Промените в ТЕЛК не решиха проблемите за диабетиците

В момента наредбата изисква задължително преосвидетелстване на всеки на три години, което създава затруднения за пациентите, казва Росица Пандова

Промените в наредбата за телк не решават проблемите на хората с диабет.

По неофициални данни (поради липса на регистър) диагностицираните у нас с диабет са около 550 000 души, 10% от които са инсулинозависими или с ДТ1. Диабетът като заболяване се вписва в т.нар. дефинитивни заболявания, тъй като е нелечим. С изменението в Наредбата за медицинската експертиза хората с тази диагноза се надяваха да могат да получат пожизнено решение за ТЕЛК, но това се оказа само очакване.

В момента наредбата изисква

задължително преосвидетелстване на всеки на три години, което създава затруднения за пациентите. В много случаи хората с диабет получават различни проценти с еднакви усложнения в различни комисии, налага се да обжалват и отново се затваря порочния кръг за тях – обикаляне по кабинети и безсмислено чакане.

Смятаме, че тъй като заболяването ДТ1 е нелечимо, ТЕЛК решенията трябва да бъдат пожизнени и само при промяна в състоянието - поява на усложнения, да могат да се преосвидетелстват. Редно е хората с диабет да получат преосвидетелстване за състоянието, което е дефинитивно и в този случай оценката да бъде пожизнена.

Условието за пожизнен срок

на оценките при хора със захарен диабет тип 1 с две и повече усложнения е предпоставка за нова корупционна ниша. Пациентите, за да се отърват от необходимостта да се явяват редовно на комисии, ще намерят начин да „заобикалят" критериите, за да се доберат до пожизнен ТЕЛК.

Индивидуалният подход към всеки пациент също е неотменна част от необходимите промени в наредбата. Те произтичат от много фактори – вид на терапията, индивидуални особености, режим. Това означава и пациенти с

ДТ2 също да имат право на пожизнен

ТЕЛК, ако терапията и състоянието им са показателни за това. Отделно от това пациентите с ДТ2, които са на инсулинова терапия, също трябва да бъдат третирани като трайно увредени, имащи право на пожизнена оценка. В този аспект подкрепям становището на Българската асоциация по диабет относно промените в наредбата.

По отношение на икономическата

страна на проблема, със сигурност вместо да се разходват пари за прегледи и изследвания, те ще бъдат спестени предвид клиничните пътеки, по които те се изписват. Единствената разлика ще бъде спокойствието на пациентите от излишните размотавания по лекари и кабинети. Основните средства, които те ще получат като социална помощ си остават същите със или без тригодишно преосвидетелстване, както е досега. Пожизненият ТЕЛК решава този проблем и спомага за емоционалния комфорт на хората, имайки предвид зависимостта на диабета и психическото и емоционално натоварване.