Чакат ни посттравматични стресови разстройства

Политиците ни показват, че индивидуално могат да понесат отговорност, казва психиатърът д-р Владимир Наков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Пандемията действително има опустошителни последствия за здравето, и физическото, и психическото, и това се потвърждава от многобройни изследвания. Най-силно върху психиката на хората се отразиха ограничителните мерки и особено честата им промяна. Това доведе до промени във всекидневието и естествения ритъм на живота, в социалния живот и в цялостното психично здраве на българина. Като психиатър вече наблюдавам, а и други колеги споделят, че има директни последици върху психичното здраве. Има и хипотези, че те ще бъдат още по-големи и ще се задълбочават, ще бъдат още по-сериозни, още по-опустошителни след прикючването на пандемията. Социалната дистанция и ограничителните мерки доведоха до промяна във всекидневието и в общуването. Нещо повече, тя вече настъпва и това се забелязва. Различни проучвания установяват категорично повишаване на честотата на психичните разстройства. Когато екипът ни от Центъра за обществено здраве и анализи направи първото такова проучване още в началните месеци след избухването на пандемията, ние установихме повишаване на употребата на медикаменти за лечение на психични заболявания, намаляване на посещенията при психиатри и невролози заради рестрикциите, повишаване на употребата на алкохол и наркотични вещества. Това са реакции за блокиране на стреса.

- В комбинацията пандемия и закъсняла пролет наблюдават ли се повече случаи на депресии, на състояния, близки до желанието за самоубийство?

- Преди пандемията честотата на самоубийствата беше около 10 на 1000 000 души. Актуалните данни сега сочат около 7-8 на 100 000, което е намаляване с около една трета на завършените самоубийства. Информацията е от портала за регистриране на суицидни действия.

- С какво се обяснява, че по време на пандемията хората по-рядко мислят за самоубийство?

- Това се обяснява с факта как се организират хората по време на кризи. Това наблюдение не е само наше, подобни има в много други държави по света за периода на пандемията. Обяснението за намаляването на самоубийствата е, че по време на бедствия, земетресения, аварии и войни суицидните мисли се ограничават. От една страна, аресията се насочва в друга посока. От друга, извънредните обстоятелства позволяват на човек да се мобилизира и да не насочва вътрешния поглед към себе си, а да пренастрои живота си, а това намалява вероятността да предприеме самоубийствени действия.

- Смъртността за първи път и за България е осезателно висока спрямо други години. Данните за нея отразяват ли се на психичното здраве на хората?

- Честото съобщаване за смъртни сучаи и фокусирането само върху един проблем също нарушава психичното здраве. Една от препоръките на Европейската психиатрична организация беше да се отделя не повече от час на ден за този проблем. Няма как негативно да поднасяме информация в повече и това да не се отрази. През 2013 година, когато много и нашироко се отразяваха и огласуваха случаите на самозапалване, започна една вълна от хора, които правеха опит да го направят.

- Затрудненият достъп до медицинска помощ по време на пандемията подкопава ли ни и психически и как?

- Тук вече нещата са нож с две остриета. От една страна, изведнъж бяха открити преимуществата на дигиталните технологии, започна прилагането на по-конструктивни решения. Бяха отворени линии за психологическа подкрепа. Безспорно е, че те помогнаха. Пациенти търсеха и нас, психиатрите, по телефона за съвети, но немалко от тях искаха среща лице в лице, но също така се притесняваха от пандемията. Тази невъзможност да получат отговор на своите тревоги засилваха тревожността им, а това може да доведе до увеличение на хаоса.

- Като цяло, как обществото ни усеща споменатия хаос?

- Най-вече в управленските решения, в заповедите, които се променят често, а имаше време, когато отпадаха и възникваха нови в рамките на няколко часа. За да има контистентност, действието трябва да бъде предварително обмислено, да се каже какво се случва, какви са перспективите. Точно липсата на такъв хоризонт създава хаос и дезорганизация.

- Влияе ли ни по някакъв начин на психиката политическото безвремие, политическото шоу, в което изпаднахме?

- Със сигурност влияние ще има, но все още не мога да кажа какво. За момента няма такива изследвания, които да кажат какво ще се случи. Има обаче и примери, които навеждат на определени хипотези. Преди три години в Белгия бяха без правителство, но поради институционалната култура там всичко продължаваше така, както и преди.

- Приликата между Белгия и България обаче е само по първата буква. Съгласен ли сте с това твърдение?

