Ще извадим 2 млрд. на светло с пресичане на корупцията

Медицинският одит трябва да се отчита на парламента, а доплащането да става през фондове, смята д-р Димитър Симов

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

- Д-р Симов, кои са най-големите проблеми в здравния сектор, според вашата политическа сила?

- Първият проблем е липсата на координация между отделните изпълнители при лечението на болните, неефективна и скъпа система, тежка бюрокрация и липса на регистри и анализи на насоките в заболеваемостта и ефективността на мерките. Решението му е в изграждането на ефективна система за електронно здравеопазване.

Друг проблем е, че НЗОК е под контрола на Министерство на здравеопазването (МЗ). Постоянно се завишават разходите, без да се осигури ефективен контрол в реално време, което води до скъпо здравеопазване с ниско качество. Контролните органи - НЗОК, „Медицински одит”, са със слаба експертиза и често действат само по сигнал, вместо да осигуряват постоянен мониторинг и да възпрепятстват порочни практики в отчетността. Решението тук е демонополизация на НЗОК и изграждане на реален пазар на здравни застрахователи, реално остойностяване на труда и прецизиране на втори стълб на осигуряване. Засилването на контрола на разходите ще дойде и по естествен път, ако се прехвърли тежест върху частни фондове. Нужно е и включване на повече стоматологични услуги, за сметка на допълнителното осигуряване.

Трети проблем са корупционните практики и ниското качество на лечение и огромните суми – 1-2 млрд. лв., които се въртят в сектора на черно всяка година. Решението тук е преструктуриране на „Медицински одит” и изграждане на ефективна контролна структура, на директна отчетност към Народното събрание (НС), с цел намаляване на политическото влияние. Тя трябва да е с разследващи правомощия и възможност за контрол в реално време на дейностите на изпълнителите. Нужни са постоянен мониторинг и внезапни проверки, както и изграждане на мотивирани и компетентни кадри за тези дейности. Но сме убедени, че създаването на адекватна и справедлива система е най-ефективната превенция на сивите плащания в системата. Тъй като в момента има огромно корупционно и лобистко влияние на високо ниво – това е движение на пари, които пациентът не отчита, тъй като не излизат пряко от джоба му, но те правят системата това, което виждате и ползвате всеки ден.

Проблем е и прекомерното натоварване болничната система с дейности, които могат и трябва да се осъществяват от доболничната помощ. Решението е работата в нея да се стимулира с адекватен регламент и заплащане, но и да се мотивира квалификацията чрез система за продължаващо образование и сертифициране.

Още един проблем са честите и неоптимални промени в ръководствата на държавни болници. Решението е да се променят механизмите за назначаване и освобождаване на директори на лечебните заведения. А конкурсите да се провеждат при ясен регламент и изисквания. Нужно е и засилване на гражданския контрол в управителните съвети, в които да влязат представители на пациентите и гражданите.

Проблем е и отливът на специалисти, дефицитът на кадри и липсата им на мотивация. Той може да се реши чрез създаване на условия за развитие на специалисти в приоритетни направления. Както и оптимизиране на заплащането на труда на всички, работещи в системата и гарантиране на придържането към нормите на Кодекса на труда. И още - ясно кариерно развитие и прозрачни процедури, както и добре комуникирани конкурси.

Слабо ефективната Спешна помощ и липсата на специалисти в нея е още един проблем. Решението им е в политиките за изграждане и задържане в системата на специалисти – лекари, сестри и парамедици. Приоритетни инвестиции в Спешната помощ, с търсене на допълнително финансиране. Използване на програмно финансиране и частни инвестиции за изграждане на съвременни транспортни мрежи – санитарна авиация, модерни реанимобили, с обхват на цялата страна.

Последният проблем са корупционните практики в снабдяването с апаратура, медикаменти и консумативи. Решението и тук е в по-голямата прозрачност, чрез дигитализиране на всички процедури в платформа, с възможност за постоянен обществен контрол и санкция.

- Дава ли отговор на тях програмата ви за развитие на здравеопазването?

- Дава: повишаване на ефективността, подобряване на контрола, подобряване на качеството на здравната услуга, прекъсване на корупционните практики и вкарване на ,,сивите“ 2 млрд. на година в легалната система на здравеопазване. Освен това –  стимули за професионално развитие и самоусъвършенстване на кадрите, справедливо заплащане и обществено отношение, инвестиции в профилактика и т.н. Начертали сме основите на системата такава, каквато според нас би могла да бъде, колкото и много работа да изисква това.

- В какъв срок би станало възможно реализирането на стъпките, които предлагате?

- За изграждането на система за борба с корупционни практики са необходими до 6 месеца. Въвеждането на електронно здравеопазване и регистри би отнело 1 година, а за демонополизация на НЗОК са необходими между 2 и 4 години.

- Каква е посоката, в която трябва да се развива здравеопазването у нас – повече пазар или повече държава?

- Повече пазар – при ясни правила и прозрачност. Но и засилена арбитражна и контролна функция на държавата. Ясен произход на инвестициите в здравеопазването. Трябва да се очертаят и приоритетни направления, които да са обект на специално държавно финансиране – като детското здраве и психичните заболявания например, които са с висока социална цена, а липсва инвестиционен интерес.

