паралели

Здравеопазването като Българска банка за развитие

19-05-2021 06:50
Или за това как „всички животни са равни, но някои са по-равни от другите"Здравеопазването като Българска банка за развитие
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

През последните дни фокусът на общественото внимание трайно зае темата с това как са били изразходени 1 млрд. лв. от Българската банка за развитие (ББР). Според данните, които изнесе служебният министър на икономиката Кирил Петков 946 млн. лв. са били раздадени на 8 души. На пръв поглед темата е много далече от здравеопазването. Но всъщност не е точно така.

Кредитите, които е отпуснала банката на осемте фирми, за министър Кирил Петков поставя един основен въпрос – а именно, доколко правилно се изразходват средствата на българския данъкоплатец. ББР е държавна, нейната мисия, както пише и на сайта й, е да подпомага развитието на малките и средните предприятия. Към края на миналата година активите й възлизат на 3.7 млрд. лв., собственият капитал на банката е 1.7 млрд., а привлеченият по различни международни проекти, предимно европейски, е 1.2 млрд., над 2 млрд. лв. са директните кредити към фирми и физически лица. Тоест, това е финансова институция, която акумулира обществени средства, за да помага на развитието на по-малкия бизнес в страната. Това, което безпокои икономическият министър е, че реално тя пренасочва средствата към едрия бизнес и то към една определена част от него. И то безконтролно.


Нещо подобно се случва в здравеопазването.


И то от години. Националната агенция по приходите събира здравните ни вноски. Финансовият ресурс от тях за годината е над 5 млрд. лв. Тези средства трябва да се използват за профилактика и качествено лечение на всички здравно осигурени хора в страната, а такива са повечето. На практика обаче нещата не се получават точно така, особено по време на пандемия. Механизмите, по които средствата се пренасочват към определени болници или компании са две – или правилата, по които касата за плаща за дадено лечение, или чрез нарушаването им.


В първия параграф преди известно време

попадаха така наречените „лимити". Механизмът, по който едни болници получаваха по-големи стойности и до ден днешен не е напълно ясен. Друго такова правило бяха новите дейности на лечебните заведения, потребността от които често изглеждаше не дотам ясна, което е напълно обяснимо при наличието на два над 300 болници, с които работи касата за намаляващо население от 6 милиона. Трети са цените на самите пътеки. И ако тези са от близкото минало, то настоящето не им отстъпва. През годините отделно държавата инвестира сама и по европейски програми още стотици милиони за апаратура.


Пандемията също даде много възможности,

правителството щедро изсипа милиони за първа линия, после и за това, че медиците работят в болница, докато има зараза, а кой как отчита и получава тези средства, е тема без ясен отговор и невъзможност за контрол. Определени болници получиха и още пари за „комплексни интензивни грижи" за КОВИД, отделно на всички се гарантира 85% от прогнозните им бюджети без значение колко са работили. При медикаментите правилата за пренасочване на публичния ресурс се крият в законите на реимбурсацията, в протоколите, които определят кои скъпи лекарства ще се плащат и кои не, в механизма.


Нарушаването на правилата и липсата на

възможност или желание за контрол също е част от разпределението на средствата. Все по-често самите лекари повдигат въпроса за това дали и къде техни колеги отчитат несъществуващи пациенти или ги отчитат по по-скъпи пътеки, или ги вмъкват в подходящите рамки заради липсата на механизъм за заплащане на дадено състояние. Успоредно с това научихме термини като „полипрагмазия", реекспорт, оценка на здравните технологии и още куп други.


Ако цялото това усвояване на средства по

законен и незаконен начин бе довело до подобряване на грижата за пациентите и до по-качественото им лечение, всичко щеше да е наред. Просто това щеше да е част от цената на здравето. Само че абсолютните показатели, каквато е смъртността например, показват нещо съвсем различно. Както стана ясно на всички, тя расте и не само заради КОВИД. Дори без пандемия в страната ни напук на всички инвестирани милиони има тенденция за увеличение на смъртността при пациентите от онкологични заболявания, за разлика от държави като Чехия или САЩ например и не само.


България продължава да е и държавата с

най-недостъпна медицинска помощ, ако нямаш пари. И това е обективно показано, като от СЗО, така и от Европейската комисия, които ни отреждат мястото на първенци по доплащането за здраве. Отделно от това идват субективните усещания на пациента, на когото се налага да се сблъска със системата. Те започват от телемедицината по телефона, която приложиха личните лекари по време на пандемия, продължават с липсата на работеща спешна помощ и стигат до разнопосочните сигнали в болниците за незадължителен избор на екип, липса на направление за ЯМР или желание да те изпишат още с конците от операционната маса. Битовите условия в някои няма да припомняме, излишно е. Разбира се, има и изключения, все още има добри лекари, с морал, които работят заради пациента, а не заради портмонето му. Поклон пред тях. Но те са все по-малко. Защото системата в здравеопазването е като тази в ББР, като в цялата държава - Даваме всички, усвояват малцина. Крайният резултат няма значение. Или както гласеше девиза, който висеше във "Фермата" на Оруел – „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите". Докога ли!


Чакаме 3.7 млрд. по Плана за възстановяване

Чакаме 3.7 млрд. по Плана за възстановяване

Парите ще дойдат идните месеци, но работата по второто плащане е доста по-сериозна, предупреди заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов
Д-р Златанов пое Надзора на НЗОК

Д-р Златанов пое Надзора на НЗОК

На него ще се падне да довърши преговорите по анекса на НРД, както и да запчоне подготовката за нов рамков договор
И София мина в зелената зона

И София мина в зелената зона

Средната заболеваемост в страната падна под 300 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
Директорските заплати – без промяна

Директорските заплати – без промяна

Въпреки заканите на бившият кабинет да се намали ножицата и догодина ще имаме заплати над 1 млн.

МЗ да направи анализ на болниците

МЗ да направи анализ на болниците

Какви са очакванията от служебния министър Асен Меджидиев, какви са проблемите пред общинските болници и каква е визията за развитието на МБАЛ – Свищов. Това попитахме нейния управител Илиян Венков.
КОВИД намалява още

КОВИД намалява още

МЗ връща плащането на медици за поставяне на ваксини, обмисля намаляване на карантината
Без маски на закрито от четвъртък

Без маски на закрито от четвъртък

Те ще се изискват само в определени обекти като лечебни заведения, социални домове, аптеки, оптики, градски транспорт, гласи заповед на здравния министър д-р Асен Меджидиев
Допълнителна линейка за всеки морски курорт

Допълнителна линейка за всеки морски курорт

За това са се разбрали министрите на туризма и здравеопазването Илиан Димитров и д-р Асен Меджидиев
КОВИД пълзи още надолу

КОВИД пълзи още надолу

Средната заболеваемост на 14-дневна база отбелязва спад и днес до 314.73 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
Трябва да има наказания

Трябва да има наказания

Недопустимо е да бъдат нападани лекари, мерките да са по-строги, ако трябва да се промени и законодателството, казва Наталия Маева
1 2 3 4 5 ... 770 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