под въпрос

Силует на здравна реформа

30-06-2021 11:48
Или кого би обслужил един напълно пазарен модел на функциониране на систематаСилует на здравна реформа
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Все по-категорична заявка за оставането във властта и осъществяването на промени дава здравният министър Стойчо Кацаров. Само две седмици след поемането на поста, поведението му заприлича на това на хиперактивните деца. И ако ревизията в сектора и кадруването са присъщите задължения на всеки служебен министър, то бурната дейност в нормотворчеството е неприсъща. Д-р Кацаров не само променя важни правила в системата, но дава все по-ясна заявка за реформа, която да направи в следващото правителство. Чий интерес ще обслужи тя, е спорно.

Идеологията


Тя е във възприемането на здравеопазването предимно като търговска и икономическа дейност. Философията й включва пълна либерализация на пазара, в който всеки прави, каквото сметне за добре, ако покрие минимални изисквания за практикуването му, а търсенето на пациента определя кой ще получи обществено финансиране и ще печели. Този частичен силует на реформа здравният министър очерта сам пред съсловието през миналата седмица, макар и под интересна форма – тази на въпросите. Според него има няколко, на които трябва да се даде ясен отговор:

Първият е дали трябва да има една или няколко здравни каси.

Вторият е този за собствеността в здравеопазването, в областта на медицинските услуги, където според него 95% от дружествата са частни, но не 95% от разходите отиват в тях.

Третият е за ролята на държавата в тази система, доколко тя трябва да регулира процесите в нея и доколко търсенето и предлагането на услугите трябва да са движещ механизъм. Ако сме умни и разберем, че здравната система е икономика, нашата страна ще осигурява не само по-добре здраве, но и повече приходи, обобщи д-р Кацаров. Думите си той вече подкрепя и с поредица от действия, колкото и ограничен да е периметърът им от ролята му на служебен министър, те претворяват намеренията му в реалност.


На дело


Първият камък на желаната реформа министърът постави, като заяви желание да се коригира механизма на финансиране в болничната помощ. Давайки старт на преговорите за нов анекс към НРД, той настоя пред ръководствата на БЛС и НЗОК лимитите на лечебните заведения да отпаднат, както и да се въведат относителни тегла за клиничните пътеки, които да отразяват тежестта на случаите, тоест едно импровизирано ДСГ. Въпреки че тези промени сега не са в правомощията му, те са заявка за реформа в един редовен кабинет с парламент.

Втората стъпка бе ревизията му на медицинските стандарти и драстичното снижаване на критериите в тях за наличие на кадри, апаратура и дейност. Това пък автоматично води и до третата стъпка – по-слаб контрол в системата, тъй като няма да има изисквания в нормативната база за извършването му.


Последствия


Ако така очертаната идеология на реформа се реализира, промени в здравеопазването ни ще настъпят. Изключително спорно обаче е дали те ще са в полза на обществото и пациентите или на група икономически субекти в болничната помощ.

Още няколко въпроса


От години в здравната система у нас не е социално ориентирана, а пазарно. Болничната ни система се състои от над 340 лечебни заведения, чийто брой продължава да се увеличава ежегодно, макар вече и по-бавно – броят на новите болници или намерения за такива се сведе до 1-2 на година при пет пъти повече преди това. С промените броят на новите лечебни заведения и дейности ще нараства.

Въпросът е кой има нужда от още болници. Пациентите определено нямат, защото проблемите им не са в свързани с някаква липса на болници, а с услугата, която получават в тях. За съжаление тя не се подобрява с роенето на лечебните заведения, напротив. Колкото повече стават болниците, толкова по-малко комплексно, качествено и достъпно лечение получават хората в тях. Доплащането, което са принудени да правят не намалява, а липсата на медицински кадри в клиниките и прегарянето на наличните прави престоя им в болниците меко казан нелицеприятен. Към това се прибавя и проблемът с пренасочването им от болница в болница заради това, че много лечебни заведения не покриват пълното портфолио с дейности, които са нужни за едно комплексно лечение. Редовите медицински кадри също нямат нужда от още места за работа, тъй като не достигат и за тези, което поставя под въпрос, както качеството им на работа и обслужване на пациентите, така и тяхното здраве и сили. Така излиза, че интерес очевидно имат шепа инвеститори.


