Момичето от линейката

Една от тях е Ренета Маджарова. Тя е най-младият лекарски асистент във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас. Завършила е Медицинският факултет в Тракийския университет в Стара Загора с придобита степен бакалавър. Тя е и най-младата от всички, работещи там. На 24 години е, но заради неподправенят й момически вид човек не може да й даде повече от 18. Крехка, без грим, силикон и всякакви добавки, от нея лъха искреност и невероятна позитивност. Човек трудно може да си представи, че ден и нощ на нея й се налага съвсем сама да отговаря за чуждото здраве и да спасява човешки животи.

 

Ренета работи едва от шест месеца в центъра

 

Постъпила веднага след завършването. И както сама казва, и до днес на всяко дежурство се чувства като отиваща на работа за пръв път. „Значително по-уверена съм, отколкото когато поех към първия си пациент, но винаги се вълнувам. Като тръгвам съм сама в линейката, само с шофьора. Колегите от пулта вече са ми казали какви са оплакванията и симптоматиката за човека на адреса. По път прехвърлям всички възможни диагнози по случая. Търся решение, дори си съставям резервен вариант за действие още преди да съм пристигнала", разказва лекарски асистент Ренета Маджарова. По думите й, това е професия достойна, практикувана от хора, които не жалят себе си, когато трябва да се помогне на другия. Казва го напълно убедено.

 

Самата тя е дете на фелдшери

 

„Гордея се с моите родители. Когато бях малка, виждах как нямаха свободни дни, можеха да им се обадят за болен и през нощта. И те тръгваха. Но в това има нещо героично. От дете реших, че трябва да бъда като тях", казва младото момиче. Затова и когато завършила училище с отличен, решила да запише специалност, свързана с помощта за хората. Първоначално кандидатствала фармация, но не я приели. Подала си документите и кандидатствала за лекарски асистент в Тракийския университет. Приели я веднага, завършила с пълно шест.

„Факултетът ни дава много добра подготовка.

 

Преподавателите са отлични

 

Програмата е съставена така, че имаме много практика, а това е най-ценно за един бъдещ лекарски асистент", говори с възхита за студентските си години Ренета Маджарова. Тази специалност дава възможност на завършилите да работят в доболничната помощ, в кабинет на общопрактикуващ лекар, в селските райони, както фелдшерите в миналото, с анестезиологичен екип. Самостоятелно обаче те могат да практикуват само в спешната помощ. Ограничения имат и в изписването на лекарства, могат да дават рецепта само за OTC-та. Независимо от тях, Ренета твърди, че засега няма намерение да кандидатства медицина и да става лекар.

 

Тя чете много медицинска литература

 

Казва, че иска да е подготвена, препрочита и учебниците си от студентските години. „Винаги има какво да научи, да преосмисли човек дори от това, което смята, че знае", твърди младата лекарска асистентка. По думите й поддържането на добро професионално ниво е 90% от успеха в работата. Останалите 10 на сто са желанието. Казва, че точно добрата подготовка и многото практика от медицинския факултет са й били упованието, когато тръгнала към първия си пациент. Било в първият й работен ден, изключително натоварен, в разгара на пандемията, случило се през деня.

 

За дванадесет часа новакът във филиала

 

на спешния център имала 17 адреса. „Беше 8 януари. Първо се обадиха за мъж с КОВИД-19, с куп други заболявания – коронарна болест и с два байпаса, остър задух и ниска сатурация. Бях много притеснена за неговото състояние, но се постарах по никакъв начин да не ми личи. Сложих му инжекционно, каквито медикаменти бяха необходими, приложих кислородотерапия и го закарахме в болницата.

 

Отдъхнах си чак на следващия ден,

 

когато разбрах, че човекът е в много по-добро състояние", казва спомня си Ренета Маджарова за своя първи пациент. Твърди, че по време на пандемията не се безпокои толкова от това да не се заради при болен с КОВИД-19, колкото да не го изпусне и да не може да му помогне. „В нашата професия трябва да изключиш чувството на страх, както и да съпреживяваш много всеки случи, иначе ще се изпепелиш", казва съвсем сериозно, макар и само с опит от шест месеца младата лекарска асистентка. За себе си казва, че се старае да не носи случаите със себе си, когато си тръгва от работа, макар и да й е все още трудно да ги забрави.

 

Понякога й става тъжно,

 

когато види въпрос и известно недоверие в очите на болния или неговите близки заради младостта й. „Българинът, като цяло, хваща вяра на по-улегналите хора, смята нас, младите за вятърничави, но се радвам, че с отговорността в работата си полека – лека променям мнението, макар и на малцина", казва през смях момичето. За разлика от някои скептици по отношение на младостта, работещите във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас я посрещнали радушно.

 

Назначили я още, щом подала документите си

 

„Всички ме приеха с много топли чувства и готовност да ми помагат. Няма човек, който да не ми е казал да се обръщам към него за въпроси и каквато и да е помощ, за което съм изключително благодарна. Колегите са с богат опит зад гърба си и имам какво да науча от всеки един от тях. Работя в страхотен екип, нямам какво повече да желая", казва с възторг младото момиче. И по тонът и погледът й личи, че е напълно искрена. Лекарският асистент Ренета Маджарова, макар и едва на 24 години, няма много свободно време. Казва, че й се иска, като повечето хора да си създаде хоби, но все не се захваща, защото си дава сметка, че няма да може да го поддържа. Заради дежурствата не може да си позволи и домашен любимец. Единственото, което си позволява за отмора, когато има почивни дни е туризмът.

 

Мечтае по време на първата си отпуска

 

да обиколи колкото се може повече красиви места в България. Убедена е, че страната ни е не само красива, но и хората в нея имат ресурс да я направят още по-добра за живеене. „Тук имат нужда от нас, младите. Тук трябва да останем и да дадем нещо от себе си. Нямаме право да се оплакваме без да сме положили труд за страната в която сме родени", казва уверено Ренета Маджарова. И заявява, че няма намерение да емигрира, макар и да е имала вече предложение за работа навън. Поне засега.