Интервю

Има отлив от професията парамедик

21-06-2021 07:00
Липсата на щатове за тях в болниците демотивира младите хора да се обучават по тази специалност, казва д-р Надежда ТодоровскаИма отлив от професията парамедик
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Пандемията от КОВИД-19 показа още по-ярко проблеми, които от години стояха и стоят неразрешени пред здравната ни система. Един от тях е този за парамедиците и работата им по специалността в спешите центрове и отделения. Защо все още се налага те да са само шофьори, има ли отлив на желаещи да се обучават в тази професия, останаха ли дарители на БЧК в резултат на коронакризата и защитени ли са доброволците при бъдеща вълна на висока заболеваемост, когато пак трябва да помагат. Това попитахме д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Българския Червен кръст.
- Д-р Тодоровска, БЧК пръв започна да подготвя парамедици през 2013 г. при това с международно признат сертификат за дейност. Как ще обясните факта, че в чужбина те си намират работа, но не и в България?

- БЧК не само, че пръв започна да обучава, но и беше инициаторът за въвеждането на тази нова професия в България. Ние подготвихме всички необходими документи, свързани със създаването и признаването й от Министерството на труда и социалната политика, и включването й в списъка на професиите. С помощта на Германския Червен кръст създадохме обучителен център с идеята да дадем висококачествена подготовка на парамедиците в България и те да имат възможност да работят и в чужбина. У нас дълго време се забавиха държавно-образователните изисквания. Много организации започнаха да правят такова обучение без да има споменатите вече държавно-образователни изисквания, които да контролират процеса и качеството на подготовка на кадрите. Към момента в страната все още няма държавна болница с щат за парамедици. Това е много смущаващо, защото така се демотивират хората, които искат да имат такава професионална квалификация. Ние сякаш още продължаваме да се убеждаваме дали такива специалисти са необходими или не са. Тази професия има богата практика по света. Има съответните социално-икономически предпоставки за нейното прилагане в спешната медицинска помощ. Във Великобритания и в Израел, например, парамедиците са единствените, които са в линейките, а лекарите са в болниците. В България искахме и искаме да се въведе смесеният модел от Германия и Франция, където заедно парамедик и лекар могат да бъдат едновременно на повикването при спешен инцидент за доста кратко време така, че да може да бъде спазен златният час и възможността да се съхрани здравето и живота на пострадалите. В нашата страна парамедиците все още не могат да намерят своето адекватно приложение. Първоначално имаше интерес към Центъра за обучение на БЧК, но впоследствие нещата се размиха.

- Спря ли интересът към подготовката за тази професия?

- Не е спрял, има желаещи, макар и не така много, както в началото. Създадоха се и други ЦПО за обучение, където подготовката не беше толкова сериозна в началото. Затова е важно да имаме действащи единни образователни изисквания, които да се изпълняват и да се контролират от Министерството на образованието и науката, респективно от НАПОО. Само регистрация и даден лиценз не са достатъчни да гарантират качеството и процеса на подготовка на тези кадри за спешната медицинска помощ. Дълго време липсваха държавни образователни програми и изисквания, които да ги унифицират. В продължение на няколко години /от 2011 до 2016 г./ съществуваха различни програми на обучение. Докато не се въведоха Държавните образователни изисквания за трите специалности за професията парамедик от Министерството на науката и образованието и от Министерството на здравеопазването всеки обучаваше, както намери за добре. Това беше абсолютен правен абсурд. Към днешна дата този въпрос е уреден, и сега следва да се контролира нивото на самата подготовка. Фактът, че все още няма щат за парамедици, за да бъдат стимулирани държавните болници и други структури да ги назначават на работа означава, че сме в още доста пожелателна фаза на приемане на тази професия. България е една от малкото държави в развития свят, в която се позволява зад волана на линейката да е човек, който само шофира и няма подготовка на парамедик, за да подпомага дейностите на лекаря. Не го казвам, за да звуча критикарски, а за да се обърне внимание и да се направи анализ какво можем да подобрим в спешен порядък така, че да амбицираме млади хора да поемат и да се развиват чрез тази професия. В другите държави тя е престижна. Хората, които я практикуват имат възможност за кариерно развитие, като то е обвързано и с по-доброто заплащане.

- Кой поема обучението на един парамедик?

