Захар vs подсладители при вталяването

По-добре да заложим на традиционния продукт и на меда, заместителите водят до повишаване на апетита, казва проф. Донка Байкова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Захарозата или т.н. бяла кристална захар съдържа глюкоза и фруктоза.

Глюкозата е изключително важна за човешкия организъм, защото единствен енергиен източник за човешкия мозък. Ето защо т.н. прости захари имат своята съществена роля за доброто функциониране на важни тъкани и структури в човешкото тяло. Сред тях са и мускулите, които имт нужда от енергия за своето възстановяване.

Освен това глюкозата, която е предшественик на производството на гликоген, намалява риска от омазняване на черния дроб. Наред с това обаче захарта активизира на усещането за сладост и с производството на ендорфини или т.н. хормон на щастието. Често пъти обаче се стига до злоупотреба с кристалната захар.

Всичко е в дозата

Високата консумация на сладки продукти, напитки, захарни изделия под всякаква форма води и до риска за прием на прекалено много калории, които не можем да изгорим с мускулите и ги трансформираме в резервни тъканни мазнини. „Всеки грам излишен въглехидрат се превръща в мазнини. И оттам нататък идва риска от развитие на свръхтегло", казва проф. Донка Байкова. Освен това със свръхконсумацията на захарта ние изтощаваме инсуларния си апарат, т.е. създава се риск за отключване на диабет след време. Ето защо винаги има препоръчителен прием за консумация на захар, а той е не повече от 10% от калориите за деня, т.е. 200 килокалории. Един грам въглехидрат обаче има 4 киколарии, затова делим 200 на 5 и се получава 50 грама. Проф. Байкова препоръчва тези захари да идват за сметка на комплексните въглехидрати като нишестесъдържащите храни. „Те по-бавно се разграждат до мономерите си – глюкоза и фруктоза, и при този бавен процес на разграждане има едно плавно навлизане на тези прости захари в кръвта и съответно плавно подсигуряване на мозъчните и мускулните функции, което е много по-безрисково", обясни проф. Донка Байкова.

Заместителите

Подсладителите са две групи – натурални и синтетични. Сред натуралните са фруктоза, сорбитол ксилитол. Както и стевията, която дълги години не бе одобрявана за употреба, заради съмнения за вредно влияние върху здравето, но през 2011 година ЕС я разреши за и напоследък стана доста популярна. Сред синтетични заместители на захарта попадат захарин, цикламат, аспартам, калиев ацецолфан. Най-проучваният е аспартамът. Някои проучвания твърдят, че е безвреден, но според други крие рискове за здравето и така специалистите не са единодушни за неговата безвредност. Иначе изкуствените подсладители нямат калории и не се усвояват. Затова на пръв поглед могат да са особено привлекателни за тези, които искат да отслабнат.

0 калории отварят апетита

Дори да нямат калории, те повишават желанието за ядене. До същия ефект обаче водят и натуралните подсладители, макар да се считат за по-безопасни от изкуствените. Така че тяхното предозиране също не е безвредно, обясни проф. Донка Байкова. На какво се дължи това? Както натуралните, така и синтетичните подсладители имат сладък вкус. Той се усеща от устната кухина, а оттам се подава сигнал до мозъка, който вследствие на това очаква по-висококалорична храна. Това очакване обаче се оказва неоправдано, защото калорийната стойност на подсладителите е нулева или по-ниска от захарта. Затова и настъпва глад, който може да ни накара да отворим хладилника и да похапнем нещо друго макар и несладко. Така на практика вследствие на подсладителите апетитът е подсилен, което е доказано с опити върху плъхове. Неслучаен е и фактът, че след като лайт напитките станаха толкова популярни в Щатите, американците повишиха теглото си. А западната англосаксонска литература е категорична, че изкуствените подсладители имат рисково влияние върху теглото и метаболизма.

Инсулин на празни обороти

Освен това чувството на сладост изпраща сигнал, че в организма ще постъпи сладка субстанция. Оттам организмът излива инсулин, но той е отговорен само за справяне с нивата на глюкозата. Оттук нататък той започва изпълнение на самостоятелните си биологични действия, а именно, че понижава нивата на кръвната захар – серумната глюкоза рязко пада, което е свързано с желанието на човек да хапне нещо наистина сладко. Всички знаем, че при хипокликемия, човек има чувството, че ще припадне, ако не хапне един бонбон.

Накратко и обобщено подсладителите повишават апетита, защото организма следва естествените си рефлекси – сладък вкус – висококалорийна храна и така се изчерпва и инсуларният апарат. „А този инсулин от панкреаса е предназначен за поддържане на нивата на кръвната захар за цял живот. Сега, когато аз активизирам това производство в един момент оставам без инсулин и започвам да имам недостиг на инсулин и човек става диабетик", казва проф. Донка Байкова.

Полезното

По-добре захар в умерени дози, отколкото нейните заместители, препоръчва проф. Донка Байкова. Може да заложим и на кафявата захар, която е по-малко рафинирана. Тя е натурална и не е така рафинирана, а също така съдържа по-малко калории и фибри. Фибрите забавят разграждането до глюкоза и фруктоза в кръвта, а оттам предотвратяват рязкото повишаване на нивата на кръвната захар. Препоръчителната дневна доза захар е около 20 грама или една голяма супена лъжица с връх. „И ако питате мен сладкият вкус е най-добре дойде за сметка на натуралните плодове, защото фибрите, които придружават глюкозата и фруктозата в сладката ябълка или круша са абсорбатори на захарта, която се съдържа и част от тях се излъчват на ниво стомашно чревен тракт, изхвърляме ги без да ги усвояваме, без да се всмукват в кръвообращението и това намалява т.н. гликемичен индекс", каза още проф. Донка Байкова. Затова и смутитата са за предпочитане пред фрешовете, защото в тях има и фибри. Изключително полезен е и натуралният пчелен мед, който е богат на глюкоза и фруктоза, а освен това има 400 биологични активни полезни съставки. Медът има антибактериално действие и съдържа много минерали. Но прекаляването и и предозирането и с него не е полезно, защото също може да доведе до повишаване на теглото и да увеличи риска от диабет. Друг е въпросът и медът да бъде истински. Твърди се, че той се познава по това, че може да се захароса, докато този с добавки на глюкозен и фруктозен сироп винаги остава течен.