Управляващите да се поставят на наше място

Предимство на системата ни е лесният достъп до специалист, а недостатък -трудното организиране на комплексен подход към пациента, казва д-р Елица Валериева

- Д-р Валериева, защо избрахте да станете лекар?

- От дете си мечтаех да стана лекар и вероятно в това отношение много ми помогна факта, че родителите ми също са лекари.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Насочих се към АГ, защото това е много обширна специалност, включваща различни направления и съответно много възможности за развите. Не е за подценяване факта, че само в тази специалност, пациентите ни търсят освен за помощ при заболяване, но и за най- хубавите поводи като бременност и раждане.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Аз завърших в Медицински Университет - София и съм много благодарна на всички асистенти и преподаватели. Имах късмета да ми преподават много съвестни и ерудирани хора. Разбира се далеч не всичко беше идеално, но преподавателите се стараеха да създадат за нас добра основа, на която да стъпим и впоследствие да продължим да се развиваме.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Понякога този сблъсък е тежък. Аз още като студентка бях доброволец, след това съм работила и в държавна болница преди да намеря своето място в частната болница и съм видяла предимствата и недостатъците на различните начини на организация на работата. Нашата система има остра нужда подобрение, за да може и медицинските работници и пациентите да са по- удовлетворени.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Смятам,че едно от най-големите предимства на нашата система е лесния достъп до квалифицирана здравна помощ - има много развити страни, в които за преглед при специалист пациентите чакат с месеци, а това потенциално забавя лечението. Друго безпорно предимство е съществуването на центъра за асистирана репродукция- финансират се до 4 процедури, което дава много добри шансове за успех.

- А минусите?

- Нашата система, и заради начина си на финансиране и отчитане, понякога е много тромава и трудно се организира комплексен и мултидисциплинарен подход, какъвто примерно е задължителен при пациенти със злокачествени заболявания.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- За съжаление към момента не - сега често лекарите са поставени пред дилемата по коя клинична пътека да се отчете хоспитализацията на пациента примерно, а не какво в действителност има нужда да се направи. Особено добре ще ме разберат пациентите, страдащи от редки болести, защото те ежедневно също се сблъскват с подобни ситуации.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Определено да, защото работата ми в САГБАЛ „Др Щерев" ми дава възможност да се уча и да работя с някои от най- добрите специалисти в България.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Възможността ми се дава всеки ден, с всяка операция, с всеки нов случай.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос с оглед на това, че заплатите са много различни в различните градове.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Аз съм късметлийка в това отношение, защото работя в една модерна и много добре оборудвана болница.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Когато се сблъскат с лечение, на себе си или на близък, пациентите са изключително уязвими и това отключва у тях различни реакции. При някои, за съжаление, това е агресия. Не смятам, че това е нормално поведение, независимо от ситуацията. Последната година на пандемия доказа, а се надявам, че показа и на цялото общество, че лекарите сме важни за оцеляването ни като хора чисто физически, но и духовно.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Смятам, че всеки лекар и здравен специалист не бива да забравя, че пациентът е в центъра на всичко, което правим. Но пациентът не се нуждае само от качествено лечение в добра болнична среда, а също от любезно отношение, от грижа, от поднасяне на информацията на разбираем език, от време за въпроси и обяснение, от индивидуален подход. Това е посоката на съвременната медицина - индивидуален подход в лечението, но и в съпътстващата го грижа, която е работа на всички нас.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Във всички общества образователната и здравната системи са най- консервативни и трудно променящи се. За да се промени една такава система има нужда от стабилен план, за години напред, който да не се променя постоянно. От години липсва политическа воля, както и обществен консенсус за правилната посока на промяна.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Разбира се, че системата на здравеопазването зависи от тези, които взимат най-големите и важни решения. Тях бих посъветвала, от една страна, да се поставят на мястото на младите колеги, които тепърва тръгват по пътя на специализацията - да проучат какво им предстои, какви са възможностите им за обучение и развитие, за удовлетворяваща кариера и достоен труд. От друга страна, да погледнат и от страната на пациентите, защото без тяхното доверие, нашата работа, колкото и да е качествена и на европейско ниво, е обречена. Без кооперативност и доверие между лекари, пациенти, сестри, акушерки, лаборанти и т.н., здравеопазването ни е обречено.