Педиатрия в застой

Проблемите са много, остава надеждата, че всяка нова власт може да погледне комплексно на тях и да ги реши

Смъртността е един от безспорните показатели за качеството на грижите в областта на педиатрията. У нас стойността на този показател с годините намалява, което е добра атестация и показва, че нещата вървят в правилната посока. През 1970 в България починалите малчугани до една година са били 27.3 на 1000. През 2019 г. те са 5.6, в случая цифрите говорят сами по себе си. Въпреки това страната ни продължава да изостава по този показател в сравнение с европейските държави. За 2018 г. детската смъртност у нас е 5.8 на 1000 срещу 3.5 средно за ЕС. Това показва, че има още много какво да се желае.

Системата

Според нормативната база в България всички би трябвало да е перфектно по отношение на грижата към децата. Законодателството е категорично, че правото на раждане и медицински грижи са гарантирани за всички бременни жени и за всички деца без оглед на социалния статус и осигуровки. Здравната каса плаща раждането дори за неосигурените, а програмата „Майчино здравеопазване" осигурява на бременните профилактични грижи и изследвания. Друга програма - „Детско здравеопазване", гарантира достъпа за всички деца до профилактика - прегледи, изследвания, имунизации. От 2015 г. Министерство на здравеопазването финансира чрез Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 г. определени здравни услуги за бременни и деца извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Безпрепятствен достъп до тези услуги е осигурен във всички областни градове на страната. Всичко това изглежда чудесно на теория, на практика обаче нещата не седят точно така.

Проблемите

Те са различни. Сред тях са липсата на достатъчно специалисти, недофинансирането на дейностите от страна на здравната каса, високият размер на доплащане, особено за определени дейности в болниците, недостатъчната свързаност на отделните видове медицинска помощ – извънболнична, болнична, спешна.

А ето какво смятат и самите родители в проучването на Българската педиатрична асоциация (БПА) – „Разходи на семействата за здравни грижи за децата им". В него те открояват няколко основни недостатъци на системата:

- високият размер на доплащането, особено за лекарства

- тромавата бюрокрация и необходимостта да чакат много време

- реактивност на системата – по-скоро да осигурява лечение, отколкото превенция

- трудното ориентиране и необходимостта да познаваш специалист, за да бъдеш обслужен добре

- липсата на добри специалисти в малките населени места

- лошо отношение, некомпетентност

- твърде високи цени в частните клиники

- изключително лоши условия в някои детски отделения, сред които липса на топла вода, лоша храна, мухъл, условия за приготвяне на храна на бебето и др.

Всичко това води до липса на доверие в лечението и дори съмнения за мотивите за настаняване в болница, свързани основно с усвояване на клинични пътеки, се казва още в анализа.

Доплащането

Това е една от най-болните теми в здравната ни система не само в областта на детското здравеопазване, но и в останалите. Само че тук тя е още по-недопустима, а и много по-податлива за упражняване, защото за децата си човек е готов на всичко. Пример за това е и раждането. Може би това е една от дейностите, където доплащането е в пъти над стойността на самата клинична пътека, както и над средното за страната – 48% по данни на ЕК. Цената на тази дейност бе повишена през последните години и сега касата плаща 1100 лв. при нормално раждане и 960 лв., ако е с цезарово сечение. Фактурите от частните здравни фондове обаче показват, че доплащането на бъдещите майки често е не още толкова, а понякога два и три пъти над тази сума. Освен за раждането обаче родителите често плащат и за самото лечение, защото нямат възможност да се възползват от системата, ако детето се влоши внезапно през нощта или ако в болницата са преценили, че пътеката не покрива реалния разход за престоя. Тогава родителите трябва да платят и прегледите на детето, и пътя до болницата, ако са от друг град, и част от хоспитализацията.

