Още 300 млн. за сектора в плана за устойчивост

Служебният кабинет е заложил в коригирания вариант 982 млн., като основната част е за болници, последната дума е на Парламента

Дванайсет приоритета са заложени в сферата на здравеопазването в новия проект на плана за развитие на страната ни. За реализирането им се очаква да стигнат 982.2 млн. лв., като 819.5 млн. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, а 162.6 млн. е националното съфинансиране. Средствата обаче не са разпределени равномерно по различните дейности, основната част от тях отново се очаква да глътнат болниците под формата на апаратура. Това се случва на фона на раздутата мрежа от лечебни заведения, която и в самия план се предвижда да се реформира, както и след поредицата от европейски и държавни средства, които вече се наляха за техника. В същото време финансирането за укрепване на извънболничната помощ или за развитие на профилактиката е символично. Ето и приоритетите.

Актуализиране на стратегическата рамка

Тук се предвижда разработване на серия от нормативни актове: Национална здравна стратегия 2021-2030г. и план за действие, Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030г., Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България, Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа, Национална стратегия за гериатрична грижа, Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2021-2030г., Национален план за борба с рака в Република България 2021-2027 г., Национален план за развитие на пренатален и неонатален скринин и създаване на Национален интердисциплинарен център за масов скрининг с изграждане на регионална мрежа. Както и в предишния вариант, за изработването на документите няма заделен изричен бюджет.

Национална здравно информационна система

Част от плана за развитие отново е и внедряването на електронното здравеопазване. Тук се предвижда да се актуализира подзаконовата нормативната уредба, за да се пусне в експлоатация електронната система. Някои от промените вече са приети през миналата и тази година, сред тях е редът за предписване на лекарства, за направленията, за поддържането на електронните здравни записи на пациентите и редът за водене на регистрите. Но до края на 2021 г. трябва да се разработи Наредба за националната здравна информационна система, с която ще се регламентират работните процеси в здравно информационната система (НЗИС). Бюджет и тук не е заложен.

Кадрите

За привличането и задържането им се казва, че също са направени или ще се осъществят нормативни промени. Част от тях вече са предложени от служебния кабинет в Наредбата № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С проекта на наредба се оптимизира процесът по определяне и финансиране на местата за специализанти, премахва се задължението да работят в България, разрешава се да специализират и в общински болници. С други промени в Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател се дава възможност за обезпечаване нуждите на работодателите от медици и за дългосрочно обвързване на завършилите студенти. И тук бюджет няма разписан.

Апаратура за болниците

Лечебните заведения, които ще станат бенефициенти, ще бъдат определени въз основа на анализ и картографиране на инвестиционните нужди в здравния сектор, разработен от Министерството на здравеопазването. Идеята е да се инвестира в педиатрична помощ и отново в онкологията. Там се предвижда създаването на Национален център за лъчеление с протонна терапия в София, както и модернизация на системата за диагностика и лечение в страната. Въпреки че проектът е насочен към болнична помощ, се очакват и косвени положителни ефекти по отношение на качеството на първичната помощ поради спецификата на последната, смятат авторите на проекта. Общият планиран ресурс е 448.6 млн. лв. или половината от целия. 374.4 милиона ще са за сметка на Механизма, а 74.1 милиона - национално съфинансиране. Периодът на изпълнение е 2021-2025г.

Лечение на инсулти

И в тази версия остава подобряването на условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдовите заболявания. Този път обаче идеята е да не с еинвестира в една болница, а в създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове („stroke" центрове). Те ще са 10 на брой и ще са в университетски многопрофилни болници, като едната със сигурност ще е УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" в София. В тях ще се извършва и обучение на лекари за третиране на мозъчни аневризми, мозъчни артерио-венозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапията при остър мозъчен инсулт. Планираният ресурс е 128.5 милиона лева (107.3 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 21.2 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025г.

Психиатричната помощ

В плана се залага реновирането на 18 от всички 11 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве и 22 психиатрични клиники и отделения към многопрофилните болници. Изборът им ще се основава на анализ на специфичните нужди за ремонт или ново строителство и обновяване. Общият планиран ресурс е 28.5 милиона лева (23.8 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 4.8 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.

Спешна помощ по въздуха

Тук страната ни предвижда да купи хеликоптери и да създаде система за спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения "златен час" с последващ транспорт на пациенти и ранени до всяка географска точка на страната. Очаква се, че ще има намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на час. Общият планиран ресурс е 154.5 милиона лева (129.0 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 25.5 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.

Дигитална медицинска диагностика

Тук се предвижда въвеждане на цифровата диагностика във всички медицински специалности и възможност за генериране на база данни с цифрови изображения. Платформата ще бъде интегрирана с Националната здравно информационна система (НЗИС) и ще подобри диагностиката и проследяването на пациентите, смятат авторите на проекта. Пилотно ще се почне с онкологията и свързаният с нея бъдещ Национален план за борба с рака в България 2021-2027 г. Освен това се предвижда платформата да се използва от заинтересовани страни, като частния бизнес, фармацевтичния сектор, университетите.

Общият планиран ресурс е 27.6 милиона лева (23.0 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 4.6 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.

Единен европейски номер 112

Проектът отново предвижда да се изградят центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching PS), осигуряване на широколентов обмен на информация в мрежата на Националната система 112 (видео, данни, глас и текст в реално време) и надграждане на системите с нови и съвременни услуги. Общият планиран ресурс е 56 милиона лева (46.7 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 9.3 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.

Здравно-социални услуги

Тук е заложено създаването на здравно-социална консултативна услуга, целяща подобряване на здравето на населението и популяризираща здравословния начин на живот и подпомагане на достъпа до специализирана медицинска грижа. Тя ще бъде насочена към интегрирано консултиране по всички въпроси, касаещи общественото. За тази цел се предвижда разработването на национален план и промени в редица нормативни актове, като Закон за лечебните заведения, Закон за здравното осигуряване, Закон за социалните услуги. Няма заложен бюджет.

Пренатален и неонатален скрининг

Тук също се очаква да бъде разработен Национален план за развитие на пренатален и неонатален скрининг, както и да се направят нормативни промени. Бюджет не се предвижда.

Здравно образование в училище

Идеята е да се разработи Национален план за въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище 2021-2027г., както и да се направят нормативни промени. Бюджет не е предвиден.