Партиите пак обещаха рога на изобилието
.jpg)
Здравеопазването е в тежка ситуация – финансова и кадрова, затова са нужни редица промени, стана ясно от изказването на д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). От съсловната организация настояват да се извършват нормативни промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Според тях е нужна по-голяма самостоятелност и независмост на НЗОК, както и бюджетът й да излезе от консолидирания на държавата. Също така в сектора да се налеят повече средства, да се извърши реално остойностяване на дейностите и да се затегне контролът. Нужно е държавата да плаща пълната вноска за хората, които осигурява, както и да се въведе основен и допълнителен пакет за медицинска помощ, смятат от БЛС.
От фармаиндустрията настояват за определяне на приоритетите в политиката и наблягане на качеството в лечението.
Нужни са
три основни приоритета, около които да се обединят партиите
и по които да се работи за дълго време, обясни Николай Хаджидончев, председател на БГФарма. Той допълни, че през последните години прогенеричната политика винаги е била застъпвана от всяка власт и това е правилният начин за оптимизиране на разходите за медикаменти.
Системата работи на база на транзакции за извършена дейност, а не на база резултати, трябва да е наобратно, смята пък изпълнитеният директор на Арфарм Деян Денев. Според него резултатите от лечението трябва да се обвържат със заплащането в здравния сектор. От Българския фармацевтичен съюз настояват за отделен закон за подобряване на достъпа до лекарства.
На фона на всички поставени проблеми и желания от страна на съсловието, представителите на някои от основните политчески сили дадоха щедри обещания за бъдещето.
Електронно здравеопазване и развитие на здравноосигурителния модел, обеща д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ. Според нея това минава през ефективен достъп до лекарства и определяне на различни пакети на касата за финансиране. На по-късен етап и към демонополизация на НЗОК, като видът ще се определи след дискусии, така че пациентите да не изпаднат от системата.
От БСП препратиха към предизборната си програма, в която се обещава спиране на доплащането и премахване на пръстовия отпечатък. Освен това посочиха някои от недъзите на системата. България е една от десетте най-засегнатите държави в ЕС от демографската криза,
разходите растат бързо, а БВП е малък
каза представителят на левицата проф. Георги Михайлов. Според него сме твърде далече от нивото на ЕС по отношение на финансовите възможности, които имаме и на медицинските показатели.
За електронно здравеопазване, профилактика и връщане на лекарите в училищата ще се бори Султанка Петрова от "Обединени патриоти". Тя допълни, че всеки лекар трябва да има поне две медицински сестри, а не по 0.9, както е в момента. Освен това, че тези специалисти по здравни грижи трябва сами да договарят правилата си на работа с НЗОК.
Болниците да не са търговски дружества, а дълговете им да се платят от държавата, обеща пък Ваньо Шарков от РБ. Според него това е възможно при икономическия ръст през последните години. Реформаторите смятат още, че държавата и общините трябва да покриват стопанските разходи на болниците си, а спешната помощ да играе все по-важна роля в системата

Известните медици остават за българския парламент
Д-р Джевдет Чакъров и проф. Андрей Чорбанов няма да са депутати в Брюксел, показват окончателните данни от евровота

Партиите запазват лицата си за здраве

Шест партии в парламента

Радев призова партиите за кабинет

Проф. Михайлов се завърна в листите на БСП

Без доплащане, ако болницата работи с НЗОК

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Здравната карта трябва да се актуализира
Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня Андреева

Трябва реално финансиране на медицинския труд
Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла
