Радостта да чуеш: Вече не ме боли

Сградата, в която МК се помещава  днес, не е случайна. Тя е построена именно от Йорданка Филаретова, като първоначално е била приют за бедни, болни и самотни хора. В началото на 20 век става училище за подготовка на медицински специалисти и до ден днешен остава такова. В колежа се предлага обучение по редица специалности: Медицински лаборант, Рентгеновлаборант, Инспектор по обществено здраве, Парамедик, Помощник-фармацевт, Зъботехник, Рехабилитатор, Масажист (с увредено зрение) и Медицински козметик.

аааа

Сред всички специалности, които се учат в

аааа

Медицинския колеж към МУ-София, безспорно една от най-интересните е „Масажист с увредено зрение", която е единствена в България. Елза Димитрова се обучава в нея вече трета, последна година. Вследствие на инцидент преди години, Елза частично губи своето зрение. Тя се насочва към професията масажист, защото това е начин, по който може да помага на хората. Нещо, което за нея е важно и я радва, а най-добре се чувства, когато човекът от среща й каже – „Вече не ме боли". Небезизвестни са и твърденията, че всъщност масажът е една от дейностите, които хората с нарушено зрение правят по-добре от зрящите, поради високата чувствителност на ръцете си. Най-напред тя започва да се обучава в център по рехабилитация в Пловдив, оттам обаче я насочват към Медицинския колеж на МУ-София, където тя започва да учи висше образование.

аааа

„Специалността е много интересна и отговорна,

аааа

учим различни дисциплини, работим с реални пациенти и ходим на практика в болниците. Смятам, че има добра реализация.", сподели Елза. Учебният план е с широк спектър – студентите учат както анатомия, ортопедия, кинезитерапия, така и медицинско законодателство, социална медицина, хигиена, екология, различни видове масаж, зонотерапия, акупресура и дори вътрешни болести. „Преподавателите дават всичко от себе си на занятията, на лекциите и на упражненията, така че да прилагаме правилно наученото", сподели Елза. За нея масажист е отговорна професия, а освен това й носи удоволствие и радост от това, че си помогнал някому. „Това е основното", категорична е третокурсничката.

аааа

В момента тя е на държавен стаж в Националната

аааа

физиотерапевтична и рехабилитационна болница в кв. "Овча Купел", София. Денят и започва със събуждане в 6 часа, а 8:30 започва работният ден. „Хората са добре настроени,  гледат да научим нещо, да ни обучават, да питаме каквото не знаем", сподели тя. Същевременно обаче се усеща и напрегнатата атмосфера заради пандемията, има известно притеснение, както сред медицинските специалисти, така и сред пациентите. Елза е на стаж в болницата, от сравнително скоро, а преди това е била в Пирогов, откъдето остава с много добри впечатления. Определя дисциплината там като „стриктна" и това много й допаднало. Същевременно медиците са били на среща да отговарят на въпросите й, защото тя се определя като „любопитко", който обича да пита, особено, когато нещо не й е ясно. „Работихме доста, бяхме рехабилитатори, кинезитерапевти.

аааа

Масажът е отговорна дейност, защото носим

аааа

отговорност за хората, с които работим. Има сънни артерии, които не трябва да се натискат, рисковани зони, трябва да внимаваме при дисковихернии и други диагнози", споделя още Елза. Наред с това масажът помага при редица състояния като подобрява кръвообращението, състоянието на кожата, релаксира мускулите. Масаж се прилага и като част от програмата за възстановяване на преболедувалите КОВИД-19, а сред пациентите, с които Елза се среща, има и такива. Тогава се набляга на дихателната система, с цел подобряване на дишането, кръвообращението, както и на мускулите, които са изпаднали в спазъм. „Повечето такива пациенти са или са били с пневмонии. Отделно има и хора с диабет, при които пък са засегнати долни крайници, както и пациенти претърпели инсулт, при които раздвиждването е още по-сложно за масаж, защото тогава се засягат и долни, и горни крайници", разказа още третокурсничката.

аааа

Истинска радост за нея е и самото общуване

 

с хората, не само на медицински, но и чисто човешки теми, до което неминуемо се стига.„ Обичам работата си. Зареждаме, когато хората почувстват облекчение -тогава се отпускат, започват да споделят.Най-голямо удовлетворение усещам, когато ги видя, че са доволни", каза още Елза.

Погледът й напред е свързан с желанието да завърши висшето си образованието, а след това да запише и магистратура по ерготерапия и работа с деца. По-нататък си представя живота като си намери работа в болница или център за такива дейности. Както мнозина, така и тя е усетила трудностите от пандемията, но не я е страх от КОВИД, защото го изкарала три пъти. „Миналата година бях сред първите заразени, след това юли го изкарах пак и октомври за трети път и по-леко. Правили са ми тестове и имам антитела. Вирус има, както и хора, които боледуват тежко, но някои неща в тази пандемия ми се струват преувеличени. Имам предвид, че покрай нея забравихме, че има онкоболни, забравихме хората с диабет, сърдечноболните, хората с инсулт и се насочихме главно към КОВИД. Вируси винаги е имало", смята тя.

Двигател в живота й са целите, които си е поставила, а именно да изкара държавните си изпити, стажа и да се реализира професионално. И най-вече да продължи да усеща радостта от това, че помага и да чува думите – „Вече не ме боли".