Полезно

Рехабилитация при КОВИД и инсулт

15-09-2021 06:09
През последните месеци специалистите се занимават основно с пациенти, преболедували коронавирус, казва Стоян Стоев Рехабилитация при КОВИД и инсулт
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Рехабилитацията е от ключово значение за възстановяването след редица заболявания. Сред тях е инсулта, по който страната ни е на челни позиции. Напоследък голяма част от работата на рехабилитаторите пък е свързана с пациенти изкарали КОВИД-19. Как специалистите помагат на хората, как близките да им съдействат по най-добрия начин и кои са грешките и пропуските, разказва Стоян Стоев. Той е председател на Българската асоциация за проприоцептивнонервно мускулно улесняване(БПНУА).

Всъщност физиотерапията у нас обединява всички специалисти като кинезитерапевти, рехабилитатори и ерготерапевти, които работят за възстановяване на човешкото тяло. „У нас образованието в тази област е на добро ниво, нещо, което силно се неглижира, след завършването обаче започват трудностите", разказа Стоян Стоев. В момента основна част от неговата работа е свързана с пациенти, които са преболедували КОВИД.


КОВИД


Пациент с КОВИД – 19 залежан у дома. Такъв е основният профил на пациентите, които посещават рехабилитаторите през последните месеци. Не толкова инсулти и фрактури, колкото последствия от КОВИД. Те са в много различни вариации и подходът е индивидуален. На първо място обаче специалистите нормализират дишането, след което „вдигат пациентите на крак". „Подходът не може да се сложи в рамка, много от пациентите имат допълнителни съпътствщи заболявания, хронични увреждания от травми и др. Много пъти последствията от КОВИД са гарнирани с допълнения понякога от мозъчно съдов характер, друг път от сърдечно съдов, но коронавирусът стана нозологична единица и в нашата работа", разказа Стоян.

Профилактиката при такива пациенти се учи в първи курс в университета. Това е елементарната дихателна профилактика, която включва мобилизиране на диафрагмалното дишането, на горното и средното гръдно дишане и трупа. При пост-КОВИД пациентите обаче става дума за обща мобилизация. Ето и няколко важни и лесни упражнения.

Пациентът поставя юмрука под гърдите си в средата и прави по 3-4 дълбоки вдишвания. На всяко издишване с юмрука се натиска коремът навътре, за да се изкара въздухът, който е останал. Това обаче не се повтаря повече от 3-4 пъти, защото се получава хипервентилация и на пациента може да му се завие свят, след минута може да се направи отново. По този начин се стимулира диафрагмалното дишане индиректно. Второто нещо – човек може да си сложи коланче през гърдите, както когато си мерим обиколка на гръден кош. Следващата стъпка е леко да притегне коланчето, така че да усети едно стягане и оттам насетне 3-4 пъти да направи дълбоко вдишване. Целта е да се постигне т.н. вдишване срещу съпротивление. А по време на издишване да натегне коланчето, така че да си подпомогне издишването, все едно иска да „смачка" гръдния кош. Това има за цел да увеличи респираторния обем, т.е. да се издиша повече въздух.

„Основната формула при КОВИД рехабилитацията е въздух, пулс, ходене", разказа още Стоян. Препоръчва се дозирано ходене съобразено с пулса, така че той да е в нормални граници. Субективният фактор все пак е водещ в случая, когато се уморят хората трябва да спрат. Но има и формула, по която можем да контролираме нормалните граници на пулса си. Става дума за т.н. двойно произведение. То се получава като възрастта на пациента може да се извади от 200 и полученото число е максималният пулс. Оптималният вариант е от него да се вземат 60% и вече не е хубаво да се надминава границата на полученото число. Т.н. 60% пулс е оптимален тренировъчен показател, на който може да се работи дълго време. Ако се достигне максималният обаче – трябва да се спре. Също така е добре у дома да се стои на отворен прозорец. Разнообразни са пациентите, които рехабилитаторите посещават у дома, като напоследък сред тях са и все повече млади хора. „Имаме дете на 8 години, което след КОВИД разви синдром на Гилен Баре, пациент, който отключи херпес зостер, както и друг, който има фиброза на белия дроб. Има и случаи на хора, които направиха автоимунни реакции, като тук е противоречиво дали те са от КОВИД, който са преболедували или е от ваксината", каза още Стоян Стоев.


Инсулт


Страната ни е лидер по мозъчни инсулти, а за възстановяването след него има нужда от специфична грижа. Естествено, за да бъде тя оптимално ефективна болничното лечение трябва да е било на достатъчно добро ниво.

Според Стоян Стоев в областта на рехабилитацията у нас често се прилагат остарели методи и схващания. Затова е много полезно, когато идват преподаватели от други страни, където има много добри системи за това как се менежира един пациент с мозъчен инсулт – от болницата и от близките.

За да се направи една успешна стратегия за възстановяването след инсулт болничната грижа е много важна, но и помощта извън нея. Пациентът трябва да направи някои важни неща, а именно профилактично предпазване от усложнения, като тук водеща роля имат неговите близки. Болният трябва да бъде информиран кое за него не е подходящо да прави. Това, което Стоян Стоев и неговите колеги правят е да прилагат т.н. БОБАТ терапия, която е концепция за третиране на мозъчни инсулти по възможно най-правилния начин за пациента. „Не е трудно да се разбере от близките и изпълни от терапевтите, но е необходима голяма доза търпение", казва той.

