Интервю

Услугите за наркозависими са недостъпни

01-09-2021 07:30
Трябва да има повече програми за лечение, които са финансирани от държавата, стъпки в тази посока вече са предприети, казват специалистите от НЦОЗАУслугите за наркозависими са недостъпни
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Българските младежи на 15 и 16 години са сред първите по употреба на амфетамини, метамфетамини, кокаин и хероин в ЕС. Това показват данните от Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) зa 2019 г. Кои са причините тийнейджърите да посягат към тях, могат ли родителит да се справят сами с него, попитахме Александър Панайотов и Кремена Йонева. Той е доктор по социология, а тя е психолог в Националния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА).
- Г-н Панайотов, какво показват данните от за Европейския училищен изследователски проект за употребата на наркотици (ESPAD) сред 15-16-годишните?

А. П.: - Данните са нови, събрани и обобщени са през 2019 година. Утешителното е, доколкото употребата на наркотици може да бъде утешителна е, че спрямо предишни периоди те са една идея по-ниски. Например, според по-стари данни 30% от младите хора във възрастта 15 – 16 години бяха употребявали наркотици поне веднъж в живота си, докато сега вече са 20 на сто.

- Какво друго сочат цифрите и тенденциите?

А. П.: - Като цяло, по отношение на наркотиците, българските тийнейджъри се движат в средните нива за Европейския съюз. Те са с 2% над средното за ЕС по използване на някаква дрога поне веднъж в живота. Ако средно за Евросъюза той е 17, у нас е 19 на сто. Най-често това е канабисът и марихуаната, и по-малко хашиш. Например, при кокаина при средно 1.9% за Европа и максимум 3.8%, у нас той е взиман от 3.1% от тези на 15 и 16 години. По-висока е употребата на стимулантите – амфетамини и по-рядко екстази. В ЕС амфетамини употребяват 1,7 на сто. В някои европейски страни употребата им е до 2,5%, като средно за ЕС е 1,1 на сто. У нас ги употребяват 2,2 % от младежите. Под средното ниво сме по инхалаторите, като дишане на лепило и бронз. По-притеснителна е употребата на цигари и алкохол, като данните не са благоприятни не само от последното, но и от предходни проучвания. Надяваме се на тенденция към намаляване, защото сред немалка част от младите хора модата вече е към здравословен начин на живот. Все още обаче тютюнопушенето остава проблем. В отношение на употребата на цигари всеки ден в рамките на един месец, българските младежи са категорично на първо място в Евросъюза, което е 22 процента. След нас са тийнейджърите в Италия, където процентът е 19. Поне половината от учениците от 8 до 12 клас отговарят, че поне веднъж в живота си са се напивали.

- Какво е обяснението, на какво се дължат тези мрачни данни?

А. П.: - На времето, в което живеем, на предизвикателствата в обществото. Те се отразяват и на подрастващите. На първо място е консумацията и желанието непременно да се консумира, да си част от „интересните", да не си от масата. На второ място е желанието за забавление. Всичко това предполага и по-голямата употреба на наркотици.

Кремена Йонева: – Водещи да се опита е любопитството, желанието да се експериментира, но причините да се продължи и нататък могат да бъдат различни. Тук вече е дисфункцията в семейството. Децата с по-рисково поведение, по-подтисканите вкъщи установяват, че чрез веществото по-лесно се вписват в компанията, стават по-контактни. Това ги кара да не спират, защото се чувстват по-добре. Затова употребата и зависимостта от наркотици винаги трябва да се разглежда комплексно. Говорим за био-психо-социален подход, тъй като освен физическа, има и психическа зависимост.

- Как да си обясним намаляващата възраст на тези, които започват да взимат, да опитват наркотици, вече 12-13 години?

А.П.: – Децата съзряват по-бързо. Те искат да са по-големи. Семействата вече имат по-големи финансови възможности, а оттам и достъпът до наркотици е по-лесен. Източниците на информация също не са за подценяване, като те вече не са само от улицата, но и от интернет. Изкушението да не си като другите, да си различен, кара детето да опита. В последните години обаче се наблюдава и една обратна тенденция, на такива, които не искат да пушат, да пият, да се дрогират, за да бъдат те различните. Това вече е добре.

