МОДЕРНО

Ледени кристали спират болката

20-02-2017 07:06
Ефектът от криоаналгезията трае до 2 г., процедурата може да се повтаря многократно, обяснява ортопедът проф. Христо ГеоргиевЛедени кристали спират болката
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
Ортопеди, неврохирурзи и анестезиолози се събраха на уъркшоп в София преди 10 дни, посветен на нов метод за лечение на хроничната болка - криоаналгезия. Семинарът бе организиран от началника на II-ра Ортопедична клиника на болницата по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев" в Горна Баня проф. Христо Георгиев. За кои пациенти може да е спасение този иновативен метод? Clinica.bg попита проф. Георгиев.

Хроничната болка съпътства почти 100% от ортопедичните заболявания, признава проф. Христо Георгиев. Именно тя нарушава качеството на живот на пациента и го води често при лекаря. При болшинството от случаите хирургичното лечение няма алтернатива, като се прилага целият спектър от оперативни техники в ортопедията. Криоаналгезията е една нова възможност за разширяване на този спектър, уточнява травматологът. Макар и миниинвазивна и с малко усложнения, тази методика също е хирургична процедура, допълва специалистът.

ВИЗИТКА

Проф. Христо Георгиев ръковди II-ра Ортопедична клиника на специализираната болница „Проф. Бойчо Бойчев" в Горна баня. Има над 20 години опит в лечебното заведение. Дисертацията му е в областта на хирургията на детската тазобедрена става.
Проф. Георгиев ръководи и катедрата по Ортопедия и травматология на Медицински университет-София.

Криоаналгезията се използва от много години, за да се осигури дългосрочно облекчаване на болката чрез блокиране на проводимостта в периферните сензорни нерви, обяснява проф. Георгиев.

Корените й са още от Хипократово време

- дори тогава древните медици използват опаковки с лед и сняг, за да облекчат страданието на пациентите.  През 1777 г. Джон Хънтър пък описва как след охлаждане на гребените на петли тъканите се разрушават, но после заздравяват и се възстановяват изключително добре. По-късно, през 19 в., военният хирург Доминик Жан Ларе прави безболезнени ампутации на премръзналите на -19 градуса Наполеонови войници при отстъплението на френската армия от Москва. След това, през 1919 г., немският му колега Фридрих Трендленбург установява, че замразяването причинява сериозни увреждания на нервите, съпроводено от продължителна загуба на функциите им, но и евентуалното им заздравяване без белези. Така се стига до 1961 г., когато Купър разработва първата крио-сонда, а през 1976 г. Лойд въвежда термина „криоаналгезия”. Заедно радиофреквентната аблация и инжектирането на невролитично вещество, методът става част от съвременото интервенционално лечение на болката, обяснява проф. Георгиев.

Какво представлява процедурата? Компресиран газ (въглероден диоксид CO2 или азотен оксид N20) се освобождава през малък отвор в замразяващата част на крио-сондата и се разширява, като

температурата във върха се понижава до -70°C

– т.нар. ефект на Жул-Томпсън. В тъканите се постига температура от около -35°C – -45°C, водеща до клетъчна смърт, уточнява специалистът. Образуват се вътреклетъчни и извънклетъчни ледени кристали. Това създава поредица от биохимични, анатомични и физиологични процеси в нервните тъкани, причиняващи повишен тонус (налягане) на вътреклетъчните и извънклетъчните течности. Клетъчните протеини се увреждат и клетъчната мембрана се разрушава, заради бързата загуба на вода и физическото унищожаване на аксона, миелиновата обвивка и Швановите клетки, обяснява проф. Георгиев. „Замразяването на сетивните нерви в частност предизвиква втора степен на увреждане на нерва по класификацията на Съндерланд или т.нар. аксонотмезис по Седон, характеризиращо се с появата на дистално увреждане на аксоните (т.нар. Валерова дегенерация) и проксимално запазване на нервната съединително-тъканна обвивка - ендоневриум, епиневриум, тръбичките на Швановите клетки и другите поддържащи структури”, обяснява сложния механизъм специалистът.

Методът е минимално инвазивен и може да бъде прилаган с помощта на различни методи за визуализация на таргетната зона – посредством рентгенов апарат, скенер в реално време, под ултразвуков контрол, уточнява ортопедът. Под действието на локална анестезия, крио-сондата се въвежда в тъканта и след  достигане на зоната за третиране

се активира за период от 1 до 3 минути

на максимално ниска температура. Това е последвано от период на размразяване с продължителност от 30-50 секунди. Необходимо е цикълът да се повтори още веднъж. В края на втория цикъл замразяване-размразяване, крио-сондата се отстранява и в мястото се инжектира специален разтвор. В зависимост от локализацията на болката и нейната тежест, пациентът може да се завърне към норалната си ежедневна дейност веднага или до 1-2 дни след процедурата, уточнява специалистът.

Криоаналгезията е решение при много диагнози – като Синдром на болезнено рамо (раменен периартрит), Мералгия парестетика, артрози на интервертебралните стави на гръбначния стълб (лумбален фасетен синдром),

след операции на коленна става

(протезиране, артроскопия), болка след операции на ходилото, болка в преден ходилен отдел (Неврома на Мортон), фрактури на ребрата, херпес зостер (извън острата фаза), фантомна болка на крайниците и т.н. Противопоказанията са далеч по-малко – методът е неподходящ при пациенти на антикоагулантна терапия, с локални и системни инфекции, както и Синдром на Рейно, обяснява професорът.

Нервната регенерация започва почти веднага след интервенцията – с около 1 мм на ден. Невралната хистология остава нормална, но забавената скорост на нервната проводимост продължава от 35 дни до няколко месеца след като новата миелиновата обвивка се е оформила напълно, уточнява специалистът. Обезболяващото действие на криоаналгезията продължава от 6 месеца до 1,5 – 2 години, в зависимост от индивидуалните особености на пациента. Хубавото е, че процедурата може да бъде повтаряна неограничен брой пъти. Има случаи, при които болката

изчезва и не се появява повторно

като обяснението за този феномен се крие в нарушаването на информационния поток в нервната тъкан и запазването на информацията за болката в главния мозък, обяснява проф. Георгиев.

Криоаналгезия не е самостоятелна процедура, която НЗОК заплаща. Тя обаче е част от комплексно лечение, което се поема от Здравната каса. Тъй като за процедурата се използват индивидуални консумативи – сонди, стерилен гел и т.н., които не се покриват от НЗОК, те трябва да се заплатят от пациента, уточнява проф. Христо Георгиев.

Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Февруари 2024 Предишен Следващ