Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Първият сблъсък за млад лекар е да се научи да носи отговорност, след това разбира, че работи 5 минути и пише 50, казва д-р Божидар Василев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Родителите ми са лекари, не съм премислял особено. Просто израснах в такава среда, от малък съм по болници и решението дойде от само себе си.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Насочих се към Акушерство и гинекология (АГ), защото смятам, че това е най-обширната специалност в медицината. Тя предоставя възможност да мислиш на много различни нива. В гинекологията е заложена доста обемна оперативна дейност, а в акушерството се наблюдават много промени при бременните, чисто физиологично. Самата клинична мисъл е за цялото тяло. Това е една разнообразна специалност. Има много голямо клинично мислене, а оттам и терапевтичната компонента, тоест АГ предоставя много голям обем от знания и не е тясно свързана чисто оперативно или клинично.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Като дете на лекари съм удовлетворен по простата причина, че когато нещо не ми беше ясно, когато имах проблем, винаги имаше кой да ми обясни. Иначе образованието ни е по-скоро по руски модел, отколкото по френски- първо стъпваме на теория, а след трети курс започва клиничният аспект на обучението. От образованието само по себе си не мога да се оплача, то не бе на ниско ниво, но сме доста по-назад като база. Затова при практиките, освен на пациенти, нямаше други варианти, на които да се учим, така както в чужбина това се прави с модели, макети и т.н.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Първият сблъсък за всеки един специалист е да се научи да носи отговорността сам. След това разбираш, че работиш 5 минути и пишеш 50.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Плюсът от гледна точка на пациентите е, че имаме изключително достъпно здравеопазване. В много кратки срокове можеш да се свържеш с лекар, който ти избереш и много бързо ще ти бъде обърнато внимание, докато в чужбина не е така. Това може би е най-големият плюс за пациента, но и минус за лекаря, от гледна точка на това, че телефонът не спира да звъни. Друг плюс е, че образованието по медицина е изключително евтино, нещо, за което много хора не си дават сметка.

- А минусите?

- Всичко останало. Системата е изработена по такъв начин, че ние в частност сме еднолични търговци, от това произлиза фактът, че има една централизация на услугите. В малките градове и области няма кадри и апаратура и съответно широкият обем дейности е централизиран в големите градове. В същото време, за да може един малък регион да поддържа болница, която да изкарва някакви пари, за да съществува, пациентът се „върти", правят му се стари манипулации от едни отминали времена и съответно не се предоставя най-доброто възможно за 21 век качество на медицинската услуга. Пак казвам всичко това е по простата причина, че липсва апаратура, няма финансиране в малките градове, а това се отразява и на пациента.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Отговорът пак е същият. Той трябва да бъде в центъра на системата, това е заложено в т.н. здравна политика. Идеята е да се осигури добър здравен статус на населението. И тук не говорим само за това човек да не се разболява, а за пълно физическо, психическо и умствено благополучие на пациента, което у нас не може да се случи, по простата причина, че годишно отделяме може би около 7-8% от БВП за здравеопазване, в сравнение с 11-12% и нагоре в развитите държави. Затова казвам, че в големите градове пациентът може да получи това, което е необходимо в 21 век, но това засяга около 20% от населението. Останалата част, която не може да отиде в добре оборудвана болница в голям град няма как да е в центъра на системата. И се случва така, че лекарят в малкия регион трябва да балансира между качеството, цената и възможностите, които има самото лечебно заведение и всичко това се отразява и на пациента

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- За момента съм тук, но аз не мога да бъда извадка за всички специалисти. Нямам планове да напускам, смятам, че работата на лекаря в България има много минуси, но на този етап сравнително ме удовлетворява.

- Виждате ли възможности кариерно развитие ?

