Доклад

Само 1/4 от областите с достатъчно психиатри

26-07-2021 16:52
Имаме нужда от по-добро качество на услугите, които да отговарят на потребностите на хората, показва одит на Сметната палатаСамо 1/4 от областите с достатъчно психиатри
Clinica.bg

press@clinica.bg
Недостатъчно психиатри, региони с много ниска лекарска обезпеченост и текучество на кадри са сред проблемите, констатирани в одитния доклад на Сметната палата за ефективността на психиатричното обслужване у нас. Оказва се, че само в една четвърт от областите у нас има необходимата или близо до нея обезпечесност на специалисти в извънболничната помощ. Същевременно България все още няма изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите.

Одитът обхваща периода 2017 – 2019 година. Според данни от 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас са 14.54%. Същевременно психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" в Европейския регион – 19% и най-важна причина за инвалидност. Проучвания на СЗО показват, че при около 25-30 % от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. Проблемите на психичното здраве са и сериозен рисков фактор за заболеваемост и смъртност от други диагнози. Доказано е, че наличието на депресия съществено се отразява на хората със сърдечно-съдови и онкологични заболявания.


Кадрите


Липсата на кадри е сред водещите проблеми в психиатричната грижа – от гледна точка както на техния брой, така и на крайно неравномерното им разпределение в страната. Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017г. 19 области са осигурени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население, през 2018 година тези региони са 18, а през 2019 – та година нарастват до 21. Данните показват, че само в една четвърт от административните области има необходимата или близо до необходимата осигуреност с психиатри в специализираната извънболнична помощ. Такива са Враца, Габрово, Кюстендил, Плевен, Пловдив и Ямбол. В София (столица) има 29 лекари повече от определения минимално необходим брой, а най-малко са те в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности. Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания. Дефицит има и в болничната помощ. Преобладаващата част от лечебните заведения имат недостиг на медицински персонал и незаети щатни длъжности, показва проучване, цитирано в одита. Изключение са психиатричната клиника в УМБАЛ – Пловдив, психиатричното отделение в МБАЛ-Перник, психиатричното отделение в МБАЛ – Сливен и центровете за психично здраве във Велико Търново, Враца и Хасково. На фона на всичко това проблем се оказва и текучеството на кадри. То е свързано както с навършване на пенсионна възраст, така и с това, че новоназначеният персонал не издържа на условията на труд. Фактор се оказва и специфика на работа с пациенти с психични, голямата натовареност и особено емоционална работа. Психично болните пациенти се нуждаят от специални грижи и внимание, което „изпепелява персонала", опасност от агресия спрямо персонала, се посочва още в доклада. Основна причина за движението на персонала обаче е ниското възнаграждение и нередовното заплащане. Все пак в доклада се очертава и положителната тенденция за увеличаване на общия брой на лекарите психиатри от 525 в края на 2017 г. на 699 в края 2019 г. и съответно намаляване на показателя „Население на един психиатър" от 13 429 души на 9945 души според данните на НСИ. Тези на БЛС обаче са различни и според тях практикуващите психиатри у нас са 607 към 26 януари 2020 г. Недостиг на специалисти има и сред детските и съдебни психиатри - едва 53 по данни на БЛС. 


Медицинската грижа 


Предлаганите здравно-психиатрични услуги у нас се ограничават до стационарно лечение. Това е така, защото всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това. Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там, посочват от Сметната палата. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия. Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Освен, че са неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях като стаи, кабинети и т. н., Сметната палата е констатирала още, че не са изградени единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите. Това включва ред за проследяване на всеки един болен, програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и др. Мониторингът на резултатите показва, че "няма система за оценка на ефективността на предоставяната психиатрична помощ и обвързаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения", се казва още в доклада.


Финансирането


От Сметната палата отправят конкретни критики по отношение на финансирането. "Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност. Стойностите на медицинските дейности, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се определят въз основа на данните за средния разход на лечебните заведения. При тези начини на финансиране е невъзможно да се измери ефикасността и ефективността на публичните разходи", констатират от СП. В одитния доклад се посочва също, че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве, нараства от 53. 38 млн. за 2017 г. на 65. 932 млн. през 2019 г., но въпреки това системата на психиатрично обслужване не е осигурена финансово, за да функционира ефективно и да предоставя качество на обслужването. "Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до други сериозни последици - липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение, както и липса на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към пациентите", се казва още в доклада. 


Стигмата


Сериозен проблем у нас остават нагласите на обществото към психично болните - те продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни. Така психично болните се оказват изолирани в болниците и изключени от обществото. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора, се казва още в доклада.


Препоръките


Сметната палата е дала 13 препоръки на институциите. Сред тях е осигуряването на контрол за качеството на оказаната психиатрична помощ в болниците, както и определяне на показатели за измерване на резултат от оказаната грижа в доболничната помощ. Също така в програмния бюджет на МЗ трябва да се определят индикатори за измерване на постигането на целите на политиката за психично здраве. Сметната палата препоръчва и адекватна адекватна политика за популяризиране и повишаване на интереса към специалностите „Психиатрия", „Детска психиатрия" и „Съдебна психиатрия", с цел осигуряване на необходимия брой лекари със съответните специалности. Освен това е необходимо и да се разаработи системата за обучение на лекарите, която да отговоря на повисоките изисквания на психиатрите за повишаване на тяхната квалификация.Друга препоръка гласи да се създаде ред за изпращане на епикризите на пациенти до личните лекари по служебен път с последващо проследяване на резултатите от лечението и ефективно продължаващо лечение. Също така според Сметната палата е необходими и Национален регистър на пациентите с психични заболявания. Институцията препоръчва и приемане на Наредбата за качеството на социалните услуги от страна на социалното министерство.


Лозенец пак с нов директор

Лозенец пак с нов директор

Д-р Христо Стоянов ще е временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс, съобщиха от МЗ

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Бюджетът на НЗОК се увеличава с 581 млн., а ресорното министерство ще разполага с 825 млн.

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

Органите са се самосезирали за изказването му, че хора са починали, защото са се ваксинирали
Продължавайте да дарявате надежда и любов

Продължавайте да дарявате надежда и любов

Няма как да не споменем и този път, че българската здравеопазна система разполага с 4000 акушерки, които са два пъти по-малко от необходимото, казват от БАПЗГ
Нужни са спешни промени в ИАМН

Нужни са спешни промени в ИАМН

Здравната карта е със статут на закон, а сега е направена на парцал и всеки я обръща както му хареса, за да прокарва лобиски интереси, казва д-р Ивайло Христов

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

В момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв., казва зам. здравният министър д-р Петър Грибнев
Етичната комисия още без решение за Мангъров

Етичната комисия още без решение за Мангъров

С изказванията си, подкрепени от псевдонаучни аргументи той погазва етичните принципи на лекарската професия, казват от БЛС
Има нужда само от още болници за долекуване

Има нужда само от още болници за долекуване

Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират, коректна ли е оценката на агенция „Медицински надзор", трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил., попитахме проф. Асен Балтов.
Обновяват офертите за Спешна помощ

Обновяват офертите за Спешна помощ

Фирмите имат срок до 26 януари да актуализират цените си, става ясно от обявлението на МЗ
МВР-болница може да отиде в МЗ

МВР-болница може да отиде в МЗ

Предстоят структурни и функционални промени във ведомството на вътрешните работи, каза министър Бойко Рашков

1 2 3 4 5 ... 318 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