Варицелата повтаря, но като херпес зостер

Тъпчат деца с антибиотици заради мнима скарлатина, признава доц. Атанас Мангъров

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Място за паника няма, категоричен е проф. Атанас Мангъров. Варицелата – особено в малка възраст, не е заболяване, което протича тежко. „Но винаги има случаи, които тръгват накриво”, признава специалистът. Например – стига се енцефалит след боледуването от варицела. „Преди десетина година в Сливен осъдиха трима колеги заради такъв случай в Смолян. Детето се беше лекувало вкъщи, после зазляло и го приели в болница. Направило стволов енцефалит – което е много рядко – и загинало за часове. Лекарите нямаха вина”, спомня си доц. Мангъров, който е бил експерт по делото. За щастие, такива фатални усложнения се развиват изключително рядко. „А 

смъртността е значително по-висока на стари години

обяснява специалистът. Най-рисковата група са децата с онкохематологични и ревматогични заболявания, които са на имуносупресивна терапия, уточнява доц. Мангъров. „При пациенти с левкемия и лимфоми шарката протича много тежко и някои загиват. Затова, ако другите около тях са ваксинирани, ще ги пазят от инфектиране”, обяснява специалистът.

Варицелата е изключително заразна. Затова и всяка година у нас има между 25 и 35 000 случая. Само от началото на 2017 г. са над 4 500. „Ако не си я карал, е достатъчно да влезеш в стая с болен за няколко минути, и се заразяваш”, предупреждава доц. Мангъров. Затова пък шансът да те „повтори” е почти нищожен. „Изкараш ли я веднъж, се създава имунитет.  В много редки случаи след преболедуването вирусът остава в латентно състояние в спиналните ганглии и се реактивира след време – и тогава човек кара т.нар. херпес зостор. Той е същият като варицелата, но локализиран по тази част от кожата, които се инервират от съответния гръбначно-мозъчен нерв. И понеже това са сетивни нерви, много боли. А и лечението е много дълго – между 1 и 3 месеца отнема, за да премине”, предупреждава доц. Мангъров.

Не така стои въпросът със скарлатината. Заразяване с нея става доста по-трудно.

Трябва доста да се целувате

смее се доц. Мангъров. Но пък там шанс шарката да те „повтори” има.  „Скарлатината е бактериална инфекция – тя се причинява от бета-хемолитичен стрептокок група А щамове, които са в състояние да произвеждат специфичен токсин, който я причинява. Когато човек за пръв път се срещне с него, кара шарка. След това си изработва антитела срещу токсина и срещу съответния щам стрептокок”, обяснява доц. Мангъров. Какво следва? „Поради това, че токсинът е общ за всички щамове стрептококи, когато отново се заразите с бактерия, която също е токсигенна, вече имате антитела срещу токсина, но не и срещу стрептокока. Затова не карате скарлатина, а някаква друга форма на стрептококова инфекция”, разяснява специалистът по инфекциозни болести. Тук обаче се намесва един критичен фактор – злоупотребата с антибиотици. „Ние сме страна, в която ти ги дават, като вдигнеш малко температура. И понеже стрептококите са чувствителни на антибиотици, хората не могат да си изработят достатъчно напрегнат имунитет срещу токсина. Така човек може да се разболее при среща с друг щам. Случва се рядко, но не е невъзможно”, не крие доцентът. Въпреки това обяснява, че е пълен мит, че може да караш шарката 4 или 5 пъти. „Диагнозата скарлатина е клинична – трябва да има определен набор от симптоими, за да се сложи. Много често, като намерят в нечие гърло бета-хемолитичен стрептокок А, веднага го кръщават скарлатина, а това не е така”, признава доц. Мангъров. Истината е, че този микроб

„живее” в гърлото на 25% от здравите хора

„В забавачката обаче, когато детето получи обрив – а в огромната част това са вирусни екзантеми – и му намерят стрептокок – решават, че е скарлатина. Като бръкнат в гърлата на всички останали деца, при ¼ намират стрептокока – и започват да лекуват здрави деца с антибиотици!”, ядосва се доц. Мангъров. „Има много изсмукани от пръстите случаи. Какво е скарлатина е написано много точно в инструкцията за борба със стрептококовата инфекция. Но е след 33-та страница в учебниците и явно някои не стигат до там”, признава доц. Атанас Мангъров.