Как и къде се правят трансплантации

Жив донор може да бъде съпруг или роднина на реципиента по права или съребрена линия до четвърта степен

Адв. Стефка
Цанкова
tsankova.lawyer@gmail.com

Основната нормативна уредба, регламентираща трансплантациите в България, се съдържа в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК). Държавната политика в областта на трансплантациите се ръководи от министъра на здравеопазването и се осъществява основно чрез Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ).

Съществената промяна в правния режим на трансплантациите в България става през 2006 г. с промяна в ЗТОТК, когато, считано от 01.01.2007 г., се отменя дотогава действащия правен режим за предварително писмено съгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след настъпване на смъртта. Остава да важи единствено декларирането преживе на изрично писмено несъгласие за донорство след смъртта. Това автоматично променя броя на потенциалните донори за трансплантация на органи, тъкани и/или клетки. Към момента 2783 лица са изразили предварително писменото си несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки и са вписани в специален регистър на ИАТ. От него е видно, че през изминалата 2016 г. в България са направени общо 57 бъбречни, чернодробни и сърдечни трансплантации, а от началото на 2017 г. до момента – общо 10 трансплантации. Нуждаещите се от трансплантация на бъбрек реципиенти са 995 човека, на черен дроб- 46 човека, на сърце – 26 човека и на бял дроб – 14 човека.

Кой може да бъде трупен донор?

Донорството в България е напълно безвъзмездно. Вземане на органи, тъкани и клетки с цел трансплантация може да се извърши от жив донор или от починало лице (от трупен донор).

Вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп, е възможно след като смъртта е установена съгласно медицински критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Това се прави от постоянно действаща в лечебното заведение комисия в състав от трима лекари.

Българското законодателство не допуска вземане на органи, тъкани и клетки от трупен донор под 18-годишна възраст или на поставено под запрещение лице, освен с писменото съгласие на неговите родители, настойник или попечител. Не се допуска и вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане от лица с неустановена самоличност.

Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени кумулативно следните условия:

1. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт или името на лицето не е вписано в служебния регистър на ИАТ;

2. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ, в разумно кратък срок, от неговите близки (съпруг, родител, дете, брат или сестра).

Кой може да бъде жив донор?

Вземането на органи, тъкани и клетки от жив донор се извършва само при условие че не представлява опасност за живота му и е получено нотариално заверено писмено съгласие от него, след като предварително са му обяснени на достъпен език рисковете, които поема. Донорът трябва да бъде информиран за правата си, медицинските процедури и мерките за безопасност от лекар, който не е включен в екипа, извършващ вземане или присаждане на органа, тъканите или клетките. Донорът може да оттегли даденото съгласие по всяко време, преди да е извършено вземането на органи, тъкани и клетки.

Физическото и психическото здраве на живият донор се установява от комисия, назначена от директора на лечебното заведение, извършващо вземане на органи, тъкани и клетки, състояща се най-малко от трима лекари.

Жив донор на органи и тъкани може да бъде само лице, което е съпруг или роднина на реципиента по права линия или по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването, в случаите, когато реципиентът е осиновител. По изключение, с разрешение на Етичната комисия по трансплантация към Министерски съвет, се допуска донор на органи и тъкани да бъде лице, което:

1. фактически съжителства с реципиента без сключен граждански брак в продължение на повече от две години и за това са налице безспорни доказателства;

2. е биологичен родител на реципиента и не го е припознал по установения от закона ред.

Българското законодателство категорично забранява вземането на органи за трансплантация от непълнолетни лица. Допуска се донорство от непълнолетни лица само на тъкани и клетки, и то по изключение, когато трансплантацията е предназначена за родител, съпруг, брат или сестра, син или дъщеря, и когато са налице комулативно следните условия: не е налице подходящ донор над 18-годишна възраст, трансплантацията е животоспасяващо лечение, реципиентът е включен в служебния регистър на ИАТ и има издадено разрешение от Етичната комисия по трансплантация към Министерски съвет.

Кой може да дарява яйцеклетки и сперматозоиди?

Наредба № 28/2007 г. за дейности по асистирана репродукция, издадена от Министерство на здравеопазването, регламентира трансплантацията на яйцеклетки и сперматозоиди. Даряването на тези клетки се извършва в инвитро центровете в страната.

Сперматозоиди могат да бъдат вземани от всеки пълнолетен мъж, който не страда от наследствено хронично заболяване, не е поставен под запрещение, отговаря на критериите за подбор по тази наредба (в случаите на непартньорско даряване) и е дал писмено информирано съгласие. Допуска се вземането на сперматозоиди от непълнолетно лице по медицински показания, когато е застрашена бъдещата му репродуктивна способност, след писмено информирано съгласие на непълнолетния, както и на неговите родители или попечители. Донорът на сперматозоиди за директна или индиректна употреба при партньорско даряване следва да отговаря на следните критерии:

1. не е в родствена връзка с реципиента по права линия и по съребрена линия до 4-та степен;

2. до 30 дни преди процедурата по даряване микробиологично му е изследвана семенната течност;

3. дал е писмено информирано съгласие;

4. до 3 месеца преди процедурата по даряване е тестуван за: HIV, хепатит B, хепатит С и сифилис.

