сметка какво сме ние, каква малка частица от Божието Мироздание сме, колко кратко е времето ни тук на земята и какви големи длъжници сме на близките си, за които все, някак си, нямаме време. „Коронавирусът ни научи малко да забавим ход, да обмисляме по-прецизно нещата и намеренията си. Да изгладим отношенията си с роднини, приятели, познати, на които дължим по едно „Прощавай!", по едно „Благодаря!", казва пасторът-медиатор. И макар, че той е служител на Петдесятната църква не от вчера, казва и за себе си, че в месеците на локдауна се е научил да се вглежда по-дълбоко в себе си, с по-голяма отговорност. „Като християни, ние вярваме, че рано или късно ще си отидем от този живот. Тогава ние ще отидем във вечността, там няма време, няма материални неща", казва още той.

 

Пандемията и въпросите за Бога

 

Всяка една религия по своя начин коментира генезиса на пандемията. Верните на Петдесятната църква в Чубра и жителите на селото също не спират със своите питания всеки път, щом срещнат пастор Захарий Атанасов. Човек ли създаде коронавируса? Защо Бог допусна това да се случи? Дали Той не ни го изпраща като проклятие за житейските ни провинения? Тези въпроси задават хората и досега. „Трудно може да се отговори. Науката ще доизясни след време пътя на коронавируса. Важното е да помним, че според Библията, Божието Слово, нищо не става без знанието на Бога.", така обикновено отговаря пасторът, като подходът към всеки един е различен, според личните му особености и душевност. И винаги подчертава, че от всяко нещо, допуснато от Него трябва да си вземем поука.

 

Ще ме чипира ли сатаната,

 

ако се ваксинирам? Този въпрос най-често му задават вярващите в църквата в последните месеци, когато ваксините у нас станаха напълно достъпни за всеки. На улицата обикновено го питат вярно ли е, че те водят до безплодие? „Такива суеверия и безпочвени виждания има в нашата, ромската общност. Младите ползват Интернет и четат всякакви фейк новини. Разказват ги на по-възрастните и страхът невидимо, но трайно се предава от човек на човек. Затова ми е много трудно да убеждавам хората да се ваксинират, макар и да им изтъквам, че самият аз и в семейството ми сме ваксинирани. Колкото и да им говоря, каквито и аргументи в тяхна полза да изтъквам, голяма част от тях все още остават резервирани", не крие трудностите в работата си на здравен медиатор Атанасов. Той и съпругата му са решили до дни ще заведат на ваксинация и синовете си, на 12 и на 15 години, за да са защитени преди началото на учебната година. Подчертава, че в началото бил голям оптимист. Мислел си, че щом науката направи ваксина, хората ще се редят на опаши, за да я получат и с пандемията ще се прилючи скоро. Действителността обаче, не само в ромската общност, но и в обществото ни, като цяло, че и по света, сега не му дават ообена надежда, че скоро ще се справим с коронавируса. „Затова се включих и в Обществения съвет по ваксинопрофилактика, който инициира здравният министър Стойчо Кацаров. Трябва всички да работим в тази насока, за да постигнем ефект, отбелязан от човечеството срещу редица заболявания, които вече са само в учебниците по медицина в резултат на имунизациите", категоричен е пасторът-медиатор.

 

Личните лекари в общността

 

По думите му малкият брой ваксинирани в ромската общност в Чубра, а вероятно и на други места, се дължи и на някои джипита. „Има лекари, които връщат хората, защото им трябва определена бройка, за да отворят един флакон и да го разпределят на дози. Ясно е, че такъв човек трудно ще отиде пак при доктора", обяснява другата част от проблема Захари Атанасов. Някои дори се притесняват, че не знаят какво има в инжекцията и заявяват, че може да умрат от нея, но ако се разболеят от КОВИД-19 може и да оживеят. Пред такива, по думите му, разумните аргументи са безсилни.