- Да, болницата, в която работя ми предоставя почти всички технологии на 21 век и в операционно, и в медикаментозно отношение. От гледна точка на апаратура и консумативи не мога да се оплача. Просто при нас нещата стават малко по-бавно и по-трудно по простата причина, че сме образно казано„много маймуни на клона". Самото допускане до кариерно развитие е по-трудно ,отколкото самата му реализация, ако мога така да се изразя.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Мога да кажа, че ме удовлетворява. Но финансовото заплащане не може да бъде коментирано изолирано. То зависи както и самата сума, така и от свободното време, чувството за удовлетвореност. За да си добре финансово, трябва да работиш от сутрин до вечер, сравнено със самата работа и натоварването в други страни, разликата е огромна. На този етап, може би защото съм млад, защото ми се „хвърля" и работи, мога да кажа, че съм сравнително удовлетворен.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Oт апаратура и условия, да. Колкото до т.н. среден персонал – там има проблем, защото сестри, акушерки, санитари са по-малко от нас. Парадокс е, че в малките болници няма лекари, защото кой иска да работи в лечебно заведение без апаратура и медикаменти. В същото време в големите болници лекарите са много.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Няма как да не ме плаши. Обяснявам си я главно с медиите. Едно общество без здравеопазване е загубено. Същевременно обществото днес е озлобено. И така хората се настройват без да са готови необходимите експертизи по даден случай и в момента, в който нещо стане, то се отразява през призмата на медиите. Не отричам, че всяко стадо си има мърша, не казвам, че и сред нас няма хора, които далеч не са за пример, но общество без медицина е загубено. А лекар сякаш стана мръсна дума. Нито уважението, нито начина, по който са работили хората едно време, са същите днес.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Не мога да дам оценка, защото, ако можех нямаше да съм лекар в болница, а щях да се занимавам с изработването на закони. Разбира се, че има изключително много пробойни в нашата здравна система. Няма как обаче да се конкретизира и да се каже - ето това само по себе си е лошото. Корените са много дълбоки и не може да се правят кръпки. Нашата здравна система е направена по френски модел. Преди време Франция се напълни с пакистанци и иранци и оттам изникна въпросът как системата да ги издържа. И ние имаме много малцинства, които вече не са и малцинства и няма кой да ги изхранва и издържа. Но при французите нещата се подобряваха с всяка изминала година, докато при нас не е така. Имаме едни неефективни закони.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- На първо място трябва да се промени принципът за стимул на един лекар. Както казах, в големите болници лекарите се прескачаме, след 15 години обаче няма да е точно така. Всяка година около 500 лекари напускат България и това е проблем, който ще се задълбочава. Ако започнем да мислим за условия на работа, възнаграждение, нагласи на обществото и т.н., накрая ти остава само това, че за себе си се чувстваш удовлетворен. Нито заплатата е заплата, нито уважението – уважение. Много неща трябва да се променят.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Както казах всяка стадо си има мърша. В България като общество стигнахме дотам, че ако ние не се уважаваме по между си, няма кой да ни уважава. Това е абсолютен факт и за лекарите като гилдия, но проблемът е, че дори и ние не се уважаваме по между си.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- С народа. Имам предвид, че хората са докарани дотам, че основната им мисъл да е как да преживеят и цялостната картина се губи. Промените в здравеопазването трябва да дойдат от народа. И да не бъде най-важното това дали таксито ще се вдигне с 20 стотинки. И тук изобщо не омаловажавам работата на таксиметровите шофьори, но без такси може да живееш, без лекар трудно. Народът трябва да следи това, което се обещава и да го изисква.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Това, което бих казал и на народа, и на властта е да искат промените, които са необходими. То е за тях, не за мен... В момента, в който на мен ми омръзне, аз отивам на Терминал 2 и напускам страната. Те имат полза от това да се живее в едни по-добри условия и да имат по-добро здравеопазване. Не разбирам това да се правят стачки за щяло и нещяло. Нито пък разбирането, че лекарят е длъжен, че медицинският преглед от 40 лв. е много скъп, а в същото време без проблем да се дават много повече пари по заведения. Самата ни народопсихология е промита и като цяло засега не виждам много положителна промяна. Но, дай Боже, да се случи.