- Желаещият си го плаща сам – нещо, върху което също трябва да се помисли. Друг е въпросът, че е унизително да се образоваш, да финансираш сам обучението си и накрая да те третират в спешната помощ или в болницата като един обикновен шофьор. Редно е да се създаде и финансов, и образователен стимул за младите хора, поели по пътя на тази нова професия. Те могат да облекчат до голяма степен работещите в центровете и отделенията за спешна медицинска помощ. За десет години от присъствието й в нашата страна нямаме кой знае какво развитие. Имаше няколко програми за финансиране от Европейската комисия за подготовката на кадри за спешната помощ. Всичко това обаче замря в момента, в който свършиха парите по проектите. Това е въпрос на държавна политика, за да може да се гарантира устойчивост на професията парамедик. Ако не се случи, ще стигнем до абсурда в малките населени места, където лекари и екипи на спешната медицинска помощ трудно достигат, да не можем и да помислим за т. нар. „златен час" за оказване на помощ. Един град като Оряхово, например, който е жив, защото жителите му има къде да работят, няма адекватна медицинска помощ. Логично е, че все повече хора започват да обмислят да го напуснат. Там една линейка отговаря за две общини, а най-близката болница е на 74 км от тях. В същото време, по силата на Закона за движението по пътищата тази линейка трябва да кара и алкохолната и за наркотици проба на шофьори до съответната лицензирана лаборатория. Ясно е, че не можем да говорим за покриване на нуждите на населението в малките населени места. Там парамедиците могат да бъдат от голяма помощ до закарването на пациента в лечебното заведение. Важно е да се знае, че те са включени в списъка на професиите за професионално образование през 2011 година. В националния списък за професиите са от 2012 година. На 7 април 2016 г. излезе наредбата за образователните изисквания по отношение на подготовката на парамедиците в България. Макар тези промени в нормативната уредба да бяха постигнати много бавно и трудно, сега са налице. Липсата на реална възможност обаче да се практикува придобитата професия демотивира младите хора да се обучават за нея. Това категорично трябва да се промени, ако искаме да се модернизира спешната медицинска помощ в България.

- БЧК обучава и в първа долекарска помощ. Освен бъдещите шофьори, какви други професии преминават курсовете?

- Освен шофьорите, вече и доста родители на малки деца, до 8-годишна възраст проявяват интерес към първата долекарска помощ. Записват се и детегледачки. Идеята е всички те да могат по най-бързия начин да помогнат адекватно на пострадал при инцидент и да се спази веригата на оказване на първа помощ по такъв начин, че да бъдат подпомогнати екипите на спешната медицинска помощ до идването им на мястото на инцидента. Факт е, че никоя линейка не може да дойде след 3 - 5 минути, а ако човек е със спряло дишане или със силно кръвотечение е от изключителна важност някой на място да му окаже адекватна помощ и да му бъдат максимално запазени неговите жизнени показатели. В противен случай, след 5-та минута, когато мозъкът не се е кръвоснабдявал и няма приток на кислород, клетките му загиват. Едно изкуствено дишане до идването на спешния екип ще му помогне да оживее. В Европа хората преминават курсове на първа долекарска помощ, за да са в услуга на обществото, когато се наложи.

- Колко човека у нас преминават курса?

- Около 60 000 души годишно, като интересът е най-голям от бъдещите шофьори, тъй като курсът за първа долекарска помощ за тях е задължителен. Има и немалко ученици. Подготвяме още служителите на Пътна полиция и Транспортна полиция, на които се налага да бъдат първи на мястото на инцидента. Вече ни търсят и фирми за обучаване на техни служители за оказване на помощ на работното място. За тях, в зависимост от профила на производството, правим специализирани курсове.

- Факт е, че детските градини не достигат и все повече хора са принудени да наемат детегледачки. Има ли интерес от тях за обучение?

- В България няма закон, който да изисква от детегледачките да имат познания и удостоверение за обучение по първа долекарска помощ. Във Великобритания, например, не можеш да работиш нито като бавачка, нито като учител, ако нямаш валиден документ за преминат курс по оказване на първа помощ за съответната възрастова група деца. При нас идват да се учат от чужбина, където сертификатът е задължителен за някои професии, тъй като курсът им излиза по-евтино. Освен това, удостоверенията, които издава БЧК са международно признати. Независимо, че няма подобно задължение за България, ние успяхме в годините да обучим над 1000 учители от цялата страна по програма за първа долекарска помощ на Министерството на образованието и науката. Впечатлението ми е, че преподавателите виждат смисъла от това. Самите те се чувстват по-спокойни, че ще могат да реагират адекватно при инцидент в училище.

- По време на пандемията БЧК беше реално на първа линия с оказване на помощ на самотни, болни, карантинирани хора. Сега, след намаляването на заболеваемостта ще действат ли програмите ви за подкрепа?