 

Да станеш медиатор в 12 без 5

 

Пастор Атанасов влиза случайно в системата на медиаторството, макар че случайни неща за Бога няма. Той е убеден, че Господ му е посочил още един път, по който заедно със служението в църквата може да работи за хората. Този път не само за спасяването на духовното, но вече и на телесното здраве. През 2013 година останал без работа. В бюрото по труда видял обява за набиране на млади хора, които да бъдат обучени за медиатори и да получат съответно държавно признат документ за това. Заинтригувал се, попитал може ли да кандидатства. Заинтригувала го възможността да се захване със социална работа. Дал си сметка, че като пастор общува с не малко хора и така може да съчетава успешно двете дейности. Оказало се, че това е последният ден за подаване на документите при това не цял, а половин ден. „Служителката обаче беше изключително отзивчива, любезна. Веднага ми каза какво трябва да попълня и няколко пъти ме подкани да не се бавя, за да успя да си подам документите до края на работния ден.", спомня си той. Одобрили го, поканили го на събеседване и изкарал курса в София, създаден по инициатива на проф. Ивайло Търнев от Александровска болница. Завършил го успешно и започнал работа в ромската общност.

 

Когато от отговора ти зависи нечий живот

Хората питат пастора – медиатор Захарий Атанасов по всички въпроси, които ги вълнуват и за здравето на тялото, и за здравето на душата. Практиката обаче му показала, че медиаторството съвсем не е лека задача. Неведнъж е бил изправян пред въпроси от животоопределящо значение на хората, на които той трябва да даде или поне да подскаже отговара. Атанасов няма да забрави случая на самотен татко с три деца. Съпругата го напуснала. Младият мъж трябвало да се грижи сам за тях, едното от които било още бебе. Изпаднал в депресия, говорел непреъснато за самоубийство. Семейството на пастора – медиатор било в постоянна връзка с него. Съпругата на Захари – Стефка взела две от хлапетата вкъщи, за да ги гледа с техните деца и така да помогне с каквото може. Едно от децата, което било при таткото обаче се разболяло тежко. Личната лекарка го прегледала и не открила нищо обезпокояващо. През нощта обаче то се влошило. Наложило се Захарий да закара бащата и детето в болницата в Сливен. Изследванията показали, че то е с тежка пневмония и, ако не се вземат бързи мерки, може да се стигне до фатален край. В лечебното заведение не се наемали да хоспитализират малкото, защото нямали детски специалист. Вариантите били два – или да остане в лечебното заведение в Сливен, като бащата подпише преварително декларация, че е запознат, че няма детски специалист, или да го закарат в Стара Загора. „Положението беше тежко. Мъжът стоеше пред мен и ме питаше какво да прави. Аз не можех да взема решение вместо него. В крайна сметка преценихме обстоятелтвата. Той подписа декларация и приеха детето. Положиха грижи за него в болницата, опасността премина, възстанови си. Сега то е голямо, но бащата се взе в ръце. Бедата го изведе от депресията. Работи, гледа си децата.", спомня си Захарий Атанасов.

 

Да работиш за Бога и хората

 

„Няма по-голяма любов от тази, да положиш душата си за ближния", казва Господ Иисус Христос. Тази максима важи и на дело за семейството на пасторът – медиатор Захари Атанасов. „И вярващите, и невярващите са чеда Божий. Всеки има нужда от обич, от помощ, от човешка състрадание, изслужване и подкрепа. Християни ли сме, следва да ги даване на другите според възможностте си", убеден е той. И е уверен, че пандемията е един голям учител, отворил сърцата на мнозина към човешкото страдание. „През март и април 2020 г. много наши хора, които работеха в чужбина се върнаха и започнаха да помагат на други в нужда. Местните, в Чубра, също започнаха да помагат на болни, на възрастни, на изгубили работата си заради локдауна. Едни с храна, други с пари, трети с лекарства – всеки се отзоваваше с каквото можеше. Преживяхме една вълна от доброта. Бедата ни направи по-добри", убеден е Захарий Атанасов. И се усмихва неподправено с всичката откровеност на едно добро сърце, приело два пъти мисията да дарява подкрепа на другите – веднъж като пастор, и втори път като здравен медиатор.


Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
С мотив да си полезен на другите

С мотив да си полезен на другите

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново
В плен на везните и епруветките

В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
1 2 3 4 5 ... 26 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