Яйцеклетки могат да бъдат вземани от всяка пълнолетна жена, която не страда от наследствено хронично заболяване, не е поставена под запрещение, отговаря на критериите за подбор по Наредба № 28/2007 г. за дейности по асистирана репродукция и е дала писмено информирано съгласие. Яйцеклетки могат да бъдат вземани и от непълнолетна жена по медицински показания, когато е застрашена бъдещата й репродуктивна способност, след писмено информирано съгласие на непълнолетната и на нейните родители или попечители.

Вземането на яйцеклетки от донор може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:

1. донорът е на възраст от 18 до 34 години при неродствено даряване и от 18 до 38 години при родствено даряване и не е поставен под запрещение;

2. донорът е информиран на достъпен език за рисковете, които поема;

3. получено е писмено съгласие от донора, заверено от нотариус;

4. физическото и психическото здраве на донора е установено с протокол, подписан от членовете на комисия, назначена от ръководителя на лечебното заведение, извършващо вземането;

5. има поне едно живородено дете.

Кой има право на трансплантация?

Трансплантация на органи се извършва само на потенциални реципиенти, включени в служебния публичен регистър на ИАТ на лицата, нуждаещи се от присаждане на органи и реципиентът или неговите законни представители са дали информирано съгласие за предстоящата трансплантационна процедура. Предложението за включване на лице в служебния регистър за различните видове трансплантация на органи се прави от лечебните заведения, в чиито предмет на дейност е включена трансплантация на съответния вид орган и след получаване на информирано съгласие от лицето (негов родител, настойник или попечител). С Наредба № 17/2004 г. на Министерство на здравеопазването са определени условията за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкани или клетки, осигурен за трансплантация от починало лице, който се извършва съгласно описаните в тази наредба (като приложения към нея) алгоритми. Подборът на конкретен реципиент на тъкан или клетки се извършва в съответствие с медицинските стандарти и стандартни оперативни процедури на тъканните банки и лечебните заведения, имащи разрешение за осъществяване на този вид трансплантации.

Колко вида са трансплантациите?

Условно трансплантациите могат да се разделят на три вида: на органи, на тъкани и на клетки. Органната трансплантация може да бъде на сърце, черен дроб, бял дроб, бъбрек, панкреас и черва. Засега в България се извършва присаждане само сърце, черен дроб и бъбреци. При останалите видове трансплантации пациентите трябва да кандидатстват за лечение в чужбина.

Тъканната трансплантация представлява присаждане на тъкани. Тя се използва за операции, при които е нужно имплантирането на кожа, кости, хрущяли и други. Те се използват при възстановяване на пациента при травми, когато човек има сериозни наранявания, загубил е крайник или при пластичната хирургия.

Клетъчната трансплантация представлява присаждане на клетки. Най-често те са хемопоетични стволови клетки, които се използват при лечение на сериозни онкохематологични заболявания. Донор на хемопоетични стволови клетки и костен мозък може да бъде всяко дееспособно лице, независимо от родствената му връзка с реципиента, след получаване на неговото писмено информирано съгласие. Хемопоетични стволови клетки и костен мозък могат да се вземат и от непълнолетно лице, след получаване на писмено информирано съгласие от лицето и от двамата родители или от попечителя му.

Къде се извършват трансплантации?

Лечебните заведения, в които се извършват трансплантации на органи в България са шест. Това са: УМБАЛ "Александровска", гр. София (бъбречни трансплантации от жив донор и от трупен донор); УСБАЛССЗ "Света Екатерина", гр. София (сърдечни трансплантации), Университетска болница "Лозенец", гр. София (бъбречни и чернодробни трансплантации); МБАЛСМ "Н.И.Пирогов", гр. София (бъбречни трансплантации, последна извършена трансплантация през 2011 г.), МБАЛ „Света Марина", гр. Варна (бъбречни трансплантации от жив донор); Военномедицинска академия, гр. София (чернодробни трансплантации от жив и от трупен донор).

Лечебни заведения, в които се извършват трансплантации на тъкани и/или клетки: „Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна" ЕООД (присаждане на очна рогоница), УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора (присаждане на костно-сухожилна тъкан), УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив (присаждане на костно-сухожилна тъкан и хемопоетични стволови клетки), УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен (присаждане на очна роговица и амниотична мембрана), "Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД, гр. София (клетачни трансплантации) и други.

В многобройните инвитро центрове се извършва оплождане на яйцеклетките и имплантирането им в пациентиките. Списък с имената им има на сайта на ИАТ.