общество

Урок по мечтаене

23-06-2021 15:12
Или как картините на 4-годишната Дара могат да ни помогнат да видим децата с епилепсия и да станем по-добриУрок по мечтаене
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Залисани в милионите и милиардите левове, които се размятат в най-комерсиалния сред уж социалните сектори у нас, а именно здравеопазването, все по-често забравяме за най-важните хора в него – пациентите, особено тежко болните. Вярно, повечето от тях нямат дебели портфейли, но за сметка на това са заредени с много мечти, може би защото са безплатни. Днес точно това ни припомниха 4-годишната Дара и нейните приятели – художникът Иван Явашев и Асоциацията на родителите за деца с епилепсия. Всички те заедно направиха благотворителна изложба за тези младежи, преподавайки ни един урок по мечтаене. Да помогнем в сбъдването му.

Картините на малката Дара са истински мечти. В тях шарени риби порят белия лист, огромни пеперуди летят към светли слънца, а платноходи се устремяват към неизвестния хоризонт. Любими са й всички, а от цветовете най-харесва розово, червено, лилаво и жълто, защото са момичешки. Най-много обича да рисува с Иван Яхнаджиев, а сега иска да помогне на децата с епилепсия.


От сърце

Познаваме се отдавна с Веска Събева, председател на АРДЕ, и така се роди идеята за изложбата, разказва майка й Елена Маджарова, която е социален работник в преходни жилища за деца. Това не е първата благотворителна кауза, в която се включват картините на Дара и нейният любим учител Иван Яхнаджиев. Първото им участие било в изложба, с която се набирали средства за социална кухня за бедни в Благоевград. Тогава Дара беше много горда, защото първите картини, които се продадоха бяха нейни, разказва майка й. Жизнеродностните платна Дара и Иван нарисували по време на пандемията, в най-студените зимни дни, очевидно, за да сгреят поне малко сърцата на много болни деца. И да помогнат в решаването на проблемите им, които остават на дневен ред години наред, защо – не е ясно.

На това мнение е и Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа", които подкрепят каузата и заедно с Дара и АРДЕ ще я доразвият в една нова кампания - „Това е моята мечта. Харесва ли ти, мамо?", в която ще рисуват самите деца с епилепсия.
„Много е лесно да кажем обществото да погледне с други очи на тези хора и всички клишета, които винаги казваме, но не става така. Според мен става като към този тип хора се създаде системна грижа, ориентирана към техния проблем и ми се иска това да се случи стъпка по стъпка", казва той. Дано, а междувременно Дара и Иван Яхнаджиев продължават с рисуването.


Цветно

Започнахме преди половин година, но тя надскочи моята фантазия и очаквания, казва за нея художникът. Според него сюжетите тя ражда във въображението си, а в себе си носи българските китеници и чергите на баба си. На колорит и талант не се учи, а българските деца го имат в изобилие, категоричен е Яхнаджиев. Когато показал на един италианец картините на Дара, той се учудил защо при толкова талантливи деца, сме така бедни.

За да не се похабява таланта на децата, родителите нека ги учат на самочувствие, това дава самото рисуване дори само като терапия, казва художникът. В Италия той работи много често с болни деца заедно с психолог, според него това е необходимост, каквато в България не е виждал често. И обяснява защо е толкова важно:

Когато бях в Ню-Йорк, имаше една голяма витрина, зад която работят болни деца, обществото ги вижда и разбира, че те са част от него, а не са нещо скрито, казва той. У нас обаче болните, особено тежко болните, все още са тема табу.


Проблемите

Това потвърждава и последният главен виновник за каузата – Веска Събева, председател на АРДЕ и майка на син с епилепсия. Нерешените проблеми пред хората с тежка епилепсия и семействата им са много.

„Има доста пациенти, които търсят психологическа и логопедична помощ, която не могат да си позволят. Не могат дори да си позволят идването до София, в 21 в. това е недопостумо", казва тя и продължава да изброява нерешените въпроси:

„Центровете за лечение сега са 4 - в София, Варна, Пловдив и Плевен, но са част от болници, няма един, който да е само за това, липсва и КП за резистентната епилепсия, която трябва да е поне 20 дни, за да се получи адекватна помощ, а не хората да се изписват и да се гърчат в къщи", казва тя. Над 50 000 са българите с този проблем, не малко от тях са принудени да свързват двата края с няколко стотин лева на месец. При 50% ТЕЛК се дават 350 лв. пенсия на детето, а единият родител автоматично трябва да спре работа, за да го гледа, казва Веска Събева. Как с тези средства да ядат, да се обличат, да купуват лекарства, някои от които не покрива НЗОК, да ходят на психолог и логопед.


И мечтите

Глътка въздух е възможността за създаване на дневни центрове в страната по закона за социално подпомагане. За тях има държавно финансиране, но за момента съществува само един – в София. В него работи Мария и има 24 деца, с които се занимава. Преподава им арт терапия, музикотерапия, готварство и други дейности всеки ден. Най-много обичат музиката, споделя тя и е категорична, че по този начин се развиват не само когнитивните им умения, но и самочувствието им на пълноценни хора. За съжаление обаче други центрове засега не са открити.

Все още няма разбиране за това колко е важно да се развиват тези дейности сред пациентите, казва Веска Събева и се надява, че това скоро ще стане. А междувременно продължава да мечтае, заедно с децата с епилепсия и техните семейства. Защото мечтите умират последни и защото са безплатни. Да бъдат здрави, после започва приемането, хората да не ги гледат особено, да не се кръстят, да не дърпат децата от тях, а да разберат, че са добри, казва тя. И пожелава мечтите им да се сбъднат. Дано!


Натискът върху медиите у нас се увеличава

Натискът върху медиите у нас се увеличава

„Делата шамари" срещу журналисти стават повече, целта е да се окаже форма на тормоз и да се спрат неудобни разследвания, казват от Амнести Интернешънъл

Свободата е усещане за баланс

Свободата е усещане за баланс

Това е онази вътрешна мярка за уравновесеност, която дава свободата и полета на духа, казва д-р Ваня Савова
Заедно за Ивo

Заедно за Ивo

За да продължи лечението си, младият писател и семейството му имат нужда от финансова помощ
Най-важният маратон е този, в който тичаме към себе си

Най-важният маратон е този, в който тичаме към себе си

И медицинските специалисти, и писателите споделят знания, а за да бъдат успешни и едните и другите трябва да бъдат емпати и да разбират хората, казва проф. Асена Сербезова

Когато доброто стане заразно

Когато доброто стане заразно

Екип от медици и доброволци заедно преобразиха Детското отделение в УМБАЛ „Света Анна" в място, където, по дизайнерски проекти то не напомня по нищо на болница
Столът на здравния министър се клати

Столът на здравния министър се клати

Проф. Христо Хинков обяви, че се чуди дали да подаде оставка, не е изключено от ПП и ДБ да го поощрят

Надежда за Ивчо

Надежда за Ивчо

Младият писател известен като българския Стивън Кинг има нужда от помощ за набиране на средства за скъпоструващо лекарство
Защо Турция го може

Защо Турция го може

Страната е лидер в здравния туризъм, тази година очаква 1.5 млн. чужди пациенти и над $10 млрд. приходи
Да помогнем на Иво!

Да помогнем на Иво!

42-годишният мъж се бори с тежка диагноза и има нужда от подкрепа за лечение в чужбина
Диабетик на гладна стачка заради пенсия

Диабетик на гладна стачка заради пенсия

54-годишният Антонио Димитров не я е получавал четири месеца, ще протестира пред НОИ от 3 май
1 2 3 4 5 ... 55 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