Джипитата недоволни от рамковия договор

Обвързването на критерии за качество със санкции не е решение, казват от националното им сдружение

Проблемът за недоволството на джипитата е опитът да се наложат с рамковия договор критерии за качество при контрола на хронични заболявания като диабет, хипертония, както и глоби, ако те не се покрият. Българският лекарски съюз (БЛС) успя да договори текст, с който реално санкциите няма да се налагат. Според промяната, глоби ще има само за медиците, които не са предписали на пациентите си нужната терапия, за да са в добро състояние. Общопрактикуващите специалисти обаче не приемат дори тази редакция.
Погрешна е самата философия за обвързване на критеериите за качество със санкции, те трябва да служат за анализи или дори да са предмет за стимули, обясни председателят на сдружението доц. Любомир Киров. Практиката на медиците показва, че дори един лекар да е направил всичко, няма гаранция, че всички пациенти ще са в добро състояние. Понякога вина имат и самите болни - не са отговорни към здравето си и не спазват терапията, която са получили.

Въпреки това касата иска

да обвърже резултатите от лечението с глоби

За добре контролиран диабет НЗОК иска да въведе гликиран хемоглобин до 7, а от Лекарският съюз предлагат тази стойност да е 9. Съответно при хипертонията се залага пациентът да е бил с кръвно до 140 на 90 поне в 50% от случаите на измерването му. Също така се залага един преглед да трае поне 10 минути. Ако тези стойности не се постигнат, джипитата може да понесат санкции от 50 до 100 лева.

„Предлаганите от НЗОК „критерии" в голямата си част цитират идеалните прицелни стойности при определено лечение, което не е критерий за качество, а терапевтична цел", смятат от НСОПЛБ. Освен това обвързването на критериите за качество със санкции в момента не е регламентирано в нито един нормативен акт. Не са създадени и самите критерии, допълват медиците. Тази оценка от качеството трябва да се прави от съответните съсловни организации, категоричен е доц. Киров.

Затова от НСОПЛБ настояват за нова редакция на текстовете в рамковия договор, в която да се заложи, че санкции ще има само, ако не са осигурили нужната апаратура и не са спазили изискванията на медицинските стандарти или на правилата за добра медицинска практика, когато такива се приемат. В момента това все още не е факт.  

Общопрактикуващите лекари

не са единствените недоволни от преговорите

за нов рамков договор. Лекарският съюз все още не може да постигне съгласие с касата и за парите за болнична помощ. Медиците настояват от резерва за клиниките да се пренасочат още 188 млн. лв., засега обаче консенсус и за това няма. Преговорите продължават до петък, засега не е ясно дали ще има НРД и за 2017 г.
Цялата позиция на Сдружението можете да прочетете в рубриката ни "Искам думата".