- Много е трудно да се прогнозира, особено за България. Нашият народ невинаги отговаря на определени ситуации с очаквани реакции. Да не говорим, че има и случаи, в които не проявява рекции. Затова и не мога да кажа как ще се отрази това безвремие.

- Отразява ли се пандемията върху политиците и как?

- Това е един от големите проблеми. Виждате, че в парламента се появяваха хора в защитни облекла, едва ли не в скафандри. Други депутати отричаха случващото се – и коронавируса, и пандемията. Именно това дезорганизирано поведение даде много лоши сигнали. От разговори с колеги от други държави научавам, че при тях правилата се спазват от всички. Там няма разнопосочни сигнали от политиците. Когато отправят послание, то е ясно и контистентно, независимо на коя партия е член, насочено е преди всичко към здравето и отговорността на всеки един човек. Това в България не се случва.

- Специално новите субекти в парламента дали са очаквали подобна отговорност и дали реално поведението им показва, че са способни да я понесат?

- Честно казано, всеки един от тях, като индивидуалност, очевидно може да понесе отговорност. Да не се връщаме към предишните парламенти, където имаше хора, чието поведение беше абсолютно безотговорно.

- Как се обяснява агресията сред децата и младежите в последно време?

- Агресията сред децата и младежите е свързана с обучението, повишените изисквания и високите нива на тревожност. Понякога е напълно възможно тя да е в резултат на неразпознато психично заболяване и злоупотреба с различни вещества. Случва се проявите на агресия в детско-юношеската възраст да са поради пропуски в обучителните програми. Например сексуалното образование е въпрос, който трябва да бъде застъпен в училище. Неслучайно още преди 1944 година се е дискутирало тази тематика да залегне още в ранните класове в българските училища. Самите обучителни програми също трябва да бъдат фокусирани върху психичното здраве на учениците. Дори недостъпността на градската среда, а в София има места, невъзможни за пешеходци, оказва влияние върху психичното здраве, особено на младия човек, който тепърва изгражда личността си. Всички тези компоненти, или някои от тях, могат да провокират агресия у него.

- Продължителното неприсъствено обучение ще рефлектира ли след време върху социалните умения на сегашните ученици, върху психичното им здраве?

- Продължителното онлайн обучение ще се отрази сериозно върху техните социални компетентности. Децата са много по-напред от учителите в дигиталните технологии. Те могат да ги използват по начин, който да ги облагодетелства за оценките. Нещо повече, технологиите по никакъв начин не стимулират творческото им развитие, а по-скоро ги провокират как да излъжат системата. Липсата на контакти със съучениците ги лишава от възможността да тълкуват действията на другия, да четат мимиките и жестовете и така да опознават околните. Ето оттук започва и ударът върху споменатите вече социални компетентности.

- Как можем да помогнем на децата и младжите, за да компенсират тези липси, наложени от пандемията?

- Това отново е вързано с изготвянето на програми, които да са насочени не към "новото нормално", а към връщане към живота такъв, какъвто е бил преди настъпването на пандемията.

- Ограниченията на хората в храмовете – маски, дистанция, налагането на някакви норми и върху сакралното в резултат на пандемията ощети ли емоциите им, психиката им?

- Вероятно да. Правени са изследвания сред популацията на религиозни хора, които често ходят на църква. Установено е, че религията влияе благотворно върху добрите нива на кръвното налягане и редица други компоненти на здравето. Освен това продължителността на живота на религиозните хора е по-висока, отколкото на останалите. Намаляването на посещенията на храмовете със сигурност ще им се отрази.

- Необходими ли са програми за психологическа подкрепа не само на преживелите КОВИД-19, но и на останалите, изживели страха на пандемията?

- Най-вероятното, което ще се случи, е т. нар. посттравматично стресово разстройство.

- В какво се изразява то?

- Преживелите насилие, включително и тези, които са били свидетели на смърт, на пандемия, хората, прекарали в КОВИД-отделения, са в групата на тези с повишен риск. Симптомите на посттравматичното стресово разстройство са подобни на депресивните. Те могат да се разгърнат след шестия месец, като са свързани с преживяването на същите неприятни епизоди като при депресията. Свързани са с нарушаване на съня и волевата активност, с тревожност, затруднения в ежедневното справяне. На 23 април беше приета Стратегията за психичното здраве на гражданите на Република България 2020-2030 година. Сред много важните неща в нея са реалната оценка на психиатричните служби, планът за подобряване на кадровата обезпеченост и оценката на услугите, предлагани в различните психиатрични структури. Тази стратегия може да бъде използвана много добре в настоящата ситуация.