Кистите са най-честите болести на гърдите
В различните възрастови периоди на жената има и различна заболеваемост по отношение на гореспоменатите болести. „В тинейджърска възраст най-често имаме ювенилни фиброаденоми и кистички, които са с благоприятна прогноза. Сред младите жени между 20 и 35 годишна възраст, свързани с репродукцията и кърменето най-често са възпалителните заболявания. След 35 години все по-често са диагностицираните злокачествени новообразувания и то с много агресивен растеж и лош прогностичен индекс. При жените над 70 години всяка новооткрита "бучка" на гърдите, почти в сто процента е карцином на гърдата. Благоприятното при тези случаи е по-бавното му развитие и минимален шанс за развитие на метастази. Като казус бих цитирал възрастта на една моя пациентка с рак на гърдата и метастази по лимфните възли, която бе едва на 24 години", споделя мамологът.
Жените търсят консултация при специалист, когато се появи болка в гърдите или напипат образувание при самопреглед. „За съжаление ракът на гърдата в началото се развива съвсем подмолно без никаква симптоматика. Слава Богу, в нашето забързано съвремие жените все по-често намират време за профилактични прегледи и този бич на 21 век се лекува на все по-ранен етап от заболяването. Именно това е и целта на тези особено важни профилактични прегледи за ранно диагностициране с последваща органосъхраняваща операция, както и за пълна и бърза социализация на жената след това. Ние обикновено даваме и образователни брошури на пациентките за това как да се самопреглеждат. Необходимо е ръката да се вдигне зад главата и по този начин на легло или пред огледалото в банята да се проверяват всички зони на гърдата включително и зърната като се пристискат, за да установи дали се отделя секрет. Препоръчва се веднъж месечно да се прави този самопреглед след менструалния цикъл. По-добре е ръцете да са намазани със сапун и да се опипат гърдите. Ако нещо разтревожи жената, трябва да потърси консултация с мамолог", съветва д-р Гемеджиев.
Профилактичните прегледи трябва да започнат след 18 годишна възраст. Достатъчно е веднъж годишно да се преглеждат гърдите само с ехограф. „Основно място в профилактиката заема добрата анамнеза с последващ клиничен преглед и най-важното - образна диагностика с високочестотен ехограф, по възможност с доплер за коректното преценяване на всеки конскретен случай. След 35-та година е необходимо това да става на всеки 6-8 месеца, а след 40-те – през половин година. В тази сфера прогресът на медицината е голям поради напредването на технологиите и в областта на ранната диагностика, на интраоперативните и постоперативните техники и методи. Мамографията идва на помощ при раждали жени и други редица условия. Изследването с мамограф се препоръчва на 2 години. При необходимост за по-точно прецезиране на случая може да се премине към тънкоиглена биопсия, кор-биопсия или отворена инцизионна биопсия", обяснява мамологът.
За съжаление статистиката за рака на гърдата в България става все по-обемна и възрастовата граница все по-ниска - около 4000 са новооткритите случаи на рак на гърдата всяка година. „При налагаща се мастектомия на пациентките, постоперативно се полага гръдна епитеза, за която не се заплаща нищо, защото се поемат от държавния бюджет. И накрая като апел: „Моля, отделяйте поне веднъж годишно време за себе си с преглед при специалист, за да има по-малко разплакани женски очи", казва д-р Гемеджиев.
| Визитка
Д-р Тихомир Гемеджиев е мамолог с професионален опит повече от 20 години в I-ва САГБАЛ "Св. София" в столицата. Завършил е обща медицина през 1994г. в Медицинска академия, София. Придобил е специалност по акушерство и гинекология през 2000г. Има много следдипломни квалификации – мамология, гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията, ултразвукова диагностика на млечната жлеза, хормоно заместителна терапия, репродуктивни проблеми и лечението им, оперативно лечение на доброкачествените и злокачествените тумори на млечната жлеза и др. Има мастерска степен по Социална медицина и здравен мениджмънт. |
Развиваме минимално инвазивната кардиохирургия
Начело на Кардиохирургията във Варна застана нов ръководител. Какви са вижданията му за развитието й, има ли нужда от още структури в тази сфера и как се справят с дефицита на медици, попитахме доц. Владимир Корновски.
Пневмонията след КОВИД не е остра инфекция
Артериалните тромбози при деца са редки
Според тези стандарти и според броя на новородените с ВСМ, който намалява, един кардиохирургичен център за деца е достатъчен, казва д-р Любомир Димитров
HPV – предотвратим риск за общественото здраве
Навременното лечение на предраковите лезии е високоефективно и предотвратява прогресията в над 85% от случаите, казва доц. Ваня Рангелова
При раждане лекарят се движи на ръба на острието
За „лечение“ с ИИ да се мисли критично
Тази година грипната епидемия идва малко по-рано
Кинезитерапия при пациенти с хемипареза след инсулт
Клинично наблюдение показва, че ранното двигателно активиране има ключова роля за възстановителния процес при пациентите с нарушена способност за изправяне
ОПЛ трябва да разполагат с тестове за инфекциите
Така те ще могат да правят нужните изследвания преди да назначат антибиотик, казва проф. Емма Кьолеян