- Само здравно-социален или и психологически е проблемът за употребата на наркотици сред подрастващите?

К. Й.: – В никакъв случай проблемът не е само здравно-социален, нито само психологически. Той е общокомплексен. Затова и има различни подходи за развитието на зависимостта към наркотичните вещества. Единият от тях е биологичният, наричан още здравен подход. При него зависимостта се разглежда само като болест, т.е. тя си е проблем на човека и той се лекува независимо дали е пълнолетен или непълнолетен. Той не разглежда самото проблемно поведение, което довежда до употреба на тези вещества. При психо-социалният подход вече тя се разглежда по-скоро като дисфункция, а не само като болест. Той е и по-адекватният особено, когато говорим за тийнейджъри и за първа употреба. Много често тя е сигнал точно за някаква дисфункция в семейната среда. Това е отговор на проблемите вкъщи. Ако, например, стилът на възпитание е по-авторитарен или по-либерален, имаме две крайности, които се отразяват негативно на детето. Средата, в която то расте, може да доведе до употребата на наркотични вещества. Психо-социалният подход разглежда зависимостта като един вид поведение. Всъщност, употребата на наркотици е само симптом и не бива да се разглежда само като болест така, както се случва и при температурата. Тя ни дава, че в тялото има някакъв възпалителен процес, но трябва да се насочим не към нея, а към първоизточника. Така е и в случая с подрастващите и наркотиците – необходимо е да се търси причината, довела до употребата им.

- В България към амфетамини посягат 3,1% от младежите, като за някои държави в ЕС този процент е 3,4 на сто. За стимулиране на издръжливостта за изпити ли или по-ниската цена е причината да ги употребяват толкова млади хора?

А. П.: – Те са неизбежно в менюто на купони и дискотеки, за да си максимално активен. Тук учебният процес и необходимостта от стимулант, за да четеш повече, отсъства. Затова и амфетамините се употребяват предимно от млади хора. Някои се заблуждават, че те не са особено опасни и човек може лесно да се откаже от тях, но това съвсем не е така. Те влияят на бъбреците, на сърдечно-съдовата система. Отделно удрят силно психиката, създавайки психози. След изтичане на влиянието им на превъзбуда и свръхактивност, човек пада в крайно изтощение. Усещането е за пропадане, за неизбежност, защото преди това е бил „вдигнат" от тях. Колкото до спирането им и дали това е възможно със собствени усилия, зависи от интензитета на употребата им и какво точно се употребява. Ако са опиоиди, ще се получи по-трудно, почти невъзможно само с лично усилие.

К. Й.: - Психологическата подкрепа тук е много важна. Не случайно тя се провежда продължително време след интоксикаията и наблюдението на психиатър.

- Данните показват, че с цели 10 на сто е снижена употребата на наркотици, стимуланти и упойващи вещества от младите хора у нас за близо десет години. Как още повече може да бъде намален този процент?

А. П.: - С превантивна дейност – кампании и разяснения в училище. През последните години това беше засилено в нашата страна и се вижда, че е постигнат добър резултат, като броят на тези, които не са употребявали никога през живота си е увеличен. Ако продължаваме в тази насока, бихме могли той да стане още по-удовлетворяващ. Отделно подпомогна много и превенцията на престъпността, осъществявана от МВР. Естествено е, че намалява и разпространението им в училищата и около тях. Много важно е за този проблем да се говори и в семейството, а ако го има, младият човек да получи психологическа подкрепа от родителите си, да му съдействат, за да го преодолее. Добрата комуникация е най-добрата защита. И обратно, липсата й е в основата на проблема.

К. Й.: – Кампаниите дават своя пложителен ефект и това се потвърждава от фактите. Необходимо е обаче и да се работи с родителите, с проблемните семейства, което се прави при включване в програмите след започване на лечението на детето им. Тук има една отсъстваща брънка, която трябва да намерим начин да съединим.

- Училището ли е липсващата брънка, то ли трябва включено по-ангажирано в този процес?

К. Й.: – Трябва, разбира се.

- Могат ли учителите да отграничат такива състояния, подготвени ли са?

А. П.: – Някои педагози с повече опит успяват да го направят.

К. Й.: – Ние разработихме две национални превантивни програми, от 5 – 7 и от 8-12 клас. През изминалата учебна година те се провеждаха на територията на цялата страна. В тях са заложени обучения на учителите и на педагого-психологическите съветници по темата за зависимостта, употребата на веществата и как да разпознават признаци. Все още не е ясно колко точно учители ще бъдат обхванати, тъй като програмите стартираха пилотно и са включени по няколко училища от един град. Тенденцията в следващите години е да бъдат обхванати училищата във всички градове. За съжаление, темата за наркотиците и зависимостите се развиват в часа на класа, което не е достатъчно, защото има и други теми за обсъждане в него. Училищата програма е много натоварена и времето за превантивни дейности са нищожно малко.

- Има ли данни за успеваемостта на излекуване от наркотичните зависимости?

К. Й.: – Ние получаваме данни за хора, които са напуснали успешно лечебни програми в различните години. Цялостно проучване и обобщаване на данните обаче няма. Процентът им обаче не е висок. Винаги има опасност, дори и да са приключили с употребата в продължение на няколко години, след време тя да се възобнови отново. Обяснението е, че зависимостта е хронично-рецидивиращо разстройство. Винаги има възможност за връщане назад.

- Къде се пропуква здравната система, за да нямаме висок процент излекуване от тази зависимост?

К. Й.: – Пропуква се, защото услугите за лечение са малко на брой и не са достатъчно достъпни за хората. По-голямата част от тях са платени. Зависимите обикновено не работят, а близките им няма как да покрият таксата. Към центровете за психично здраве има и безплатни програми, но не са много. Държавата обаче е предприела мерки за финансиране на места за психо-социална рехабилитация, които да бъде безплатна за клиентите. Трябва да се върви в посока да има повече такива достъпни програми за лечение и подкрепа. Засега има такива в по-големите градове, като Варна, Русе и София, но в по-малките няма такива възможности.

- В какво се изразяват тези мерки?

К. Й.: – Като начало, съществуващите програми ще бъдат финансирани от държавата и ще бъдат безплатни за потребители. Те ще бъдат и по-дълготрайни и включените в тях ще получават основно психологическа подкрепа. Предстои финансовият механизъм да бъде уреден законово. Средствата ще бъдат привеждани на общините, а те ще ги разпределят към програмите.

- Къде остават семействата, близките?

К. Й. - Семействата на употребяващите също трябва задължително да бъдат включени в този процес, защото дори човек да спре, възстанови се и се върне в същата среда, в която е коренът на проблема, няма да има кой знае каква промяна. Затова програмите, по които се лекуват зависимите задължително работят и с родителите. Иначе, ефективност не може да се постигне.

- Може ли семейството само да се справи с проблема, опасно ли е забавянето на консултацията със специалист?

А. П.: – Само до известно ниво и то в началото. Необходим е психолог, той може да помогне най-добре.

К. Й.: – Има много степени на употреби преди да се стигне до самата зависимост. Дали семейтвото може или е в състояние да се справи само, зависи точно от степента и колко често се употребява. В самото начало, когато само се експериментира и тя може да бъде преустановена във всеки един момент, родителите вероятно биха могли да се справят и сами. Има ли обаче развита зависимост, в никакъв случай те не могат със собствени сили. Трябва да се потърси помощ от специалисти. Много семейства обаче все още се притесняват да изкажат проблема. Има стигма към зависимостта и родителите се въздържат да потърсят помощ.

- Какви са тенденциите в употреба на видовете наркотици у нас?

А. П.: – Най-често се употребява канабис, т.е. марихуана и в по-малка степен стимуланти, амфетамини, метаамфетамини и екстази. В Европа се наблюдава значително по-високо предлагане на кокаин, но в нашата страна делът на употребяващите го все още не е много висок както сред учениците, така и сред по-големите. Определяща тук е цаната, той е по-скъп – 120 – 140 лв. за един грам, като амфетамините са 15 – максимум 30 лева.

- Някои смятат, че стимулантите са предпочитани от образованите и по-високо интелигентните хора, докато тези с по-ниско образование и по-висока възраст все още остават „верни" на традиционните наркотици. Така ли е?