Защо (да) няма контрол


Успоредно с роенето на болници в здравната система няма и ефективен контрол върху дейността на лечебните заведения, както и върху ресурса, който те усвояват от здравната каса. С промените възможностите за контрол ще станат още по-малко. Причините за липсата му сега са много – няма единна електронна система, която да позволи контрол в реално време, има недостиг на добре платени и мотивирани специалисти, които да работят в НЗОК, РЗИ и ИАМН, както и толеранс към „химикалковата медицина", която се практикува в някои държавни, общински и частни болници. В резултат на тези феномени лимитите се оказаха единственият механизъм, който да вкара в някакви граници финансовия апетит на не дотам добросъвестните търговски дружества. В същото време фактите говорят, че те не пречат особено на частната инициатива. За миналата година договорните партньори на здравната каса за болнична помощ са малко над 400, а частните лечебни заведения сред тях са почти 50%. Единствената причина да не са акумулирали 50% от ресурса от касата за болнична помощ е, че повечето от тях са малки структури с бутикови услуги за по-леки случаи. И в момента никой не спира пациентите да ги изберат, проблемът, е, че тези болници нямат голямо портфолио, а оттам и висока пазарна стойност, да не говорим за социална. Сред частните болници обаче има и големи, които предлагат комплексно лечение и акумулират ресурс, аналогичен на държавните. За 2020 г. болниците на Аджибадем са получили над 100 млн. лв. от касата, Медовете – над 114 млн., а структурите на Чайкафарма – около 50 млн. Тези цифри са напълно съпоставими с приходите на най-големите държавни болници – „Св. Георги" – 107 млн., „Св. Марина" – 77 млн., Пирогов – 73 млн., ВМА – 50 млн. По какъв начин се акумулира ресурса на касата от лечебните заведения - доколко реално или фиктивно, е още един въпрос, на който години наред няма отговор. Както и на този - колко средства стигат. От няколко години парите за болници на НЗОК са над 2 млрд. лв. и според медиците са малко. Ако касата обаче работеше само с тези, които предоставят комплексно и качествено лечение, финансовият ресурс по това перо щеше да се разпредели сред по-малко, но по-добри лечебни заведения. Така те щяха да получат повече средства и по-големи лимити, а пациентите евентуално по-добра грижа, без рекет, без безхаберие и без препращане в други болници. Евентуално, защото за тази цел е нужен и контрол, но не на хартия, който може да се осъществява само по създадени правила от властите и от силна структура, която да ги прилага. Само че това очевидно не е фокусът на тази реформа. 


Може ли без държавата


Така стигаме отново до намесата на държавата в сектора. Очевидно без нея не може, защото някой трябва да задава правилата. Дори да се демонополизира здравната каса, какъвто въпрос поставя здравният министър, правилата и контролът пак са в ръцете на институциите. Нуждата на държавата в сектора всъщност обоснова цялата 2020 г. и пандемията. Самото лекарско съсловие се радваше на бонусите за лечение на пациенти с КОВИД, а болниците оцеляха след отлива на пациенти заради гарантираната база от 85% от лимита им от НЗОК. Най-интересното е, че срещу тази държавна намеса в сектора пазарно ориентираният д-р Кацаров не възрази, поне не и с действия. Гласове срещу нея всъщност не се чуха. Така излиза, че пазарът в здравеопазването е докъдето и както излиза сметката.


Пациентът става ли за диригент


Тезата, че в пазарния модел на здравеопазването болният контролира нещата е мит. Няма как това да се случи дори в най-развитите демокрации в света, защото пациентът е медицински неук, тоест той няма потенциала да направи информиран избор за лечението си, камо ли да го контролира. За тази цел или трябва да завърши медицина, или да има експерти, които да контролират спазването на определени правила. Темата за контрола на пациента у нас е още по-несъстоятелна с оглед на липсващата информационна система.


След такава реформа


Със занижаване на изискванията за отваряне на отделения и лаборатории, такива ще се нароят още повече в болниците и ще фрагментират допълнително некомплексната грижа за пациентите, ще падне и качеството, и контрола. Премахнем ли и лимитите, най-силните болници, с добри позиции пред властите и съсловните организации на национално или регионално ниво, без значение каква им е собствеността, ще могат да точат касата още по-свободно. И накрая – ако демонополизираме касата, всички ще трябва да плащаме още повече – веднъж за вноска, втори път за самото лечение, защото общественият ресурс ще се разводни и при минимална намеса от страна на държавата в сектора, не е ясно къде всъщност ще отива. Да не говорим, че някои от частните здравни фондове разполагат и със своя мрежа от лечебни заведения, търговци на едро с лекарства и фармазаводи, което е добре дошло за още злоупотреби. Интересно е как подобен здравен модел би гарантирал здравето и живота на хората в най-бедната държава в ЕС. Колко ли би била тогава смъртността! И понеже сме в жанра на въпросите, който зададе здравният министър, един риторичен – ясно ли е, кого всъщност обслужва подобна реформа!


Лозенец пак с нов директор

Лозенец пак с нов директор

Д-р Христо Стоянов ще е временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс, съобщиха от МЗ

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Бюджетът на НЗОК се увеличава с 581 млн., а ресорното министерство ще разполага с 825 млн.

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

Органите са се самосезирали за изказването му, че хора са починали, защото са се ваксинирали
Продължавайте да дарявате надежда и любов

Продължавайте да дарявате надежда и любов

Няма как да не споменем и този път, че българската здравеопазна система разполага с 4000 акушерки, които са два пъти по-малко от необходимото, казват от БАПЗГ
Нужни са спешни промени в ИАМН

Нужни са спешни промени в ИАМН

Здравната карта е със статут на закон, а сега е направена на парцал и всеки я обръща както му хареса, за да прокарва лобиски интереси, казва д-р Ивайло Христов

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

В момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв., казва зам. здравният министър д-р Петър Грибнев
Етичната комисия още без решение за Мангъров

Етичната комисия още без решение за Мангъров

С изказванията си, подкрепени от псевдонаучни аргументи той погазва етичните принципи на лекарската професия, казват от БЛС
Има нужда само от още болници за долекуване

Има нужда само от още болници за долекуване

Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират, коректна ли е оценката на агенция „Медицински надзор", трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил., попитахме проф. Асен Балтов.
Обновяват офертите за Спешна помощ

Обновяват офертите за Спешна помощ

Фирмите имат срок до 26 януари да актуализират цените си, става ясно от обявлението на МЗ
МВР-болница може да отиде в МЗ

МВР-болница може да отиде в МЗ

Предстоят структурни и функционални промени във ведомството на вътрешните работи, каза министър Бойко Рашков

1 2 3 4 5 ... 318 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