За педиатрията с любов

Казват, че родените в дните покрай Коледа са орисани късметлии. Проф. Переновска се е родила точно на 23 декември в Плевен – дата, на която преди това на бял свят е дошла и нейната майка. Потомка е на известни за времето си журналисти. Бащата, Илия Петков, бил главен редактор на Плевенския вестник. Майката пък дълги години работила в „Труд". Във фамилията никой преди нея не е имал нищо общо с медицината. След гимназия, тя кандидатствала и двете специалности и била приета и в двете. Обаче избира медицината, защото, както сама казва,

омръзнало й е от вестници, коректури, четене и писане.

Въпреки че и до днес, в известен смисъл, продължава с такива занимания, тъй като преподава на студентите, а и доста често пише научни статии.

След завършването остава в столицата по покана на известен наш професор пулмолог, който си харесал будната студентка и с настойчивост я привлякъл в педиатрията. Спомня си, че по време на студентството си, в 3-ти курс, усетила уклон към очните болести, но поканата да лекува малчугани в Детска клиника взема връх. Започва като стажант асистент и минава по всички стъпала на професионалното израстване.

Не сменя работното си място до днес - повече от 35 години.

Своето постоянство и привързаност към педиатрията, днес тя обяснява с това, че се влюбила в децата завинаги. Признава, че малчуганите са по-трудни пациенти от възрастните. Натоварващо е и паралелното контактуване с техните родители, които понякога са 13-годишни майки, а друг път на по 50 години, с различен произход и изисквания. С две думи – освен малките пациенти и семействата им стоварват своите пренеции върху лекуващия ги доктор. Но пък накрая – няма нищо по-благодарно от блесналия признателен поглед на излекуван невръстен пациент.

Проф. Переновска продължава неуморно дейността си с надеждата, че повечето от децата, които непрекъснато лекува, когато станат по-големи, ще останат в България. Защото е знайно, че те са бъдещето на държавата ни.

На въпроса, дали «бъдещето на страната ни» в последните години, е по-болнаво, тя отговаря категорично отрицателно. Смята, че не може да се направи крайно обобщение, че сега невръстните заболяват повече, в сравнение с предходни поколения.

„В световен аспект детската смъртност спада и това е оптимистичен извод.

Виж, една болест прогресира всемирно и това е алергията, както и бронхиалната астма. Болните са близо 300 милиона души", разсъждава специалистът.

Като основен голям проблем тя очерта рязкото намаляване на броя на пулмолозите у нас през последните години. Обяснява това камъче в обувката на родната медицина с обстоятелството, че педиатрията не е сред атрактивните специалности за младите хора. Тя е трудна, но за сметка на това лошо платена и недостатъчно оценена.

В цялост обществото е длъжник на педиатрите.

„Една моя приятелка, прекрасен лекар с друга специалност, веднъж дойде тук. Като видя едно детенце с астма, заяви, че й е лошо, че не може да понесе тази гледка и излезе. Не всеки може да върши нашата дейност", смята проф. Переновска. И продължава разсъжденията си на глас, че е нужно безкрайно да обичаш децата, да си издръжлив и емоционално, въпреки, че как да се издържи страданието на едно дете!

Персоналът в Детска клиника не крие възхитата си от проф. Переновска, която всеки ден идва на работа в 7,10 часа сутринта, обикаля всички стаи и пациенти и знае с подробности какво се случват в клиниката. Впрочем, прави впечатление, че там всички са усмихнати, което се среща рядко в нашенските болници.

Клиничните пътеки са друг огромен проблем в родното здравеопазване,

според професорът по детски болести. Тя е категорична, че в педиатрията не трябва да има клинични пътеки. „Това е специалност, която много често изисква спешна намеса. Не може да има лимити, да се определя бройката приети и изписани. Много рядко тук може да има планов пациент, който е записан и чака три месеца за прием", илюстрира положението в лечебницата експертът. Тя недоумява защо най-ниско платените пътеки са в педиатрията. Но пък е наясно, че точно това е причината много от частните болници да не поддържат педиатрични звена.

При цялата й заетост, проф. Переновска работи на доброволни начала в обществените съвети на „Българската Коледа" и на фонда за лечение на деца в чужбина. Също така е главен редактор на специализираното издание „Наука и помология". И тъй като е непрекъснато заета с работа, за да подобри света, от нея извира оптимизъм, че стъпка по стъпка нещата в здравеопазването у нас ще се нормализират. Казва, че

енциклопедисти в медицината няма. Но пък има много добри професионалисти,

които тябва да се консолидират и да помогнат на здравното министерство, на д-р Петър Москов, за да избутат каруцата с общи усилия. Защото, различията може и да са важни за развитието, за прогреса. Но за общите дела да нужни общи усилия. И това е валидно както за обществото ни, така и в семейството.

Там, казва, че е традиционната консервативна българска жена, възпитана така от майка си и баба си. Обича да си почива в дома, или на вилата със своя съпруг, син, снаха и внучето – 6-годишният Пепи. Семейството й дава така необходимата за всяка работеща жена глътка отдих и релакс сред обич и любов. Защото, проф. Переновска твърдо вярва, че жената е родена да обича и да бъде обичана.