70% не искат пръстовия отпечатък

70,6% от одобряват идеята за махането на пръстовия идентификатор. 23,3 на сто го харесват, а само 6,1% нямат мнениe по сагата с автентификатора, въведен от ексминистър Петър Москов. Българите са „гладни” за ревизия и реванш, показва телефонният сондаж на социолозите. Над 90% са доволни от чистката в пътната агенция, железниците и образованието. По-умерени са настроенията спрямо „метлата” сред губернаторите – там одобрението е 57,1%, а опозицията е сериозна – 30,6%. Като цяло обяче 67,8% дават кредит на доверие на служебното да промени начина, по който се е управлявала страната досега.
Голям е „гладът” и за нови лица и послания в политиката, показват данните. Над 70% харесват свежите попълнения, начело на червените листи, а 54 на сто – по-различното звучене на програмата на ГЕРБ. Вълната от популистки обещания пък явно е по вкуса на избирателите – 90 на сто са окуражени от идеята за двоен скок на учителските заплати, 89% от плановете да има фонд, който да стимулира индустрия, а 82% са харесват идеята за данък „лукс”. Почти никой не смята, че е лошо за страната да се увеличат минималните заплати и пенсиите. Очевидно, малцина са онези, които се питат откъде биха дошли пари, а обществото живее с ясното съзнание, че заслужава повече, коментират анализаторите от „Галъп”.

Известните медици остават за българския парламент
Д-р Джевдет Чакъров и проф. Андрей Чорбанов няма да са депутати в Брюксел, показват окончателните данни от евровота

Партиите запазват лицата си за здраве

Шест партии в парламента

Радев призова партиите за кабинет

Проф. Михайлов се завърна в листите на БСП

Без доплащане, ако болницата работи с НЗОК

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Здравната карта трябва да се актуализира
Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня Андреева

Трябва реално финансиране на медицинския труд
Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла
