Очакваме стабилност, а не краткосрочни промени

Ситуацията в Индия е притеснителна, като индустрия правим всичко възможно да не се стигне до липса на активни субстанции и съответно на медикаменти, казва Николай Хаджидончев

- Г-н Хаджидончев, кои ще са приоритетите на БГФармА занапред?

- Фирмите, членове на БгФармА са производители на генерични, биоподобни медикаменти и лекарства с добавена стойност, като много от последните са иновации в лекарствената терапия. Основната цел на БГФармА е да работи за непрекъснато осигуряването на профилактиката и лечението на българските граждани с качествени, ефикасни, безопасни медикаменти на достъпни цени за хората страдащи от масови социално-значими заболявания, като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и мозъка, захарен диабет и повечето неврологични заболявания. Един от важните приоритети за БгФармА е преодоляване на неравенствата в достъпа до лекарствена терапия на българските граждани страдащи от различни заболявания. Това е и основен приоритет на ЕК включен вече във Фармацевтичната стратегия за всички страни от ЕС. Такова неравенство ние констатираме в крайно ниския процент на заплащания от страна на НЗОК за лекарствата за социално-значими заболявания. В същото време всички български граждани внасят еднакъв процент здравни осигуровки. Считам, крайно време е това неравенство да бъде преодоляно с правилни и точни социални политики. За да се случи всичко това трябват ясни политики обърнати към проблемите на хората, поддържане на силна и прозрачна конкурентна среда, чрез електронизация на здравеопазването като цяло! Напомням, че генеричните медикаменти представляват 80% от броя на опаковките на българския пазар и благодарение на тях над 2 милиона български граждани имат достъп и възможност за лечение на своите заболявания. Биоподобните медикаменти осигуряват достъп до съвременно лечение на тежки живото застрашаващи и инвалидизиращи заболявания и спестяват над 30 милиарда евро на година от разходите за лекарства в страните от ЕС.

- Как се отразява пандемията на генеричната индустрия?

- Широко разпространеното разбиране, че епидемиите са добра възможност за производителите на лекарства, не се отнася напълно за нашата индустрия. Появиха се повече затруднения отколкото възможности. В началото логистични проблеми и трудности при преминаване на активни субстанции за производство, готова продукция през граничен контрол наложиха създаването на т.н. „Зелени коридори", което беше изключително адекватно и удачно решение на Европейската Генерична Асоциация „Лекарства за Европа" и ЕС. От друга страна, запасите от субстанции за лекарства на производителите бяха ограничени за 3-4 месеца и при новите доставки се установи неколкократно повишаване на цените от страна основните производители в Китай, Индия, и други държави. Видя се, че Европа няма резервен план за собствено производство на субстанции, а себестойността на производството се увеличи значително при запазени регулации, водещи до ниски цени на лекарствата. В резултат, някои фирми бяха принудени да спрат предлагането на определени медикаменти за определено време, особено на малките пазари. Тревогата сред хората особено по време на втората вълна, доведе до презапасяване с антибиотици, антикоагуланти, витамини и др. лекарства, а това постави пред изпитание фармацевтичните производители, които с невероятни усилия успяха да преодолеят кризисните моменти и да продължат да осигуряват наличност на критичните медикаменти и то на малкия български пазар. Към момента, в партньорство с Европейската Генерична Асоциация „Лекарства за Европа" с особено внимание следим развитието на пандемията в Индия, която, знаете, е основен производител на активни субстанции. Правим абсолютно всичко възможно да не се стигне до липса на активни субстанции от тази страна и съответно до липса на медикаменти. Считам, че тези наши усилия трябва да бъдат оценени високо от здравните власти у нас, защото това е доказателство за отговорен бизнес.

- Как се усети поскъпването на активните съставки на медикаментите на световно ниво?

- Само месеци след началото на първата вълна това се случи. Действащите регулаторни системи за намаляване на цените на медикаментите в отделните държави се запазиха и всички допълнителни финансови разходи трябваше да бъдат поети от производителите. Към това се прибавиха повишените цени на логистичните и трансгранични придвижвания на медикаменти и субстанции. На фона на тази ситуация, страни като Полша, Гърция, Румъния приложиха временно спиране на ценовото рефериране, както и ограничаване на допълнителните финансови тежести върху производителите на лекарства.

- Какво научихме за здравната ни система чрез пандемията?

- Нито една здравна система, дори и в най-развитите страни в света и ЕС, не беше готова за бързо справяне с такъв неочакван по рода и мащабите си хуманитарен проблем от епидемиологично естество. Българската здравна система не правеше изключение. Всички се учехме в движение, успяхме да удържим големия пик през първата вълна по отношение осигуряването с лекарства, но не се подготви достатъчно добре системата на болничната помощ за втората вълна. Тогава се появиха проблеми с достъпа до болнично лечение и тревогата на хората, че трябва сами да се справят, доведе до презапасяване с медикаменти. Относно производителите на лекарства, трябваше да променим в движение плановете за доставки на субстанции от алтернативни източници, да преодоляваме граничните проблеми при логистиката, да пренастройваме линии на производства. Това наложи да се развие спешен план в целия ЕС за възстановяване на производството на субстанции за лекарства на територията на ЕС, за да има относителна независимост от големите световни производители на субстанции. ЕС разработи нова Фармацевтична стратегия, базирана на стабилността на производството и осигуряването на генерични и биоподобни медикаменти, с които се лекуват над 80% от населението според заболяванията си. Тук ясно се видя значителната и незаменимата роля на генеричната и биоподобна индустрия като основа на осигуряването на лекарствена терапия за всички граждани. Бяха предложени на правителствата на държавите от ЕС да ограничат регулаторните и административни процедури и срокове, както и намаляване на допълнителните финансови тежести върху производителите.

