Проучване

Сред първенците сме по отказ от ваксина

28-04-2021 16:07
Пандемията е засегнала личните финанси в по-висока степен сред българите - 61%, отколкото сред гражданите на ЕС - 42%, показват резултатите от Евробарометър Сред първенците сме по отказ от ваксина
Clinica.bg

press@clinica.bg
Здравеопазването и икономиката са най-важните проблеми за решаване в ЕС според българските граждани. Това сочат резултатите от допитването на стандартния Евробарометър в частта му за България. По отношение на личните финанси епидемията е засегнала в по-висока степен българите - 61% отколкото гражданите на ЕС - 42%. Същевременно у нас се декларира и значително по-ниска готовност за ваксинация. Публикуваме част от резултатите от допитването на Евробарометър.
Доверие в национални и наднационални институции

 

Запознатостта с ключовите европейски институции остава висока сред българите –Европейски парламент (90%), Европейска комисия (78%), Европейска централна банка (84%) и Европейски съвет (73%). По отношение на доверието във всяка една от тях българските граждани се намират близо до нивата, регистрирани на средноевропейско равнище, като в България най-високо доверие получава Европейския парламент (45%), а най-ниско Европейския съвет (41%)4. Повече от половината българи декларират, че разбират начина, по които ЕС работи (56%) –равнище на запознатост малко по-ниско от наблюдаваното на ниво ЕС27 (63%). Делът на българските граждани (53%), които заявяват, че имат доверие на ЕС, отбелязва ръст спрямо лятото на 2020 г. и е сходен с този, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло(49%). Традиционно, доверието към ЕС сред българските граждани е по-високо, отколкото доверието към редица ключови национални институции. Изключително ниско доверие получават националните политически партии (12%), правителството(23%) и правосъдната система (23%). Впечатление прави отчетливата разлика между българите и европейските им съграждани по последния показател –доверието в правосъдието в България е повече от два пъти по-ниско в сравнение със средното ниво, измерено сред гражданите на ЕС (52%).Националите институции, които получават най-голямо доверие от българските граждани, са полицията(51%), армията (53%). Доверието към всяка от тези институции на средноевропейско равнище обаче е по-високо от това в България. В контекста на епидемията от коронавирус медицинският и здравен персонал получава по-голямо доверие от националните и наднационалните институции –близо две трети сред българските граждани (62%)9, а ниво ЕС27 дори по-високо (80%).Трайно положителна остава и нагласата на българите към Съюза като цяло. Повече от половината български граждани (59%) споделят, че представата им за ЕС е положителна, докато на средноевропейско равнище тази нагласа се поддържа от 46% от респондентите. България е една от трите страни-членки, в които ЕС има най-положителен образ, като по този показател страната се нарежда до Португалия (76%) и Латвия (57%).

 

Оценка на ситуацията в България и ЕС 

 

Резултатите от февруари 2021 сочат, че делът на респондентите, които считат, че ЕС върви в правилната посока се е повишил. В България тази оптимистична нагласа се наблюдава по-често (48%), отколкото на ниво ЕС27 (42%). През лятото на 2020 г. делът на българските граждани, които определят посоката на ЕС като правилна е 37%, а на средноевропейско равнище –32%. Възможно е по-ниските нива на оптимизъм, регистрирани през лятото на 2020 г. да се дължат на по-малката яснота за бъдещите действия на ЕС в ранния етап на епидемията. През февруари 2021 отрицателната оценка за положението, в което страната се намира, е една от преобладаващите обществени нагласи сред българите. Делът на респондентите, които определят състоянието на България като добро, е едва една пета (20%), като в това отношение страната се различава в значителна степен от средната тенденция сред гражданите на ЕС като цяло (37%). Отрицателна оценка получават също и някои конкретни сфери на обществения живот, които попадат във фокуса на проучването. Изключително нисък е делът на българите, които оценяват положително състоянието на икономиката (10%), ситуацията със заетостта (10%) и предлаганите обществени услуги (29%). По всеки от избраните показатели България се намира под средното ниво, измерено сред европейките граждани като цяло. Делът на гражданите, които очакват ситуацията в България да се подобри в следващите 12 месеца, макар и по-голям в сравнение с лятото на 2020(19%), обхваща едва една четвърт от населението на страната (25%). Сходно ниски са нивата на оптимизъм, че ситуацията с икономиката (22%) и пазара на труда в България (24%) ще се подобри в следващата една година. Основните вътрешнополитически проблеми, пред които е изправена България, според респондентите, са ситуацията със здравеопазването (47%), икономическото състояние на страната (33%), покачващата се цена на живота (33%) и безработицата (30%).Както българските (43%), така и европейските (38%) граждани, определят здравеопазването като най-актуалния проблем на ЕС. С напредването на епидемията от коронавирус ситуацията със здравеопазването в ЕС се възприема като все по-обезпокоителна както в България (20% ръст спрямо лято 2020),така и на средноевропейско равнище (16% ръст спрямо лято 2020). Икономическата ситуация се разглежда като втория най-значим проблем пред Съюза както от българските граждани (31%),така и от гражданите на ЕС като цяло (35%). По този показател обаче не се наблюдава нарастващо безпокойство в сравнение с лятото на 2020 г., когато епидемията от коронавирус е в сравнително ранен етап. Макар и да определят икономическата ситуация на ЕС като важен проблем, българите значително по-рядко оценяват състоянието на европейската икономика като лошо (35%)в сравнение с европейските си съграждани (60%). Малко повече от една четвърт от българските граждани (27%) очакват в следващите 12 месеца. състоянието на икономиката на ЕС да се по добри –равнище на оптимизъм, сходно с регистрираното на ниво ЕС27(26%). Същевременно обаче песимистични нагласи за влошаване на икономическата ситуация в ЕС се наблюдават значително по-рядко сред българите(19%), отколкото сред европейските граждани като цяло (36%).Прави впечатление, че в сравнение със своите европейски съграждани (18%)българите(28%)са по-склонни да гледат на имиграцията като един от най-значимите проблеми на ЕС, нареждайки го на трето място по важност. Обратната тенденция се наблюдава по отношение климатичните промени, които се споменават два пъти по-често като важен проблем от гражданите на ЕС(20%),отколкото от българите (9%). Делът на българите, които изразяват удовлетвореност от начина, по който работи демокрацията в ЕС(51%), е съизмерим с този, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло (53%).Традиционно,оценката за демократичния процес на национално равнище е по-негативна –по-малко от половината от българските граждани(39%) споделят удовлетвореност от функционирането на демокрацията в България. Тази тенденция контрастира с нагласите, регистрирани в рамките на страните-членки като цяло, където гражданите са приблизително еднакво удовлетворени от демокрацията в ЕС и демокрацията в страната им.По-малко от половинатабългари(42%),споделят мнението,че интересите на страната получават достатъчно внимание в ЕС. На средноевропейско равнище тази нагласа е значително по-широко разпространена(57%). В очакванията си за съдбата на следващото поколение европейски граждани, българите се различават в голяма степен от останалите граждани на Съюза, поддържайки значително по-оптимистични нагласи. Едва една трета от българите (33%) предвиждат, че животът на идващото поколение ще бъде по-труден от живота на настоящото–този дял е значително по-нисъкот средния дял, регистриран на равнище ЕС27.

 

Оценка на последствията от епидемията 

 

Една от темите, върху които се фокусира проучването, са икономическите последствия от епидемията, както в личен план, така и на равнище национално стопанство. Резултатите сочат, че по отношение на техните лични финанси епидемията е засегнала в по-висока степен българите (61%) отколкото гражданите на ЕС (42%). Последствията от епидемията за националните икономики обаче са значително по-осезаеми за респондентите. Усещането, че епидемията се е отразила отрицателно на местната икономика е характерно в еднаква степен, както за почти всички български граждани (93%), така и за гражданите на страните-членки на ЕС (93%). Приблизително една трета от българите (32%) споделят мнението, че местната икономика ще се възстанови преди 2023 г., докато на равнище ЕС27 очакванията за възстановяване в краткосрочен план са малко по-песимистични (28%). От друга страна обаче е по-висок делът на българските граждани (12%), които са по-склонни да считат, че местната икономика няма да се възстанови никога,в сравнение с гражданите на ЕС (8%).

 

Нагласи към мерките за борба с епидемията 

 

В отговор на епидемията от коронавирус,в България действат ограничителни мерки, чиято строгост се определя от здравните власти и зависи от тежестта на епидемиологичната обстановка. Ограничителните мерки са преживяване, с което значителна част от българите (42%) се справят трудно. По отношение на цялостните мерки за борба с епидемията българите декларират по-висока удовлетвореност от мерките на равнище ЕС (55%), отколкото от тези, въведени от националното правителство (47%). Въпреки възприетата тежест на ограничителните мерки, предприети от публичните власти в България, повече от две трети от българските граждани (68%) ги определят като оправдани. Оценявайки реакцията на ЕС след началото на епидемията от коронавирус, две трети от българите (62%) декларират доверие в Съюза, че в бъдеще ще взема правилни решения –равнище на доверие, съизмеримо с регистрираното на ниво ЕС27 (59%). Огромното мнозинство от българите(90%)считат, че на ЕС трябва да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с последствията от епидемията или потенциални бъдещи кризи. Сравнително високото доверие в бъдещите действия на Съюз може да обясни положителните нагласи към Плана на ЕС за възстановяване на Европа(NextGenerationEU), който има за цел облекчаване на икономическите последици от епидемията. Повече от половината от българските граждани(60%) са на мнение, че мерките, предвидени в Плана за възстановяване, ще бъдат ефективни