В изследването на БПА също се посочват разходите на родителите за лечението на децата им до 6 години. Според анализа всеки месец те дават за медицинска помощ за бебетата между 80 – 100 лв., а при по-големите деца 60 – 80 лв. Най-голяма част от тези разходи са за лекарства. Друго перо са медицинските дейности и процедури, които трябва да са безплатни - прегледи, лабораторни изследвания и престой в болница. Те съставляват около една четвърт от общите разходи, приблизително 20-30 лв. на месец, се казва в анализа на БПА.

Кадрите

Голяма част от доплащането за детското здравеопазване, както и недостатъчно доброто му качество, са свързани с липсата на достатъчно кадри в страната. Според данните на Националния център за обществено здраве и анализи педиатрите у нас са 1416, а осигуреността с тях на 10 000 души е 2.0. В същото време според последната Национална здравна карта на страната само в извънболничната помощ е нужно да имаме 1208 педиатъра. Тоест за болниците остават 200, като според медицинския стандарт за отделение първо ниво са нужни поне двама, а за трето – поне четирима. Простата сметка показва, че е трудно специалистите да стигнат за всяка община, на практика те са концентрирани в по-големите градове, до които хората от по-малките населени места пътуват или разчитат на личния си лекар. В някои случаи той е педиатър, но не винаги имат достъп до него, особено в случаите на спешни състояния вечерта или в почивните дни.
Още по-сложно е положението с намирането на специалисти за високотехнологичните дейности, което е на път да постави страната ни в неизгодната позиция да плаща все повече за лечение в чужбина. И в момента у нас това се случва за детските трансплантации, за които не се изгради добра практика в нито една болница. Друг проблем са онкохематологичните състояния, за които родителитре все по-често събират пари за операции навън, въпреки че се правят такива и у нас. Трети казус може да се окаже и детската кардиохирургия, където от години специалистите предупреждават, че операциите са недофинансирани и т.н. Не напразно преди години у нас беше създаден Фонда за лечение на деца в чужбина, той най-ясно показва липссата на високтехнологична медицина за деца в България.  

Спешните състояния

Това е една от най-големите пробойни в системата. Първата причина за това е, че родителите често определят за спешно, състояние, което не е такова. Втората обаче се крие в дефицита на самата система. Бърза помощ не винаги се отзовава на телефонните обаждания, а спешно отделение в населеното място може да няма. Ако има пък няколко, както е в София, се случва детето да не се хоспитализира, а да се разкарва между болниците. Според анализа на БПА има и още един проблем - голяма част от родителите са неудовлетворени от лошите условия и качеството на обслужване в спешните отделения или от бърза помощ, освен това споделят, че пак им искат пари.

В болниците

Тук също има много какво да се желае. Разбира се на първо място е наличието на квалифицирани лекари и сестри. На второ – наличието на поне една национална болница, която да може да поеме лечението на тежките случаи от А до Я. В момента най-високо квалифицираната детска помощ е съсредоточена в София. Тя обаче е разпръсната в поне шест болници. Но дори детето да се нуждае от по-обикновени грижи, които може да получи в обикновено отделение, проблем пак има. Защото обикновено то не изглежда добре. Участниците в анализа на БПА споделят, че трябва да плащат за допълнително легло за майката, а понякога такова дори не с еосигурява и тя трябва да спи на стол. Отделно майките споделят, че купуват допълнително част от лекарствата при хоспитализацията.

Препоръките

Тук ще оставим отново да говорят само родителите. В анализа на БПА те посочват, че е нужно да се намали доплащането за лекарства, да се подобри качеството на услугите за деца, да се въведе холистичен подход, ориентиран към превенция, да има специалисти в градовете, а системата да бъде съобразена с потребностите на децата, особено що се отнася до престоя в болниците. Също така да има педиатри в спешните центрове или детските отделения, а линейките да са оборудвани с подходяща апаратура за деца. Родителите предлагат да има и педиатрична болница в страната, а отношението на лекарите да е на подкрепа, а не с фокус върху заплащането. Остава ни само да чакаме и да видим дали скоро нещо ще се промени.