Мозъчният инсулт се третира веднага след настъпване на проблема, буквално след оказване на спешната помощ е много важно позиционирането на пациента в часовете и дните след инсулта, обясни още Стоян Стоев. Ключово е в стремежа да се помогне да не се навреди на болния. Често това става чрез упражнения , които насилват на крайниците, преди трупът да е достатъчно укрепнал. „Много често в болницата, а и у дома се пренебрегват фактът, че мозъчният инсулт поразява страна на тялото – лява или дясна, а не крайник. Не се обръща внимание на централния проблем, а именно трупа на тялото – от раменете до таза", обясни той.

След инсулта се прави грубо казано проверка каква част от двигателните функции на пациента са поразени. Ако пациентът има минимална активност в крайниците, то колкото се може по-рано, се започва работа с тях. Става дума за простички движения като например да вземе чашата с ръка. „Ако обаче имаме компенсация от трупа или т.н. крив труп няма смисъл да се дава внимание на тренировка на крайниците, тъй като централната стабилност липсва", казва Стоян Стоев. Приоритетно се работи с трупа, а крайниците са втора точка. В трупа са фокусирани всички витални функции – дишането, вътрешните органи, отделителната система, затова е приоритет на терапията. Тук според специалиста са и фундаменталните грешки, а именно от човек, който не може да лежи и стои правилно, да се иска да си вдигне ръката зад главата, да стиска топка или да му се дават помощни средства, за да ходи. Вместо това трябва да се спази принципът на елементарно спазване на етапите за локомоторното развитие, което е видимо при бебетата. „Всички сме виждали как прохождат бебетата – постепенно, едно след друго, а не след инсулта - на крака", обясни още специалистът. Когато трупът е нестабилен, първата и проста стъпка е тялото на болния да се позиционира по естествен начин. Ако е легнал, да бъде симетрично легнал, а не изкривен. Същото важи и за седежа. Ако инсултът е в лявата страна на мозъка, чашата с вода или лекарството да се подава от дясно, за да се стимулира съответно засегнатата дясна страна на тялото. Ако пък пациентът е с поразена дясна страна на тялото, да бъде сложен с лявата страна към стената, за да може всичко, което се случва около него да бъде от страната която е засегната, като по този начин тя по естествен начин се стимулира. „Ако инсултът е от дясната хемисфера, то лявата страна страда и обратното", каза още Стоян Стоев. Затова и при правилен седеж, терапевтът или близките помагат от съседната страна, а не от другата.

Правилното раздвижване на трупа обаче налага присъствието на специалисти, защото е специфична дейност. Тя е трудно различима, защото той не може да покаже дали се движи или не, а ръцете и краката могат. Всичко започва от трупа и стойката е най-важна, за да може крайниците да имат шанс да се възстановят. Ако пациентът не компенсира с трупа може да се работи свободно с крайниците. Етапът кога крайниците могат да се активира го решава физикалният специалист на момента.

Първата крачка при инсултния случай обаче винаги е със здравния крак, което също често се неглижира, обясни още Стоян Стоев. Това е така, защото така по-слабият крак се провокира да бъде активен в опора. Колкото до условията за рехабилитация в страната, според специалиста достъпът на пациента до санаториуми и болници е добър, има леглова база, но въпросът е какво се случва, когато влезе там. „Един 14-дневен престой на човек претърпял инсулт би трябвало да включва от 4 до 6 часа на ден активна терапия. В повечето случаи обаче тя се състои в разходка в двора, каране на колело в салона и масаж за половин час, защото пътеката поема това. Ако човек си доплати, може да получи и още 1-2 часа. Но, това е крайно недостатъчно за инсултните случаи", каза още Стоян Стоев.

И все пак най-добрата профилактика е инсултът да не се допуска. Дойде ли веднъж обаче той бива третиран от нормализиране на човешката композиция до стимулиране на движения, които са възможни.


При смяна на тазобедрена става


Пациентите с т.н. алопластики са сред най-честите от ортопедичният контингент. Това е едно състояние, което до преди 10-15 години обричаше пациентите, в повечето случаи жени над 65-70 години с фрактура на бедрената шийка. Това е така тъй като шийката на бедрената кост е една от четирите кости с т.н. критично кръвоснабдяване. Тоест не може да зарасне сама. „Еднопротезирането на тази става даде живот на много хора и на много жени в по-напреднала възраст. Благодарение на новите импланти възстановяването става много бързо – между две седмици до месец, месец и половина, пациентът може да се проходи без бастун и патерица, с леко накуцване в началото, което през следващите седмици изчезва", разказа Стоян Стоев.

Важните стъпки при ендопротезитрането на тазобедрена става е да се изберат правилни помощни средства, защото обременяването на ставата от първите дни е изключително важно. „Второто нещо е да се направи възможно най-ранно вертикализиране с оглед на това как е поставен имплантът – с циментово залепване или с фиксиращи винтове, което е в частни случаи и го решават ортопедите", обясни още специалистът. Кракът бързо може да бъде мобилизиран с компресионен чорап, за да се намали оттока. Второто нещо е да се потърси по-бърза флексия на колянната става, която е съседна на протезираната, което облекчава и оттока. И на трето място пациентът може постепенно да обременява крака с част от собственото си тегло. Това става с кантарче, на което стъпва с процент от теглото си. Той може да е 25%, 75% и се определя от ортопеда.


Всеки втори не спортува, защото няма време

Всеки втори не спортува, защото няма време

У нас най-практикуван е фитнесът, с напредване на възрастта хората все по-малко се движат
Пътят навътре към себе си не е лесен

Пътят навътре към себе си не е лесен

Йога ни помага да успокояваме ума си във време на несигурност, каквото е сегашното, казва Мирослава Владимирова

Не изтощавайте организма при тренировка

Не изтощавайте организма при тренировка

Никога не се предавайте, дори да сте уморени, болни, натъжени, борете се и не сваляйте гарда, казва Благой Калпачки

Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