Данните от проучването дават известна яснота относно очакванията на гражданите за насоката, в която политиките на ЕС в отговор на епидемията трябва да се развиват. Най-важният приоритет на ЕС в отговор на епидемията, както според българите(30%), така и според гражданите на ЕС(36%), трябва да бъде осигуряването на бърз достъп до безопасни и ефективни ваксини за страните-членки на Съюза. Потенциалните политики на ЕС за справяне с последствията от епидемията, които българите в най-висока степен определят като приоритетни, са прилагането на социални политики за подкрепа на засегнатите предприятия работници (30%), инвестиции в икономиките на страните-членки (30%), създаването на единна европейска здравна политика (29%) и единна стратегия за справяне с бъдещи кризи (29%).Изброените политики се разглеждат като основен приоритети на равнище ЕС27. Единствената отчетлива разлика се отнася до по-ниската склонност на българските граждани (12%) да подкрепят участието на ЕС в реакцията срещу епидемията в световен мащаб в сравнение с европейките граждани (24%)

 

Нагласи към ваксините

 

Положителните нагласи на българите към ЕС намират израз и в оценката на ролята, която Съюзът играе в имунизационната кампания срещу коронавируса. Делът на българските граждани, които считат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини, е значителен (87%) и по-висок от този на средноевропейско равнище (69%)46. Сред различните източници на информация за ваксините срещу коронавирус българите е по-вероятно да се доверят на ЕС (12%), отколкото на местното правителство (8%), докато на средноевропейско равнище се наблюдава обратната тенденция47.Информацията, идваща от здравни специалисти, получава най-голямо доверие както в България (62%), така и на равнище ЕС27 (67%). Българите обаче е много по-вероятно да се доверяват на информация отне специалисти в непосредственото им обкръжение (39%)в сравнение с гражданите на ЕС (19%)48.Около две трети от българите (62%)изразяват съмнение в безопасността на ваксините срещу коронавирус поради бързите темпове на тяхноторазработване49.Тревогата от скоростта на разработване на ваксините сред гражданите не ЕС, макар и по-малка от тази в България, също представлява отчетлива обществена нагласа, характерна за малко повече от половината от гражданите на ЕС (52%). Убеждението, че съществуват дълготрайни странични ефекти от ваксините, които все още не са известни, е нагласа разпространена в еднаква степен сред българските (65%)и европейските (67%) граждани50.Българите(54%)обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на потенциала на ваксините да доведат епидемията до край в сравнение с гражданите на ЕС (70%)51.Малко след началото на имунизационната кампания българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС. Делът на българските граждани (19%), които биха желали да се ваксинират възможно най-скоро (или вече са го направили), е повече от два пъти по-малък в сравнение с този на равнище ЕС27(45%). Високите нива на скептицизъм към безопасността на ваксините вероятно са една от причините за сравнително големия процент българи, които заявяват, че изобщо не са склонни да се ваксинират (22%). По декларативен отказ от ваксинация България(22%)се нарежда наедно от първите места в ЕС наред с Кипър(26%), Латвия(23%), Франция(22%)и Хърватия(22%).


Затягат мерките и в София-област

Затягат мерките и в София-област

Учениците от 5 до 11 клас в минават на онлайн обучение, а заведенията трябва да работят на 50% капацитет и до 22 часа,  реши местният щаб
Депутати от

Депутати от "Възраждане" в НС без сертификат

Отказаха и да се тестват преди да влязат в парламента, каквито са изискванията от днес, НСО обаче не може да ги спре
Отказаха трансплантация на неваксиниран в САЩ

Отказаха трансплантация на неваксиниран в САЩ

31-годишен баща е от чакащите за присаждане на сърце, но от американска болницата го извадили от списъка
27 области в тъмночервено

27 области в тъмночервено

Средната заболеваемост продължава да се покачва и вече е 1582.23 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
12 399 са новите случаи на КОВИД

12 399 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 43 981, показват данните на Единния информационен портал
Омикрон измести Делта

Омикрон измести Делта

Новият вариант е установен при 55.1% от последните анализирани проби от НЦЗПБ
38% от учениците се обучават онлайн

38% от учениците се обучават онлайн

И децата от 5 до 12 клас в Стара Загора минават на дистанционно обучение до края на седмицата, казват от МОН
Без промяна на сертификатите у нас

Без промяна на сертификатите у нас

Скъсените срокове на документите за ваксинация важат само при пътуване в ЕС, обясни доц. Ангел Кунчев
12 области в Етап 3 на пандемията

12 области в Етап 3 на пандемията

Средната заболеваемост в страната продължава да се покачва и вече е 1505.07 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
 11049 са новите случаи на КОВИД

11049 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 45 885 показват данните на Единния информационен портал
1 2 3 4 5 ... 434 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