- Все повече стават иновативните компании, които преосмислят бизнес модела си и дори присъствието си в Източна Европа, защо? Очакваме ли подобни промени и от страна на генеричната индустрия?

- В срещите ни с българските здравни институции ние отдавна предупреждаваме за тази опасност. Българският фармацевтичен пазар не е особено атрактивен като финансови приходи, а в същото време е най-рестриктивният по отношение на системата за намаляване на цените на лекарствата. Това противоречие принуждава всяка една фармацевтична компания да направи своите разчети и когато те са в негативна светлина, тя започва с изваждане от пазара на единични медикаменти, а в последствие се стига до затваряне на фирмените офиси в България. За съжаление, това вече се случи за една от големите иновативни компании, до края на годината предстои и втора. Голямото предимство на генеричните компании за България е, че ние работим с ниско ниво на печалба и сме социално-отговорен бизнес. На нашите медикаменти разчитат милиони боледуващи хора! Тези обстоятелства към момента поддържат високо конкурентно ниво на фармацевтичния генеричен пазар и осигуряват необходимите лекарства за лечение на масовите заболявания. И все пак. Българските държавници следва да знаят, че това състояние е нестабилно и може да продължи в ограничен период. Има реална опасност незаменими генерични медикаменти, особено за лечение на пациенти в спешни КОВИД отделения да отсъстват временно или завинаги от лекарствения пазар на България. Като обобщение - за пореден път апелираме за поддържане на правила за силна и прозрачна конкуренция и недопускане на монополни практики. Чрез ясни и точни правила няма да се допускат затваряне на офиси на доказали се световни и европейски генерични производители. Колкото е по-силна конкуренцията между голям брой производители, толкова е по сигурно недопускането на липси на медикаменти на българския пазар.

- Доволни ли са генеричните компании от Механизма за споделяне на разходите с НЗОК, нужни ли са доусъвършенствания и в каква посока?

- И по този въпрос БгФармА има ясна и последователна във времето позиция. Ние категорично смятаме, че генеричните и биоподобни медикаменти, които още при влизането си на пазара са нормативно натоварени да намалят цените си спрямо иновативния медикамент съответно на 30 и 20%, трябва много внимателно да се анализира и прецени дали да са включени в общите правила на механизма. Това намаление на цените е социален принос към системите за плащане на лекарствата и към самите пациенти. Затова в целия свят се разчита за лечение на масовите заболявания основно с тези по-низкоразходни лекарства. Напомням, че в препоръките на Европейската Генерична и Биоподобна асоциация, които вече са включени във Фармацевтичната стратегия на ЕС, фигурират предложения към правителствата да намаляват допълнителните финансови тежести към тези производители. Имахме срещи и сме внесли сериозен брой становища във всички здравни институции, включени в проблема, включително и законодателната власт у нас. Към момента няма резултат. Ще продължим и в бъдеще да представяме сериозността на проблема и да търсим консенсусни решения. Такива има и ние сме ги предложили!

- Науката се развива, в света навлизат все повече иновативни терапии, които са свързани и с увеличаване на обществените разходи, ще бъдат ли достъпни за хората според вас?

- Това е един естествен процес и е чудесно да се откриват нови ефективни лечения за живото-застрашаващи заболявания. Българският гражданин е със същите изконни права като всеки европейски гражданин и трябва да има същия достъп до иновативни терапии. Ние винаги сме твърдели, че генеричните и биоподобните медикаменти спестяват разходи на здравните системи, които трябва да се използват за осигуряване на достъп до иновативни терапии. България отдавна е страна-член на ЕС и отдавна делът от БВП, който се отделя за здравеопазване, следва да бъде поне на средно европейско ниво. С тези средства през годините щяха да се догонят и изравнят европейските стандарти на оборудване, лечение, заплатите на заетите във всички видове болници. Щеше да се изравнят неравенствата в достъпа до лечение за всички заболявания и отдавна да е готова цялата единна електронна здравна система. Ето защо ние сме за анализ, преструктуриране и при необходимост последователно постепенно увеличаване на средствата, отделяни от държавата за здравеопазване за постигане на реален, ефективен, безпроблемен достъп до лекарствена терапия за всички заболявания, както и на високотехнологични болнични терапии и дейности.

- Според вас в момента изразходването на обществените средства обвързано ли е с резултат от лечението? А трябва ли?

