Слепотата при глаукома е необратима

Благодарение на лазерите и добрите капки, все по-рядко се стига до операции, обяснява д-р Станислава Костова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Между 2 и 4% от хората на 45 години стават жертва на най-разпространената форма на заболяването – първичната откритоъгълна глаукома. „За 50-60% от пациентите първата среща с лекарите е при 10-годишна давност на болестта. Причината е, че протича много скрито и подмолно”, признава д-р Станислава Костова. Симптоми няма, затова и диагнозата е позната като „тихия крадец на зрение”. 

Единствената „застраховка” се оказва скринингът. Той трябва да е „закон” за хората с диабет, сърдечно-съдови заболявания, късогледство или фамилна история на болестта, тъй като хроничното дегенеративно заболяване е наследствено, обяснява офталмологът. Идеалното време за него е след 40 години, когато дойде ред да сложим първите очила за четене заради т.нар. старческо късогледство (пресбиопия). „Когато се изписват те, не е лошо да се измери вътреочното налягане, да се видят и очните дъна. И при съмнение – да се търси специализирано лечебно заведение, каквото сме ние, в което да се предложи целия пакет от мерки, свързан с диагностиката”, обяснява д-р Костова. И предупреждава – диагнозата „глаукома” не се поставя след преглед за 5 или 10 минути. Нито пък след еднократно измерване на очното налягане.

50% от лекуваните въобще нямат глаукома

Хипердиагностиката, изписването поголовно на капки при измерено еднократно високо налягане, е много често срещано явление. Диагнозата не е присъда, но все пак е за цял живот – и не я раздаваме с лека ръка”, категорична е д-р Костова. В тяхното отделение в „Александровска” правят тридневни тестове преди да я поставят. „Мерим налягането поне 2 пъти на ден, най-малко 3 дни, с тонометър на Голдман, който се смята за златен стандарт. Правим още пахиметрия, гониоскопия, както и скенер на очите (т.нар. оптичен кохерентен томограф). Всичко това става безплатно, по клинична пътека. Пациентите не спят в болницата, на стационар са от 8,30 до 17 ч. Чак тогава преценяваме има ли глаукома и в кой стадий е”, разказва д-р Костова. И уточнява – заболяването е двуочно. Може да засяга двете очи в различна степен, но няма как да се лекува само едното.

Ако диагнозата се потвърди, пациентите трябва да са наясно – излекуване няма. Но зрението има как да се съхрани за по-дълго. „Лечението се осъществява по един-единствен начин – като намаляваме очното налягане. Това става с три метода – с капки, с лазер или с хирургия”, обяснява д-р Костова. И е категорична – на БГ пазара вече има най-модерните препарати за контрол на болестта, които се реимбурсират от НЗОК. „Ако капките не помагат, алтернатива е и лазерното лечение. В нашето отделение разполагаме с двата най-модерни апарата. Аргон-лазерната трабекулопластика или селективната лазерна трабекупластика

също са безплатни за пациента

уточнява офталмологът. Ако тази терапия не помогне за намаляване на очното налягане, вече се прибягва до класическа операция.

„Хирургията на глаукомата е изключително неблагодарна”, признава д-р Костова. Пациентите трябва да са наясно, че след интервенцията няма да виждат по-ясно – както е при катарактата например. „Какво е взела глаукомата, назад не може да се върне. Целта на операцията е да намалим вътреочното налягане”, откровена е д-р Костова. След нея пациентите може да и не виждат кристално, но в повечето случаи поне редуцират броя на капките, които слагат. Защото на мнозина с по-тежки форми на заболяването се налага да ползват 3-4 вида и да го поставят в окото си по 2-3 дневно. Добрата новина е, че в отделението все по-рядко стигат до крайната мярка – класическа хирургия. Причината за това са все по-ефективните капки, както и внедряването на лазерите в офталмологията, обяснява д-р Костова.

Колкото и успешна да е терапията обаче,

при 10% от болните се стига до най-страшното

– пълна загуба на зрението – въпреки компенсираното очно налягане, не крие специалистът. В световен план, това са 7 млн. души., "осъдени на тъмнина". „За съжаление, тази слепота е необратима, не както при катарактата”, признава д-р Костова. И уточнява – понякога двете диагнози вървят ръка за ръка. Затова при комбинацията на глаукома и катаракта е важно пердето да се премахне в по-ранен стадий, тъй като това спомага за намаляването на очното налягане.

За пациентите е ключово и да бъдат проследявани стриктно. „Благодарение на нашия национален консултант проф. Ива Петкова, от тази година диспансеризираните с глаукома имат право на 4 прегледа, а не както беше досега – два”, доволна е д-р Костова. Радва я и друго – в „Александровска” буквално са затворили цикъла – от диагностика, през диспансеризация, до лечение. Всички лекари от отделението работят и в ДКЦ-то на болницата и могат да проследяват пациентите си години наред. „Така те не са оставени сами в морето от изследвания, медикаменти и скъпоструващи интервенции. Знаят, че някой мисли за тях”, щастлива е д-р Костова.