Плюсовете на рамковия договор са повече от минусите

Трябва да се следят критерии за качество за цялостната дейност на медицинските изпълнители, казва д-р Галинка Павлова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Павлова, добра стъпка ли беше подписването на рамковия договор за 2017-а? Защо?

- След резултата от гласуването на събора - 219 „за" подписването на НРД, без колебание мога да отговоря, че този договор е стъпка напред. При преговори няма как да се постигне 100% успех и всички наши желания да са удовлетворени. Колегите прецениха, че плюсовете са повече от минусите, положителното е повече от отрицателното. Подписването да договора е израз на отговорността на съсловието за функционирането на системата и не позволява едностранно да се променят от НЗОК условията на работа.

- Какви са промените за лекарите?

- В преговорния процес обсъдихме, дебатирахме, спорихме почти по всички текстове. В извънболничната помощ променихме приблизително 200 текста – направихме редакционнни поправки, други прецизирахме така, че да са ясни условията и да не дават възможност за различни тълкувания. Определено има и текстове, осигуряващи по-добри условия за работа. Намираме се в бюджетна рамка със заложен дефицит и сме принудени да работим в рестриктивен режим - с ограничения под формата на регулативни стандарти или болнични бюджети. Но тази година болничните бюджети ще се определят на тримесичие, като колегите ще могат да отчитат и дейност до 3% над тях. Там, където ръстът е по-висок, ще се задейства регулаторен механизъм, при който НЗОК, съвместно с БЛС, ще обсъдят конкретните причини за него и, ако се налага, ще се коригират цените. 

Дава се възможност на колегите без специалност и тези, които не са на основен трудов договор, да подписват медицинските документи, поемайки отговорност за извършената дейност.

Също така успяхме да договорим заплащане в размер на 80% от цената на клиничните пътеки (КП) със 72-часов престой при предсрочното им приключване с изпълнени задължителни процедури в алгоритмите. Миналата година се заплащаше 60%.

Изчисляването на надвишените регулативни стандарти ще се прави на тримесечие на национално ниво, а не както беше досега - на регионално. При възстановяване на неоснователно получените суми, заради регулативните стандарти, те ще остават в съответния параграф. Ако са от медико-диагностични дейности, отново ще се разпределят за изследвания, съответно при общопрактикуващите лекари или при лекарите от специализираната медицинска помощ. Чрез тези механизми се опитваме да създадем по-близки условия за безлимитна работа. Практиката ще покаже, дали това е достатъчно или трябва още да се увели финансовият ресурс.

- Какви са промените в цените на дейностите?

- Повече от три години цените на медицинските дейности в извънболничната помощ, заплащани от касата, не са променяни. Растат разходите в практиките, така както растат в едно домакинство. Тази година успяхме да повишим цените на първичния преглед при специалистите, на медицинската експертиза и на първоначалния преглед при физиотерапевт, както и на профилактичните и диспансерни прегледи при общопрактикуващи лекари и специалисти. Постигнатите цени са много далеч от реалните, но засега това са възможностите за балансирано разпределение на ограничения бюджет. Ситемата се нуждае от много по-голям финансов ресурс, за да работи спокойно и да осигурява качество на медицинската услуга.

Успех за нас, като съсловна организация, е, че въпреки много трудните преговори с Надзорния съвет (НС) на касата, постигнахме чрез преразпределение от резерва по-добри финансови параметри за медицинските дейности.

- А какви са ползите за пациентите?

- Осигуреният ръст на сумите за медико-диагностични дейности ще даде възможност чрез увеличаване на обема на изследванията пациентът своевременно да бъде диагностициран. Регулацията на направленията на национално ниво ще позволи на лекарите при необходимост да консултират пациентите със специалист, което ще отбремени пациентите от необходимостта да заплащат медицински дейности поради липса на направления.

Нова е въведената профилактична програма за жените - предвиден е преглед при АГ специалист и цитонамазка. Започва се с тези на 30-годишна възраст, с намерение програмата да се разшири. За диспансеризираните хронично болни пациенти е предвиден по-голям обем изследвания за проследяване на здравословното им състояние.

- Повече или по-малко ще са парите за болниците?

- Парите за болнично лечение са толкова, колкото е изпълнението на дейностите през миналата година - 1 613 милиона. Предвидено е извън тази сума изплащането на надлимитната дейност за 2016 г. в размер на 19.8 млн. лв. В бюджета за тази година НС заложи сума по-малка от изпълнението - около 1 400 млн. Затова считам, че постигнатото е успех, но определено бюджетът за болнична помощ не е достатъчен. Успяхме да убедим НС на касата, макар и много трудно, че исканата сума е обоснована и отговаря на потребностите.

- Въведохте критерии за качество в ПИМП, ще се увеличава ли тази практика и занапред в другите дейности?

- Крайно време е да се промени подходът за работа – НЗОК поръчва количество и отчита брой прегледи, брой КП, без да се отчита качеството на медицинските дейности. Трябва да се определят и следят критерии за качество за цялостната дейност на изпълнителя. И не е редно да се посочат критерии само за ендокринолози, кардиолози и общопрактикуващи лекари. Разбира се, това е началото, предстои НЗОК, съвместно с БЛС, да изработи методика за комплексна оценка. 

- Имаше споразумение да се прецизират тези критерии, в каква посока ще стане това?

- В договора при критериите за качество са записани прицелни стойности за холестерол, гликиран хемоглобин, стойности на кръвното налягане за пациенти, диспансеризирани със сърдечно заболяване или с диабет. Лекарите трябва да се стремят към тях, но резултатите зависят в голяма степен от самите пациенти - начина им на хранене, двигателен режим, дали приемат редовно предписаната терапия и други причини, за които лекарите не носят отговорност. Непостигане на прицелните стойности не е основание за налагане на санкция.

- Кога и как ще се махне пръстовият отпечатък в болниците?

- В НРД няма текст, регламентиращ пръстовия отпечатък. Изчакваме решението на петчленния състав на ВАС, което очакваме около 16 март. Практиката показа, че този механизъм не спестява пари от болнична дейност в размера, за който се говореше, създава неудобство на много от пациентите, често се налага регистрация с лична карта. Освен това струва доста на самите лечебни заведения – за устройства, за софтуер, за персонал.