Достъпно е лечението и на късен стадий на Паркинсон

Терапията с леводопа-карбидопа гел е най-прилаганият метод в такива случаи, казва д-р Елена Златарева

- Това е невродегенеративно заболяване, което се проявява най-често около 60-годишна възраст. Свързано е със загуба на неврони, произвеждащи допамин в мозъка. Най-познатият симптом е треперенето. Характерно е, че то се проявява при покой за разлика от есенциалния тремор. Други симптоми са несръчност, забавяне на движенията, сковаване в мускулите. Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и неврологичния преглед. В помощ на невролога могат да бъдат и изследвания като ЕМГ-треморография или DaT SCAN. Уместно е да се проведе образно изследване на главния мозък, за да се изключат други изменения с подобни симптоми. Трябва да се знае, че това не е присъда, а хронично заболяване, което изисква навременна диагностика и активно проследяване от невролог.

- По какво се разпознава преходът към напреднала Паркинсонова болест и възможен ли е добър контрол в късната фаза?

- В първите 5-6 години човек обичайно се чувства добре на фона на терапията. С времето се задълбочават симптоми като нестабилност при изправяне и провлачване на краката. Появяват се нарушения на съня, депресивни състояния, деменция. Периодът на действие на медикамента се скъсява и се налага по-чест прием, това може да доведе до странични ефекти от терапията.

Ходът на заболяването е индивидуален и е необходимо внимателно проследяване от невролога. Препоръчваме болните да поддържат форма с разходки, четене, кръстословици, логически задачи. Препоръчва се и по-малка консумация на животински мазнини. В късната фаза на заболяването основният проблем е намаленият отговор към медикаментите. Ако в началото лекарствата се приемат на 6 часа, после се налага през 5, през 4, през 3, се нарича феномен на изчерпването. Пациентът трябва да бъдат насочени към специалист по двигателни нарушения, за да се премине към следващия етап на лечението. Това означава да се прецени дали той е подходящ за устройства-асистирани терапии.

- НЗОК финансира 3 терапии за напреднала Паркинсонова болест – дълбока мозъчна стимулация, инфузия с апоморфин, леводопа-карбидопа интестинален гел. Каква е разликата между тях и коя е най-използваната у нас?

- Дълбоката мозъчна стимулация е свързана с поставяне на електроди в мозъка, които да стимулират определени негови структури и така се повлиява симптоматиката. Апоморфинът се прилага под формата на подкожна инфузия чрез специализирана помпа. Леводопа-карбидопа интестиналният гел е лекарствено вещество, което се подава чрез помпичка директно в тънкото черво. Този метод е въведен у нас през 2009 г. и е най-често прилаганият, имаме над 100 пациенти.

- За кого е подходяща терапията с леводопа-карбидопа интестинален гел и какви са нейните предимства спрямо класическото медикаментозно лечение?

- Тя се обмисля при пациенти с незадоволителен ефект от лекарствата върху двигателните симптоми, които имат добър отговор към активното вещество леводопа. Подходящи са и пациенти с изразени странични ефекти от приеманите лекарства, което не позволява съществена корекция в терапевтичната схема. Предимствата на леводопа-карбидопа интестиналния гел са, че повлиява широк спектър от моторни и немоторни оплаквания. Чрез него се избягва и стомашният пасаж, който при паркинсон е забавен – лекарството се подава директно в тънкото черво и се абсорбира по-добре спрямо таблетните форми.

- Какви са медицинските критерии за терапия с интестинален гел?

- У нас следваме европейския алгоритъм, който е известен като „5-2-1" и означава: 5-кратен прием на лекарствата, 2 или повече часа скованост през деня и 1 час с неволеви движения – дискинезии. За такава терапия пациентът трябва да има подкрепа от близките си, да има болногледач, препоръчва се да е с компенсирани придружаващи заболявания. Възрастта не е ограничаващ фактор по принцип.

- Как се поставя устройството?

- Първо се поставя временна назо-гастрална сонда. В отделение по неврология се започва въвеждането на медикамента, обучават се пациентът и болногледачът как се борави с помпата. Следват поставяне на постоянната гастростома в отделение по гастроентерология и фината настройка на дозите при наблюдаващия невролог.

- Какъв е пътят на пациентите, за да получат тази терапия?

-Трябва да се насочат от болница с определено ниво на компетентност. Кандидатства се пред специализираната комисия по късна Паркинсонова болест в нашата болница. След одобрение документите се подават в НЗОК.

- Как поддържате контакти с пациентите в условията на епидемия от COVID-19?

Полагаме усилия да сме в постоянна връзка с пациентите – онлайн или по телефона. Винаги могат да ни открият на тел. 02/97-02-202 в отделението по паркинсон.

Още информация по темата – на www.parkinson.bg