"Св. Анна" няма дългове, на плюс е

За две години открихме нови клиники, увеличихме дейността и заплатите на лекарите, казва д-р Славчо Близнаков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Не, бях много изненадан, защото нещата, с които ние, като Съвет на директорите, се гордеем, бяха превърнати в упреци към нас. Радвам се, че от вчера министър Семерджиев е назначил голяма проверка от страна на инспектората на Министерство на здравеопазването (МЗ), която ще трае един месец. След нея нещата ще са ясни. Но това не ми е за първи път – за неща, с които се гордея, след това да бъда упрекван.

- За да бъде отстранен един мениджър на областна болница, трябва да има решение на борда, очаквате ли такова?

- Смяната на един директор става с решение на Съвета на директорите, но той се назначава на акционерно събрание. Министърът може да промени състава му, дори и без мотив. Всеки един министър има право да изисква директорът да изпълнява политиката му.

- Има ли вече податки за извършването на такава промяна? 

- Не, министерството ни е изпратило едно писмо, с което изисква да насрочим извънредно събрание за изготвяне на програма за оздравяване на болницата. Ще съобразим сроковете за свикването му с Търговския закон. Но всяка една от болниците е длъжна да проведе редовно годишно събрание в следващите два-три месеца, така че - смени ще има. Винаги е имало. 

- Вие сте в тази система на мениджърско ниво от доста време, друг път имало ли е такова желание за масово провеждане на общи събрания?

- Случвало се е, но не в толкова съкратени срокове. Всеки министър има правото и отговорността да подбере хората, които ще изпълняват политиката му.

- Тази политика на кадрова смяна от страна на всяка власт плюс или минус е за системата?

- Има болници, които се управляват от години от един директор - където има устойчиво развитие, не е нужна подобна смяна.

- Kолко са дълговете на „Св. Анна"?

- „Св. Анна" е една от малкото болници, която няма дългове. Годишният финансов отчет е с по-добри резултати, отколкото през 2013-2014 г. Когато се говори за общи задължения, се има предвид и задълженията за заплати, които към 31 число са начислени, но се плащат 10 дена по-късно. Тоест, ние имаме около 6 млн. общи задължения, които не са просрочени, те са в насрещни падежи, в тях влизат 1.7 милиона по РИП - един голям безлихвен заем за десет години. Така че, „Св. Анна" е стабилна финансово, няма никакви просрочени задължения и завършва 2016 г. с 205 хил. лв. чиста печалба след плащане на данъците.

- Здравният министър обаче спомена една различна цифра – около 14.3 млн., откъде идва това разминаване?

- В тези 14 млн. влизат 3.1 млн. капиталови субсидии, които са отпускани на болницата в последните няколко години за различни ремонти и апаратура. Тези проекти, когато биват завършени, се отчитат в МЗ и влизат в капитала на дружеството, тоест това не са реално дължими пари, те просто минават от едната графа в другата. Има апаратура, която е доставена и фактурирана, примерно един ЯМР, един ангиограф, който обаче е изплатен на 30 януари с пари на министерството. Дори общите задължения, които са характерни за всяка болница, са с по-добри стойности, отколкото при предишния директор.

- Как си обяснявате тогава тази игра с числа?

- Един министър не е длъжен да знае всичко, около него има експерти, които трябва да му ги обяснят.

- Какво направихте за тези две години, откакто сте директор на „Св. Анна"?

- Разкрихме няколко нови клиники, които функционират пълноценно, ремонтирахме три други, направихме спешно отделение, което единствено в страната отговаря на трето ниво по новия стандарт. Наистина, той е обжалван и не е в сила, но пък заложи високи изисквания, които покрихме. Изградихме Център за лечение на мозъчно-съдови заболявания, имаме ЯМР, който е собственост на болницата и работи за пациентите ни. Имаме около 20% увеличение на приходите от медицинска дейност, само спешното отделение доведе над 10 000 нови пациента за девет месеца.

- Увеличението на приходите откъде идва – най-вече от касата или и от доплащане?

- В „Св. Анна" има минимален процент доплащане и то само на тези неща, които са изрично отбелязани в алгоритмите на клиничните пътеки. Всичко се заплаща на касата в болницата, канализирано, уточнено и прозрачно е.

- Как успяхте да се справите в тези две години, когато имаше твърди лимити от страна на касата?

- Ние също имаме немалко надлимитна дейност, но не сме върнали нито един пациент. Доказателство за нашата всеотдайност е увеличената дейност на централна реанимация, където имаме редица договори с много болници за поемане на техните случаи.

- Как става финансирането при надхвърлянето на дейността?

- Дейността е обявена за надлимитна, но очакваме да се плати. Вече има решение за плащане на средствата за 2016 г., очакваме да получим парите, които сме заработили.

- Успяхте ли да запазите заплатите на персонала?

- След като има увеличена дейност, ще има и увеличени заплати. През 2015 г. са дадени 16 млн. лв. за възнаграждения, а 2016 г. – 19 млн., тоест с три милиона повече. Болницата работи пълноценно, което води до увеличение на приходите и заплатите.