А. П.: – Има известна истина в тази зависимост. Стимулантите не са така рискови за употреба, докато повечето от останалите са свързани с интравенозна употреба – нещо, което крие допълнителен риск от инфектиране с различни заболявания. Затова и по-интелиентните, ако употребяват, се насочват към не така опасните.

- От кой момент нататък човек се води зависим?

К. Й.: – Има различни етапи. Първият е на експериментиране, където се употребява два – три пъти. Следва активното търсене, а след него и злоупотребата, където веществата се ползват почти всекидневно. Накрая се стига до зависимост, но след доста голям период от време. Тогава въпросното вещество е в центъра на живота на човека. Той дори вече не търси положителни ефекти от него, а му е необходимо само, за да се преодолеят неприятните симптоми. Тогава можем да говорим за зависимост, като дагнозата се поставя задължително от психиатър и трябва да отговаря на различни симптоми според международната квалификация на болестите.

- Какви са белезите, по които родителите могат да се ориентират, че детето му е опитало и, че е започнало да употребява?

К. Й.: – Ако само е опитало веднъж или два пъти, родителите изобщо няма да разберат, защото ефектът на веществата трае до няколко часа. Ако то е изпушило една цигара марихуана в компания, докато се прибере вкъщи ще му е преминало и няма да му личи по нищо. Започне ли по системна употреба – ежедневна или през ден, те могат да забележат промяна в поведението му. Променя се приятелският кръг, стават по-напрегнати, избухливи, не си доспиват. Наблюдава се свиване и разширяване на зениците в зависимост от това дали са взели стимуланти или опиати скоро след приемането. Обикновено, родителите разбират няколко месеца след началото на употребата, ако въобще разберат, че това е станало. Започва дезинтересиране към любими неща, включително и хобита. Затвореност и занемаряване на хигиената и външния вид, на който младите хора отдават голямо значение в пуберитета, е много показателен белег. Ако се приемат амфетамини или стимуланти, може да се отслабне значително, тъй като понижават апетита. След преминаване на действието на амфетамините децата стават отпуснати, нямат енергия, изтощени са, възможна е депресия или тревожност.

- Как ще коментирате популярното мнение, че марихуаната не е чак толкова опасна, не носи риск?

А. П.: – Всяко пристрастяване нови своите рискове. Европейският доклад показва, че марихуаната, тоест канабисът, е на първо място сред хората, нуждаещи се от интоксикация в спешните медицински центрове. Това явно показва, че тя има своето вредно въздействие. Като всеки наркотик, и тя оказва последици въху физическото и психичното здраве чрез различни психози.

К. Й.: – Счита се, че марихуаната не е кой знае колко проблемно вещество, защото при нея се развива психическа зависимост, но за по-дълъг период от време. При по-тежките, като хероина, тя настъпва много по-бързо.

- Канабидиолът се продава в доста страни от ЕС, а в Канада е разрешен като „средство за отдих". Опасен ли е този либерален режим за него?

А. П.: – Канабидиолът не е включен в забранителния списък на наркотичните вещества. Става дума за една от съставките на канабиса, а те са много. Често пъти хората получават рекламни спамове за него с твърдението, че лекува редица заболявания, едва ли не всичко – от простатит та до КОВИД-19. Такива твърдения не бива да се приемат с лека ръка. Използва се както в козметиката, така и като болкоуспокояващо. Въпреки всичко, с него да се внимава, защото всяко нещо, с което се злоупотребява може да даде зависимост. Той не е толкова опасен, колкото продуктите на канабиса с висок процент активно вещество. Важното е наркотиците да не се подценяват, особено стимулантите, така предпочитани от младите хора. Вниманието трябва да бъде насочено е само към тях, но и към употребата на цигарите и алкохола.


Жените са по-агресивни от мъжете

Жените са по-агресивни от мъжете

Д-р Фани Цуракова е известна наша писателка на криминални книги и журналист. Завършва медицина в София. Казва, че го е направила, за да има по-широко познание, но винаги е искала да се занимава с писане. Днес работи като психиатър в ИСУЛ, паралелно е и пиар, и продължава да пише.
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