- Трябва ли да има увеличение на средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от БВП? Ако да, по какъв начин трябва да се случи това – чрез увеличение на здравната вноска, чрез въвеждане на официално регламентирано доплащане или по друг?

- Необходимо е увеличаване на здравната вноска  и засилване на втория стълб на осигуряване, както и дисциплиниране на държавата да заплаща пълния размер на здравна вноска за групите, които осигурява. В програмата си не сме записали такава мярка, но несъмнено темата кои да бъдат групите, за които държавата – тоест, ние, данъкоплатците – заплаща осигуровки, също е дискутабилна.

- Трябва ли да се пристъпи към демонополизация на здравната каса? Ако да, какъв тип трябва да е тя?

- Трябва да се създадат няколко конкуриращи се здравни фонда, независими от Министерство на здравеопазването. Може да са обществени, но също и частни.

- Трябва ли да се ограничи правото на болниците да работят с публичен ресурс? Ако да, на какъв принцип?

- Такава мярка може да се обсъжда след развиване на допълнителното осигуряване и демонополизацията на касата.

- Трябва ли да се повиши достъпът на населението до медицинска помощ, както и качеството й? Ако да, по какъв начин?

- Да. България е страна с относително бърз достъп до специалист. Но здравните ни показатели, които в много направления са под средноевропейските, показват, че този „бърз достъп“ изобщо не е ефективен. Затова трябва да се подобри качеството на помощта, която системата предлага. Това може да стане при по-силен и ефективен контрол на дейностите в реално време, задължителни електронни регистри за всички лечебни заведения, публичност на медицински резултати и др. Необходимо е да се обърне повече внимание и на повишаването на квалификацията на специалистите и да се поощри и подкрепи внедряването на съвремената медицинска наука в клиничната практика.

- Трябва ли да се намали процентът на доплащането от страна на българските пациенти? Ако да, до каква степен и по какъв начин?

- Дори и да искаме, това няма как да се случи, тъй като като абсолютно число парите, които се „въртят“ в българската здравна система на глава от населението и в момента са много по-малко от тези в други европейски системи. Трябва да се даде възможност за допълнителни осигурителни фондове и доплащане от тях. Но това да се случи при ясна отчетност на направените разходи и предоставяне на индивидуална сметка.

- Предвиждате ли мерки за спиране на дефицита от лекари в страната, ако да – какви?

- Да. Оптимизиране условията на труд, ясни правила и прозрачност на кариерното развитие. Публични и добре обявени конкурси за специализации, позиции в университетски болници. Както и подобряване на заплащането. В последните години един от факторите, които отблъскват колегите, е липсата на ясна перспектива за развитие и нестабилната среда. Заплатите са мотив, но не водещ, и съвсем не за всички.

- Предвиждате ли мерки за повишаване на контрола в системата? Ако да, какви?

- На първо място, закриване на „Медицинскои одит” и аналогични структури около и в МЗ и създаване на независима контролна структура на директна отчетност към НС, обезпечена с кадри с професионална подготовка за контрол и оценка на дейностите и качеството им. Възможност за достъп до болничните системи и контрол в реално време, внезапни проверки, гореща линия за сигнали и др.

- Предвиждате ли мерки за развитие на първичната и вторичната профилактика у нас? Какви?

- Да. Образователни кампании и продължаване на добрите практики за ограничаване на тютюнопушенето. Същото така мерки срещу нездравословното хранене. Взаимодействие в други области за създаване на по-здравословна градска среда; създаване и стимулиране на физическа активност. Важно е и повишаването на квалификацията на личните лекари, както и подобряването на условията за диспансерно наблюдение и стимулиране на рехабилитационни и възстановителни програми и центрове.

- Какви са вижданията ви за развитието на лекарствената политика? Трябва ли да се огранични вертикалната и хоризонтална интеграция на в този сектор?

- Предвиждаме създаване на нормативна рамка за пазара на медицински изделия – регистър, система за ценови контрол и контрол на качеството. Необходимо е осъвременяване на лекарствената политика, създаване на дългосрочна стратегия за сектора. Но най-много е необходимо да се създадат условия за спазване на правилата. Вертикалната и хоризонталната интеграция в сектора и в момента имат някои нормативни ограничения, но според мен те не постигат целите си. Така че, въпросът не е да се измислят нови и нови рестрикции, а да се създаде среда, която да изпълни целите ни – повече медикаменти, на по-достъпни цени и ограничаване на възможностите за спекулации. 
- Трябва ли да се повиши достъпът до медикаменти на пациентите? Ако да, как – чрез промени в регулацията на цените, чрез промени в модела на финансиране на лекарствата с публични средства или по друг начин?

- Това може да стене чрез промени в модела на финансиране. Важно е въвеждането на гъвкави механизми за договаряне с производителите, които да позволят присъствието на богата гама от медикаменти на икономически неатрактивен пазар като нашия. Необходими са и ефективни мерки за ограничаване на паралелната търговия с лекарства.

- Какъв модел на електронно здравеопазване трябва да се въведе у нас?

- С една дума – тотален! Електронното здравеопазване като част от единна система за е-управление е в основата на цялата ни програма и всъщност нищо от изговореното дотук не може да се случи без него.  

- Постижим ли е политически консенсус за развитие на здравната система у нас? Без него възможно ли е стабилизирането на сектора?

- Политическият консенсус е задължителен и е въпрос на национална отговорност.