- Казвате, че процентът на доплащане при вас е минимален, как успявате да се справите, очевидно е възможно?

- Когато една болница е частна, пациентът отива там с настройката, че на него могат да му искат допълнително пари. Когато е държавна, има друга нагласа и е много трудно да се въведе доплащане. Ние се справяме. След като се откриват толкова много болници, значи това е печеливша дейност и при едно нормално ръководене би трябвало да няма проблеми. Независимо, че е търговско дружество, болницата не формира печалба. Ако има положителен резултат, той трябва да се пренасочи към заплатите на хората, към апаратура и т.н. Затова нашата финансова печалба е 205 хил., иначе можеше да е и 1 млн., но върху него ние трябва да платим данък, по-добре тази сума да я реинвестираме в болницата. Защо да формираме някаква стойност само, за да кажем, че имаме печалба? 

- Тоест, парите по клинични пътеки не са толкова малко, както често се твърди, така ли?

- Има клинични пътеки, които категорично са недофинансирани, но има и такива, които са по-добре финансирани, така че имаме един микс, който позволява да се оправят нещата. Ако това беше частна болница, има две или три клиники, които моментално трябва да бъдат затворени, защото техните общи приходи не покриват дори разходите за заплати на персонала.

- Кои са тези клиники?

- Примерно очна клиника е такава. Ние имаме една от най-добрите в страната, но цената на клиничните пътеки е толкова ниска, че и при много работа те не могат да си покрият разходите.

- Какво се случи с извеждането на някои дейности като амбулаторни процедури? Добра стъпка ли беше?

- Вероятно е добра посока, но не мога да дам категорична оценка, защото все още са минали само няколко месеца, в които активно се работи по този начин. Не ми е достатъчно времето, за да направя анализ. Ние работим амбулаторни дейности, но мисля, че цените им се орязоха доста, за да са привлекателни.

- Как гледате на идеята пациентът да си тръгва с фактура от болницата, не е ли и сега така?

- Голяма част от предлаганите нововъведения срещат необоснована подкрепа или яростна съпротива преди да бъде проверено тяхното действие. Аз не мога да кажа дали това ще доведе до нещо хубаво, дори не знам как ще се попълва всичко това. Ако залегне в НРД, трябва да има методика, по която да се прави. Не забравяйте, че около 50% от стойността на всяка клинична пътека е за заплата за работещите, много е трудно да се остойности какво се доплаща допълнително. Трябва да има методика, която се прилага, когато се натрупа някакъв времеви период, да се прецени какво се случва.

- Напоследък най-актуалната тема в здравеопазването е накъде трябва да продължим – към повече пазар или към повече държава в системата, какво е вашето мнение?

- Това е отговор, който изисква триединство. Като мениджър на болница, който е пазарно ориентиран, веднага ще кажа – пазарът, като лекар смятам, че, колкото повече се дава за пациентите, толкова по-добре. Личното си мнение ще спестя.

- Въпросът е и коя посока е по-адекватна за условията, в които живеем в България?

- При един милион неосигурени, при 8% вноска, при неангажимент на държавата да покрива реалните вноски на държавните служители и редица други категории, не може да се даде обективна препоръка. Прекалено много воденични камъни тежат на тази система, за да се развива тя в една или друга посока.

- Увеличават ли се неосигурените пациенти по ваши наблюдения?

- В „Св. Анна" има отдел "Социални дейности", който се занимава с неосигурени пациенти, в него има двама служители, които работят с фонда за социално слаби или уговарят хората да си платят осигуровките. Не е толкова голям процентът им, но не забравяйте, че това е столична болница и контингентът не е като в провинцията. Ние можем да го преглътнем, но всеки един от работещите отделя по една сума, за да покрива стойността на лечението за тези пациенти. Накрая остават 100 неосигурени, средната стойност на КП в „Св. Анна" е 1000 лв., което означава, че всеки един от работещите вади 100 лв. от заплатата си, за да спонсорира лечението на тези хора.

- По-добро ли стана здравеопазването за последните 10 години?

- Мога да говоря само от името на голяма университетска болница – там качеството на лечение е много по-добро отпреди пет или десет години. На цялостната система обаче не бих желал да давам оценка.

- Защо у нас като че ли се изпусна цялостното лечение на пациента – от диагнозата до вторичната профилактика?

- Това е работа на здравните политици, тресавището в извънболничната помощ е много по-голямо, докато в една болница нещата са концентрирани и регулирани.

- Дори в рамките на една болница получава ли пациентът този тип лечение?

- Ние се опитваме да му го даваме.

- Какви са прогнозите ви за следващите десет години, ще стане ли здравната система по-достъпна за пациента?

- Няма избор здравеопазването – категорично трябва да стане и по-добро, и по-приветливо, и по-достъпно.

- Това през какво ще мине – болезнена промяна или системата ще се нагласи от само себе си?

- Здравната система е много инертна и всяка промяна води до големи катаклизми. Всяка една промяна, която бъде осъществена, след две години се превръща в статукво, което никой не иска да променя.