- Считам, че един от проблемите на клиничните пътеки е необвързването на заплащането от страна на НЗОК за извършена медицинска дейност в болниците с качеството на резултата от лечението! Преследването на количествени показатели за преминали пациенти през клинични пътеки, които осигуряват финансово болниците, не е в унисон с получаването на качествен резултат в много случаи. Разчитането на контрол от лечението на основата на преглед на документация не е достатъчно. Необходимо е обвързване на заплащането с реални критерии за качествени близки и далечни резултати. Същото важи и за новите, най-често иновативни терапии. Има желание в законодателя и институции за креативно решение относно проследяването на резултатите от новите терапии. Необходимо е сериозна политическа воля, експертен потенциал от съответните институции и преди всичко готовността за сътрудничеството и професионалното отношение на лекуващите лекари към събиране на данните и назначаване на онази терапия, която показва добри резултати при процеса на проследяването в практиката. Основната цел на проследяването на ефекта е назначаване на най-подходящата терапия за пациентите и в последствие оптимизиране разходите на НЗОК за иновативни терапии. Повечето държави от ЕС сега започват да прилагат проследяването на ефекта от лечението с иновативните медикаменти, докато България е с една крачка напред. По отношение на проследяването на ефекта от прилагането на определен медикамент ние от БгФармА, твърдим, че нашите лекарства са единствените с най-малко 10 години доказани терапевтични резултати на ефикасност и безопасност и са с висока степен на терапевтична сигурност, които могат да се прилагат за лечение спокойно и с много високо доверие!

- Притесняват ли ви предсрочните избори и липса на редовно правителство и парламент и назначаването на Служебен кабинет?

- Искрено се надяваме, че сложните политическите процеси няма да се отразят на работата на администрациите на отделните институции в сферата на здравеопазването. Имаме вече изграден стабилен, професионален и отговорен административен капацитет и вярваме, че институциите ще продължат да изпълняват отговорно и навреме своите задължения. Служебното правителство е изградено от професионалисти с доказан опит и експертен капацитет и основната му задача е продължавайки успешно да управлява държавните дела, да подсигури организирането на честни, прозрачни и приети от цялото общество избори. Най-важната задача на служебната правителство е да подсигури стабилност на управленската система.
- Какви са очакванията на БГФармА към новия министър?
- В нашата сфера, силно се надявам да не се появят популистки предложения от различни страни за бързи промени в поднормативни актове, обявени като „в полза на обществото и хората", а реално много далече от обявеното. Вярваме в опита, морала и натрупаните умения на управляващия екип в МЗ да не допусне сътресения в сложната и консервативна система на осигуряването с лекарства на българските граждани и в унисон с основните направления във Фармацевтичната стратегия предложена от ЕК. Вярваме, че настоящите здравни институции в България преди всичко ще създадат условия за недопускане на липса на медикаменти за масовите социално-значими заболявания особено в условия на епидемия от КОВИД-19. Вярваме, че здравните институции ще направят всичко възможно да няма сътресения в лекарствоснабдяването чрез краткосрочни и бързи промени в съответните механизми и нормативна уредба в условията на КОВИД-19, което може чувствително да застраши достъпа на пациентите до техните медикаменти. БГФармА неколкократно е предлагала на МЗ мерки, породени от уроците на епидемията и винаги сме готови на конструктивен диалог в тази посока. Само поддържането на силна и прозрачна конкуренция между генеричните производители и намаляването на допълнителните финансови тежести по време на криза, може да осигури на българските граждани наличие и непрекъснат достъп до лечение на масовите заболявания. Особено в настоящата ситуация, не трябва да се създават неблагоприятни условия, които да принуждават генеричните производители да изваждат незаменими лекарства или цели компании да напускат българския пазар. Бизнесът трябва да работи, а не да бъде притискан, за да има приходи в хазната, за да могат българските пациенти да не се притесняват от липса на медикаменти. За важността да се създадат благоприятни условия за работещия бизнес беше и едно от първите изказвания на служебния финансов министър. Ситуацията, породена от КОВИД-19 продължава да бъде трудна и непредсказуема за всички, в частност и за генеричните фармацевтични производители. Ето защо отново подчертавам, че краткосрочни промени в здравната ни система, особено в настоящите условия, не са препоръчителни.

- А какви са очакванията ви към един редовен министър?
- За едно бъдещо управление след изборите най-важното е да се достигне до онова крайно необходимо за всички български граждани критично ниво на консенсус около основни, най-важни приоритети за България. Основен приоритет следва да бъде здрава нация на основата на профилактиката, стабилна система на здравеопазване и план за разрешаване на демографската криза! Това може да се реализира чрез промяна на здравно осигурителния модел, усъвършенстване на организация и комуникацията между отделните звена на основата на електронно здравеопазване. Всички тези действия трябва задължително да са осигурени с адекватен бюджет за изпълнение на Националната здравна стратегия 2020-2030! За БГФармА управляващите не трябва да възприемат средствата, вложени в здравеопазването като разходи, а като стратегически инвестиции. Само здрав народ може да изгради силна държава.