История

Първата болница в София

09-07-2021 12:16
Управленски рокади съпътстват съдбата на Първата болница в София
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Във фокуса на общественото внимание напоследък влезе Александровска болница. Само преди месец излязоха наяве данни за много натрупани дългове, сменено бе ръководството й, дори срещу един от бившите директори започна разследване за корупция. Тази седмица пък начело на болницата официално застана ново ръководство. Това обаче не е първият подобен случай, историята показва, че такива рокади е имало и в нейното минало. От самото й създаване, та чак до наши дни ръководството й е сменяно при всяко ново политическо управление.
Александровска е първата университетска болница у нас. Мнозина погрешно свързват името й с руския император Александър Трети, но тя е наречена на първия български княз от Третото българско царство – княз Александър Първи Батенберг. Още след Освобождението и до днес в нея работят изключитлни лекари и светила на медицината с международна известност. Основана е през 1879 г. под името Софийска първоразрядна болница. Първоначално заема две скромни постройки на мястото на бъдещия мавзолей на княз Александър І, който се намира на бул. „Васил Левски". След две години, през 1891-ва ще бъде създадена Клементинска болница (днес Пета градска), а след три - болницата на Червения кръст (сега «Пирогов»).

 

На края на града

 

Още през същата година Софийската община отпуска терен от 360 000 кв. м. между Перловската река и сегашните улици „Акад. Иван Гешов", „Св. Георги Софийски" и „Пенчо Славейков". Мястото било делече извън очертанията на града. Върху него започва строителство на първите пет сгради на болницата. В тях тя се пренася пет години по-късно и е именувана на княз Александър Първи Батенберг. До нея карали болните със санитарни коли, теглени от коне или файтони.

 

Първите началници

 

След учредяването си като Александровската болница, тя се управлява от болничен съвет и "старши лекар", който от 1893 г. вече е "управител-лекар". Първият е д-р Сава Мирков, завършил медицина в Москва и практикувал като земски лекар в Орлоска губерния. По време на Руско-турската война е лекар на Втора Опълченска дружина от Българското опълчение. Този пост след него заема и д-р Йордан Брадел – също завършил медицина в Русия, също военен лекар, а впоследствие и народен представител във Второто Велико Народно събрание. Болничните легла от 60 при създаването на Александровска болница достигат 500 през 1897 година. Лечебното заведение е финансирано от общината, вътрешното министерство, което е отговаряло и за здравеопазването, от частни дарители и от таксите за лечение.

 

Без единно управление

В продължение на четири години, от 1889 до 1892-та болницата нямала управител. Медицинската дейност на всяко отделение се ръководела от съответния старши лекар, а домакинската и аптечната част съответно от болничния надзирател и от болничния аптекар. Оказало се обаче, че този модел не дава добър резултат. Така, от 1893 г. била въведена длъжността "управител-лекар". До 1910 г. на нея били назначени последователно 12 човека. Сред тях е д-р Георги Золотович, който също е завършил медицина в Москва и е известен с това, че извършва първата в България овариотомия - оперативно разрязване на яйчник. Лекари от Александровска болница са и първите професори в новосъздадения, през 1917 г., Медицински факултет. Пациенти на Александровска болница са били не един и двама видни българи, свързани с историята. Сред тях е била Екатерина Каравелова, Тодор Паница, Иван Вазов, а по-късно и Атанас Буров.

 

Александровска на война

 

Само няколко години по-късно болницата е въвлечена в съдбоносни за България събития - Сръбско-българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.). Тогава за дни тя се превръща във военна и осигурява лечението на десетки хиляди ранени и болни. Освен това, през 1913 г. при епидемия от петнист тиф и през 1932 г. – от коремен тиф, е преобразувана в инфекциозна.

Всичко това изчерпва финансово лечебното заведение. Кадрите й също започват да се разбягват, разкривайки свои кабинети из София. В същото време Александровска болница трябва да съвместява и част от работата на Медицинския факултет. Така, чак до 1926 г. тя трябва да действа на няколко „фронта". Трудностите приключват с приемането на Закона за клиниките, с който Александровската болница, която до момента е била подопечна на Санитарната дирекция на Министерството на вътрешните работи преминава на подчинение на Медицинския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", респективно на Министерството на народното просвещение. Само за няколко години се създават Терапевтична клиника и Институт по фармакология, Клиника за вътрешна патология и пропедевтика, Клиника за вътрешни болести, Клиника за детски болести, Клиника за кожни и венерически болести, Клиника за очни болести, Клиника за ушни, носни и гърлени болести и Клиника за нервни болести и психиатрия. Към не се съдават още Институт по физиотерапия и радиология, Институт по обща патология и патологична анатомия и Институт по съдебна медицина. Болницата се разрастват така, че някои от новите структури няма къде да бъдат побрани. Затова част от тях са приютени в съседната Общоармейска болница.


Закон урежда финансирането

Със Закона за клиниките на Медицинския факултет през 1926 г. се създава и "Фонд за подобрение условията за лекуване в университетските клиники" при Министерството на просвещението. Целта му е най-вече да бъде подпомогната Александровска болница. Бюджетът на този фонд се попълва с 25% (по-късно те достигат 75%) от сумите, получени като такси за лекуване в клиниките. Например, приходите на Фонда за 1935 г. са 4 548 000 лв., а за 1936 г. – 4 409 000 лв. в него периодично постъпват и бюджетни средства. Със средства от него се изграждат Нервно-психиатрична клиника и се довършват сградите на Кожно- венерологическата и на Детската клиники. Започва стоителството на Първа и Втора хирургия. Макар и лечебното заведение вече да подрежда своя павилионен комплекс, се задават други трудности – тези на политическите промени, а с всяка от тях и преструктурирането му.