- Да, остават. Имаме достатъчно доброволци на разположение, които са готови да се включат във всеки един момент. Освен това, от 2003 г. БЧК работи по програмата „Домашни грижи", тогава беше изграден и първият център по нея. Тя не е спирала, работи със самотни възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания. Създадена е много добра мрежа в Северозападна България – най-бедният регион в страната. Интегрирани здравно-социални услуги предоставяме още във Варна, Пловдив и Благоевград. Програмата е от изключителна важност. Пандемията още веднъж показа нейната значимост за възрастните хора. Чрез нея на тях не само се пазарува, чисти и купуват лекарства, но и медицински сестри им оказват медицински грижи – смяна на превръзки, измерване на кръвното налягане и кръвната захар, поставяне на инжекции и каквото е необходимо според предписанието на лекуващия лекар.

- Пандемията изправи бизнеса пред трудности. Намаляха ли дарителите на БЧК?

- Много дарители се оттеглиха по различни причини. Ситуацията удари финансово всички – и корпоративния бизнес, и частните лица. Предвид пандемията е напълно закономерно даренията да намаляват. Затова се насочваме за подпомагане към това, което правим традиционно – разпределяне на храни от Оперативна програма „Храни". По нея ще бъдат раздадени пакети на около 300 000 души в цялата страна. Ще имаме и съпътстващи мерки към предоставянето им. В пунктовете за раздаване хората ще имат възможност да измерят кръвното си налягане, теглото и да получат здравна консултантска помощ. БЧК разчита в работата си много на доброволците. Само от април до юни миналата година имахме 9000 души, които помагаха при раздаването на храната. В Планинската спасителна служба също работят предимно доброволци. Когато излязат на акция, за да спасяват човек в планината е възможно да са там по цял ден, цяло денонощие. Всички тези хора работят на други места и обикновено отсъстват по уговорка и със съгласието на работодателя. Те обаче не са защитени от уволнение. България е единствената от малкото страни в Европа, която няма Закон за доброволчеството. Ето това е нещо, върху което бъдещите законотворци трябва да помислят.

- В последните месеци прави впечатление, че БЧК не е така активен по отношение на акциите по кръводаряване. Все още ли пандемията е причината?

БЧК винаги е готов да организира кръводарителска кампания. Проблемът е, че хората все още се безпокоят от пандемията и избягват да се ангажират с даряването на кръв. През миналата година имаше огромен спад на кръводарителите в България. Като цяло, наблюдаваме една съпричастност на преболедувалите КОВИД-19, които в повечето случаи даряват кръв за рековалесцентна плазма. Добре е специалистите да подготвят и приемат единни протоколи за лечението с нея.

$13.8 трилиона ще струва пандемията

$13.8 трилиона ще струва пандемията

Над 6.5 млн. са жертвите на КОВИД-19 по света, сочи Световният годишен доклад за бедствията
Пфайзер с рекордни продажби за 2022

Пфайзер с рекордни продажби за 2022

Заради края на КОВИД обаче, през тази година компанията очаква по-малко приходи

Новият вариант на Омикрон вече е у нас

Новият вариант на Омикрон вече е у нас

СЗО наблюдава XBB.1.5 с повишено внимание, заради потенциала му да се разпространява бързо и намалената неутрализация от ваксините и естествения имунитет
Два случая на заразени с грип и КОВИД

Два случая на заразени с грип и КОВИД

От 315 секвенирани проби, най-преобладаващ е щама A(H1N1), oткрит в 59 от тях, показват данните на Националния център за заразни и паразитни болестиОт 315 секвенирани проби, най-преобладаващ е щама A(H1N1), oткрит в 59 от тях, показват данните на Националния център за заразни и паразитни болести
Нови ваксини срещу К-19  у нас

Нови ваксини срещу К-19 у нас

Едната е за деца от 6 месеца до 4 години, другата е рекомбинантна, за бустерна доза и е на Санофи – Пастьор
Пикът на грипа ще е в края на януари

Пикът на грипа ще е в края на януари

Новият подвариант на Омикрон е по-заразен, но не е по-опасен, възможни са ограничителни мерки за около седмица, казва проф. Ива Христова
XBB.1 на Омикрон и у нас

XBB.1 на Омикрон и у нас

В момента това е най-заразният вариант и погледите са насочени към него, защото се очаква той да измести останалите, казва проф. Ива Христова
Препоръки при пътуване в  Китай

Препоръки при пътуване в Китай

Към момента ситуацията не налага въвеждането на ограничителни мерки към пристигащите оттам, казват от здравното министерство
Подкрепа за 14 деца на героите в бяло

Подкрепа за 14 деца на героите в бяло

През тази година по кампанията на БЛС са събрани 8 953 лв., казват от съсловната организация
Разширяват съвета по имунизации

Разширяват съвета по имунизации

Противогрипните ваксини да може да се извършват по време на целия епидемичен сезон, гласи проект за промени в Наредба на МЗ
1 2 3 4 5 ... 454 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Доволни ли сте от работата на служебния кабинет в сферата на здравеопазването?

Февруари 2023 Предишен Следващ