на фокус

Плащаме еднакво за иновации с различна полза

26-04-2021 07:00
Нужно е да се подобрят механизмите за реимбусиране на онкомедикаментите, като се обвържат по-пряко с резултатите от лечението, смятат международни експертиПлащаме еднакво за иновации с различна полза
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Разходите за иновативни лекарства в света се вдигат ежегодно, както в САЩ, така и в ЕС. В същото време проучвания показват, че не всички нови лекарства водят до съществено подбряване на състоянието на пациентите. Заради това е нужно да се подбрят механизмите за реимбусирането им, като се обвържат по-пряко с клиничната полза, до която водят лекарствата. Само така обществото би могло да има реален достъп до нови терапии. Такива са изводите на изследването на „Prices and clinical benefit of cancer drugs in the USA and Europe: a cost–benefit analysis", публикувано в Лансет през 2020 г. То потвърждава наблюденията и на предишни подобни анализи на различни здравни експерти.

Разходите за здравеопазване в САЩ през 2018 г. са били над 3.6 трилиона долара, анализаторите обаче очакват те да се повишат до 6 трилиона през 2027 г. Водеща част от тях са и парите за онколекарства, смятат авторите на анализа. Според тях цените на новите онкомедикаменти в страната са над 100 пъти по-високи в сравнение с тези от 1965 г. Нещата с амалко по-добре в ЕС. Въпреки че и тук средствата за медикаменти се увеличават, има въведени механизми за отсъпки и преговори с компаниите, което прави цените на лекарствата по-ниски. Това обаче не означава, че няма проблем с достъпността им и че не се обсъждат нови политики в тази посока. И точно такъв опит да помогнат на хората, които вземат решения, правят авторите в изследването „Prices and clinical benefit of cancer drugs in the USA and Europe: a cost–benefit analysis".


Наблюденията


В него те се спират на 65 онкологични медикаменти, одобрени от ЕМА и FDA, като разглеждат стойността им в САЩ, Англия, Швейцария, Германия и Франция. Те съпоставят разходите за тях с ползата от медикаментите, получена на база оценката на най-авторитетните онкологични медицински организации в света - американското и европейското дружества – ASCO и ESMO.

42% от разгледаните медикаменти са за солидни тумори – меланома, рак на гърдата, на белия дроб, на простатата, а 18 за онкохематологични диагнози – различни видове левкемии. Средният месечен разход за лечение за изследваните медикаменти в САЩ е бил $13 179, в Англия $6206, в Швейцария - $5696, в Германия - $512 и $4866 във Франция. Освен, че има разминаване в цените на медикаментите в отделните държави, изследователите не са забелязали да има значителна разлика в стойността на терапията с оглед на това нейната полза според класификацията на ASCO и ESMO (p=0·25).


Изводите


Тоест – няма връзка между цената на лекарството и неговата клинчина полза, заключват авторите на изследването. Единствената разлика между нормативната база в САЩ и държавите от Европа, които са открили специалистите, е опитът за по-голяма регулация на цените на медикаментите на Стария континент от страна на съответните правителства. В САЩ обаче също започват да се преприема подход за преговори за определяне на цените на онкологичните лекарства, допълват изследователите.

Значима връзка между стойността на терапията, която се плаща с обещствени средства и нейният клиничен ефект обаче няма нито в ЕС, нито в САЩ, категорични са специалистите. За пример те дават две терашии за рака на простата. Едната е с cabazitaxel, тя има по-ниска клинична полза, отколкото другата - abiraterone (според ESMO-MCBS 2 точки срещу 4), но и двете имат подобно месечно заплащане – над $10 хил. в САЩ и над $3 хил. в Германия, отбелязват авторите на анализа. Toва обаче не са единствените подобни случаи на терапии с приблизително еднаква цена, а различна полза (още може да видите в таблицата в изследването). Авторите добавят, че техните наблюдения са аналогични на предишни изследвания в тази област, които също откриват, че няма особена връзка между публичните разходи за скъпите лекарства и техните резултати при приложението. Затова е добре да се помисли за по-адекватно обвързване на медикаментите с ниска ефективност със съответните финансови споразумения. Само по този начин ще има достатъчно средства, така че пациентите да имат достъп до лекарствата, които могат да им помогнат реално, категорични са анализтаорите.


В България


Картината у нас е напълно аналогична на тази в САЩ и ЕС. Както не веднъж сме писали, разходите за онкомедикаменти растат ежегодно и то с все по-голям темп. За миналата година разходите в болниците за онкомедикаментиу са били на стойност 632 млн. лв. в абсолютна стойност (преди връщането по механизма). На практика това означава, че средната цена на пациент е около 20 хил. лв. В същото време у нас няма механизъм, който да обвързва реимбурсирането с резултата от лечението. На практика той не е ясен официално и на този етап дори не се следи адекватно. Няма и прозрачност за ефекта от терапиите, които у нас са под наблюдение, тъй като са прекалено нови и/или скъпи. В същото време се появяват все повече, все по-модерни и скъпи терапии, а обществените средства са ограничени. За да имат пациентите достъп до тях, разумното насочване на публичния ресурс ще е от все по-ключово значение. Безспорно в случая няма по-добър критерий за избор за финансиране от ползата, до която води една терапия. Какви нови терапии очакваме в следващите години, както и на каква стойност се появяват иновациите, ще ви запознаем в следващите дни.


Над 32 млн. заявки по е-книжките

Над 32 млн. заявки по е-книжките

До този момент само от хартия са спестени над 160 хил. лв. на хронично болните пациенти, казват от Информационно обслужване
ЕМА предупреди за риск при Mavenclad

ЕМА предупреди за риск при Mavenclad

Употребата на лекарството за МС може да предизвика нежелани увреждания на черния дроб

НЗОК със стария бюджет до 31 март

НЗОК със стария бюджет до 31 март

Депутати и експерти обещаха да намерят бързо решение на проблема с „безплатните" протези

Новият Механизъм да се отложи за май

Новият Механизъм да се отложи за май

В противен случай има риск фармацевтичните компании да не могат да изпълняват ангажиментите си

FDA одобри хапчето за КОВИД

FDA одобри хапчето за КОВИД

То се дава в първите дни на инфекцията, назначава се само с рецепта и е предназначено за по-леките случаи
НЗОК с електронен контрол на рецептите

НЗОК с електронен контрол на рецептите

Той влиза в сила от 1 април, така фармацевтът ще има повече време, за да консултира пациента, казва Димитър Маринов
Дания одобри хапчето на Мерк

Дания одобри хапчето на Мерк

България също ще осигури медикамента, предприети са дейтвия за двустранен договор на местно ниво, припомниха от МЗ
Недостигът на лекарства – все по-голям проблем

Недостигът на лекарства – все по-голям проблем

Най-често липси има за медикаменти за нервната и сърдечносъдовата система, както и при генериците вместо при оригиналите, показва анализът на ЕК

Без вентолин до февруари

Без вентолин до февруари

Липсата му се дължи на производствени проблеми, но на пазара има два негови заместителя, обясни здравният министър

Наличностите на 316 лекарства са малки

Наличностите на 316 лекарства са малки

Най-голям е проблемът с липсата на пулмикорт и вентолин, казват от Българскатa асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства

1 2 3 4 5 ... 103 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