 

Деветоюнският преврат

 

Две години след него, по време на правителството на Александър Цанков започва тотална помяна в цялата структура на управлението на болницата. От 1925 г. тя е ръководена от административен управител, който не е лекар. Изпълнителният орган, взимащ по-значителните решения е тричленната факултетна болнична комисия. Нейн председател е деканът на факултета в екип с още двама професори. Тричленката наблюдава и ръководи не само медицинската дейност, но и взима решения по отношение на работата на канцеларията, домакинската служба и целия нелекарски персонал, като за изпълнението им отговаря административния управител. През 1933 г. тази длъжност се премахва и цялото управление се осъществява от декана на Медицинския факултет, респективно от Факултетската болнична комисия. Междувременно болницата получава статут на национална медицинска институция. В нея се провеждат изпити за признаване правото на дипломираните в чужбина лекари да упражняват професията си в България, курсове за специализация на лекарите, курсове и училище за медицински сестри. На 10 януари 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки е разрушено северното крило, поражения има и върху останалите сгради на Александровска болница.

 

9 години без директор

 

Без единно управление Александровска болница е от 1934 до 1945-та. През това време тя се ръководи от деканите на факултета и председателите на Факултетната болнична комисия. В този период тя е управлявана от общо 9 човека, като всеки един е бил управленец за не повече от година. Така изисквал правилникът на лечебното заведение. Мотивът бил да няма злоупотреби със служебното положение и прахосване на средства за лични нужди. Една от най-ярките, с иноваторски подход личности сред тях е бил проф. Васил Моллов, брат на политика от демократическата партия Владимир Моллов – член на царското правителство и практикуващ адвокат. Проф. Васил Моллов е в ръководството на лечебното заведение от 1936 до 1937-та. Проф. Моллов е завършил медицина във Виена, син е на хирурга д-р Димитър Моллов – един от основателите на Лекарския съюз. Проф. Васил Моллов е един от основателите на Медицинския факултет в София през 1918 година. Това е лекарят и ученият, който поставя началото на клиничната микробиология в нашата страна, въвежда ЕКГ като рутинно изследване, пионер е в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Той е и един от основателите на Дружеството на интернистите през 1903 година. Лекарят със сръбски корени проф. Димитър Ораховац също е управлявал болницата в битността си на декан. Той е с диплома по медицина от Мюнхен и специализация в Кембридж, направена със стипендия от Рокфелеровата фондация, впоследствие става дългогодишен директор на БАН.

 

Вълко Червенков - патрон

 

Политическите промени през 1944 г. променят отново структурата на управление на Александровска болница. След 1945-та длъжността управител, който да е лекар, е възстановена. Той я ръководи под контрола на декана. Така е до 1950 година, когато вече е създадена Медицинска академия и е именувана на министър-председателя Вълко Червенков, а Александровска болница работи вече под неговия патрон. По това време министър на народното здраве и социалните грижи е Петър Коларов – син на Васил Коларов. С указ на Народното събрание от 28 май 1950 г. Медицинският факултет и Александровска болница, която е към него преминават към Министерство на народното здраве и социалните грижи. Така тя губи относителната си самостоятелност, дотогава тя е била към просветното ведомство, тъй като е неизменна част от Медицинския факултет. Той обаче е закрит и е създадена Медицинската академия. Нейн управител-лекар по това време е д-р Тодор Иванов. Независимо, че новата власт поставя в проритетите си достъпно и безплатно здравеопазване за всички, то съвсем не е достъпно. Причините този път не са финансови, а отдалечеността на лечебното заведение. Отчетен доклад от 1950 г. съобщава за претоварване на клиниките с хоспитализации, тъй като не се спазвало въведеното райониране. В него се казва още, че болницата е откъсната от центъра на града и нито едно превозно средство не достига до нея. „Болните са оставени сами на себе си и представляват печална гледка, че парализирани и тежко болни се пренасят на гръб, че липсва хотел и болните често преспиват в чакалнята на гарата, че отпадъците не се събират навреме", пише в документа.

 

Болница за всички

 

В продължение на 50 години Александровска болница остава едно от най-достъпните лечебни заведения за пациенти от цялата страна. В този период тя е база на Висшия медицински институт, впослествие Медицинска академия. През 70-те години са създадени нови профилирани диагностични лаборатории, самостоятелна Клиника по алергология, Център за изкуствен бъбрек, Дихателен център. В нея се доставят най-напред електронен микроскоп, пулмотест с пулмоанализатор, електрофотометри, електро- и балистокардиографи и всякаква модерна за времет апаратура. На 18 август 2000 г. болницата се преобра­зува в търговско дружествоно за университетска към Медицински университет. От 60 легла при основаването си, към момента те вече са 881. В нея сега работят 440 лекари, от тях 306 са преподаватели в Медицинския университет. На територията на болницата функционират 27 клиники с медицински центрове и лаборатории. Факт обаче е, че през последните години дейността на болницата не е голяма, а за сметка на това дълговете й са завидни.


Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
С мотив да си полезен на другите

С мотив да си полезен на другите

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново
В плен на везните и епруветките

В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
1 2 3 4 5 ... 26 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