За полит(не)коректната стрелба

Или защо отстраняването на директора на Пирогов – проф. Асен Балтов, е изстрел, който ще рикошира в кабинета на Президента

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Защо отстраняването на проф. Асен Балтов бе грешка е трудно да се види само от окото, което носи партийно оцветени очила. Кадровите рокади са запазена марка на всеки министър и на всяко правителство. Чистка или не, тя е обяснима от гледната точка на всяка нова власт, особено в една страна, като България, където демокрацията така и не успя да достигне някаква зрялост – 30 години по-късно тя е все така „млада" или неметафорично казано – тя е като нецивилизована мутреса. Нейните вождове карат джипки, замерят се със СРС-та и не спират да усвояват обществения ресурс за лични цели (от този профил засега няма партийно изключение).

В този контекст

Рокадите в управлението на големите държавни болници, които захранват същите тези вождове и техните касички, са рутинно задължение за всеки нов здравен министър. Затова и махането на проф. Любомир Спасов от болница Лозенец бе в реда на нормалното, ако изключим формата му, с която отново бе сринато доверието в донорството у нас. Логично беше да последва и втора смяна – в случая това бе на директора на Александровска, и макар че не стана ясно защо проф. Борис Богов, който заемаше поста от няколко месеца, е виновен за дълговете на болницата, натрупвани 20 години, рокадата можем да приемем за закономерна.

Не такъв е случаят с Пирогов

Този път д-р Кацаров не се прицели правилно. Пандемията през изминалата година и половина открои ясно няколко болници в страната, които все пак приемаха хората с КОВИД. Една от тях бе Пирогов. В нея по данни на "Индекс на болниците" са лекувани от КОВИД над 2300 души, повече е имало само в „Св. Марина" във Варна - над 2400. И ако трябва да видим мащаба, нека да направим сравнение с частния сектор, който според здравния министър трябва да е стожерът на истинското здравеопазване – сборът от пациентите на всички пет лечебни заведения от едната голяма верига у нас - на Булфарма, е по-малък от този на Пирогов. По-малък е и на другата голяма верига – на Аджъбадем, а с тази на третата – на Чайкафарма, е несравним.
Освен в лечението, Пирогов изигра огромна роля и в започването на имунизационния процес у нас, в управлението на пандемията. Добро или лошо – то бе такова, за каквото стигаше капацитетът на сринатата ни до основни и превърната в печеливш частпром здравна система. На този фон проф. Балтов заедно с колегите си от НОЩ, почти се превърна в национален герой. И си отиде без аплодисменти, но с обвинение, че по време на управлението му болницата е точила здравната каса.

Защо си замина

Не е заради химикалковата медицина и проверките на хартия. Тази практика е предмет на цялата ни система. Проф. Балтов си замина заради незрелостта на демокрацията ни или иначе казано заради пътуванията с партийната джипка, заради прогнилата структура на управление, заради корупцията, която у нас стана закон. Тоест, смяната му се оказа, че е не по заслуги, а по политически причини, които както вече казахме, винаги кореспондират с материалните партийни интереси – минали и настоящи.

Рокада с много негативи

Отстрелът, който направи този път здравният министър, ще се окаже политнекоректен и за съжаление може да рикошира в целия служебен кабинет и неговия началник. Още повече, че това не е първият подобен пример. Пенсионирането на проф. Тодор Кантарджиев и обществената реакция вече го доказаха. Интересно дали сега наред за уволнение са доц. Ангел Кунчев и ген. Венцислав Мутафчийски. Страна, която не уважава хората, които са посветили времето и силите си, за да й помогнат в кризисна ситуация, не буди уважение. Още по-малко лидерите й, които задават подобен стил на управление.

Подигравката с хората, които управляваха пандемията има и едно още по-страшно измерение, далече от чисто политическия негатив, а именно – недоверието на експертите и на народа във властта. С подобен стил на неблагодарност силните партии на деня все по-трудно ще намират можещи и знаещи хора, които искат да застанат на ръководни позиции. А електоратът все по-малко ще вярва на посланията, които те излъчват, затова нека не се чудим, че по имунизационен обхват сме на опашката в ЕС.

В заключение

Дали смяната на проф. Балтов е случайна или преднамерена грешка вече е без значение, важни са две неща. Крайно време е демокрацията ни да съзрее, политическите партии да се разведат с бизнес лобитата, на които робуват и да започнат да служат на обществото. Както и да разберат, че в политиката, още по-малко в здравеопазването, реваншизъмът не е печеливша стратегия. Полит(не)коректната стрелба винаги рикошира.