Реформаторите и реставраторите

За здравеопазването като начин на (пред) изборна употреба

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

За първи път в (пред)изоборната надпревара се включи със страшна сила настоящата власт с действията и говоренето си. Макар че неутралитетът трябва да е основният белег, определящ нейната самоличност, тя ни изненада. Ярък пример за това се оказа здравеопазването, където от едната страна застанаха „реформаторите", а от другата „реставраторите".

Ревизия на стореното от Петър Москов

намаляване на хаоса в системата, възвръщане на договорното начало в нея, премахване на одържавяването на НЗОК и отмяна на пръстовия отпечатък. Синтезирано така изглеждаха обещанията, които Илко Семерджиев даде за краткия мандат, който му предстои. Месец по-късно почти нищо не е факт, защото много от тях не са в правомощията на един служебен министър, бил той и вицепремиер.

Пръстовият отпечатък все още е факт, а съдбата му е в ръцете на Съда. Здравната каса е толкова одържавена, колкото беше и преди служебното правителство. Няма как да е и друго яче, след като в Надзорния й съвет квотата на държавата и по-точно – на здравното министерство – е най-голяма. Ако приемем, че новият рамков договор е връщане на диалога между властта и съсловието, то значи, тази точка е изпълнена.

Хаосът в системата обаче не е намалял

Към него спорадично допринесоха и мащабните кадрови промени на служебния министър, които биха били нормални само при редовно правителство (а може би тези действия са заявка за подобни намерения).

В настоящата ситуация бе възможно да хвръкнат главите на един-двама директори на държавни болници, но никой не очакваше да започне масова ревизия на областните болници. Нито да си отидат за две седмици шефовете на изпълнителна агенция „Медицински одит“ и на Фонда за деца. Всъщност списъкът може да се окаже и по-дълъг – кандидат за него е и директорът на Агенцията по лекарствата, въпреки че индустрията за пореден път го защити. Или някой друг шеф.

Особени резултати нямаше и ревизията на сторенето от Петър Москов. Всъщност тя показа, че освен пръстовия отпечатък големи грешки предшественикът му не е допускал. Макар и по-гъвкави, лимитите на болниците останаха. Талоните в извънболничната помощ – също. Обществените поръчки на ресорното ведомство се оказаха почти без пропуски, дори новият министър реши да продължи въвеждането на електронния търг за болниците.

Към общия тон на неизпъними обещания се включиха и заместниците му

Атанас Кундурджиев поде борба с паралелната търговия на лекарства, въпреки че не може да направи нищо в настоящата нормативна среда. А възможност да инициира промени в законодателната база – няма. Колегите му Галин Каменов и Любомир Гайдов се заеха също с непосилни задачи, всеки в своя ресор. Първият реши да въвежда „данък вредни храни“ отново без парламент, а вторият да мотивира кадровите промени в държавните болници със задлъжнялостта им, както и подемането на други мерки, които засега са неясни.

Така се оказа, че особена промяна между едните и другите у нас няма, а „реформаторите“ и „реставраторите“ са формални понятия в езиковото поле, изпразнени от съдържание. Точно като здравеопазването, отдавна превърнато в начин на (пред)изборна употреба.