Баба Марта гони уроки и болести

Скилидка чесън в мартеницата държи злините далеч, черупка от охлюв дава здраве и сила

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Българските Ин и Ян – това са шарените Пижо и Пенда. Бялото е символ на мъжкото начало, на силата и небето, червеното – на кръвта, здравето и връзката със земята. Усукани в безкрайната спирала на мартеницата, те пазят от злини, болести и уроки, обясняват етнолозите.  В стари времена амулетите за здраве и щастие са се изработвали от вълната, останала по храстите на пасбищата, разказват учените. Старите българи вярвали, че тя е „заредена” със силата на природата, затова е щит срещу лошото и носи берекет. Бяло-червеният конец е символ не само на пролетта, а се използва в много други обреди, обясняват етнолозите – от сватбата, през раждането, до кръщенето. Например – именно по „магическата”, преплетена нишка, младоженците влизали в новия си дом. Преплетеният конец се връзвал още на ръката на родилката и бебето,

с него да се съшивала първата ризка на новороденото

а пелената се правела от бяла и червена и вълна. С шарения конец се връзвала още китката за кръщенето, разказват етнолозите.

Бялото и червеното обаче не са единствените цветове, символ на здравето и дългия живот. В някои етнографски области се изработват и по-специфични мартеници, уточняват изследователите. Често в Северозападна България, Софийския регион, край Велико Търново и Шумен използват само червено. Синьо преплитат в нишката в Благоевград, а бяло и зелено е „вълшебната”комбинация в Родопите. В Предбалкана слагат и лилаво, в Перник жълто. А народната традиция познава и т.нар. „Седмошарица" – отражение на небесната дъга, обясняват етнолозите. Смята се, че най-„заредени” са мартениците с вплетено зелено и синьо. Първият цвят символизира прородата и плодородието и се свързва с пролетта и здравето. Той е и задължителен елемент в премяната на българските феи – самодивите, обясняват учените. Синьото пък е символ на живота. То

пречиства, пази от зло и сбъдва желания

затова е задължителен елемент при най-важните обреди – сватба и раждане, на Васильовден и Богоявление, Еньовден, Гергьовден.

Кога точно се е „родила” мартеницата – дали във времената на траките или напоена с кръвта на Аспаруховия брат Баян, учените само могат да гадаят. Сигурно е обаче, че с годините елементите й стават все по-богати. В червено-белия конец постепенно се вплитат чесън и мъниста (против уроки), парички (за берекет), черупки на миди и охлювчета (за крепко здраве и сила), звънчета и кръстчета (срещу зли сили), за да се стигне до днешните Миньони и Покемони, които детронираха класическите Пижо и Пенда.

И с Дарт Вейдър на ревера обаче легендата за Баба Марта е жива. Лютата сестра на Голям и Малък Сечко, с червената забрадка си, остава вестител на пролетта и новата надежда. Променливият й характер, вярвали още старите българи, е белязал целия месец март. Затова и му е лепнат етикета „женски”. Предците ни са вярвали, че по настроенията на Баба Марта може да се гадае каква ще е годината. Затова –

от днес до 22 март може да си изберете един ден

И, ако в него слънцето ви усмихне, бъдете спокойни – чака ви благодатна 2017-а. Ако ли пък вали и се мръщи – гответе се изпитания. За да омилостивите Баба Марта, почистете дома си днес, отложете „завъртането” на бялото пране и окачете червена покривка на простора – прародители ни са вярвали, че това ще я зарадва.

А мартеницата? Дали ще я закачите до сърцето (както момите някога), на ръката (като малките деца) или ще я пъхнете в пояса (като момците) – без значение е. Важното е да е закичена с наричане за здраве, добрини и любов. Така ли е – „бялата магия” на мартеницата със сигурност ще ви стигне. Независимо дали видите щъркел до Благовец, метнете червено-белия амулет в река или пък го закачите на дървото с най-призказни цветове. Защото истинското вълшебство на най-българския символ е в надеждата и любовта, усукани около шарената прежда.

Честита Баба Марта! Обичайте се и бъдете здрави!