Интервю

Трябва да изберем - пазар или държава

17-02-2017 06:20
Монополът на здравната каса размива отговорността в системата, казва проф. Златица ПетроваТрябва да изберем - пазар или държава
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
България е сред държавите, в които доплащането от пациентите заема най-висок дял. Според последните данни на Евростат размерът му е над 46%. Защо се получава така, какви са възможните решения на този проблем, какъв модел на здравеопазване трябва да изберем, попитахме проф. Златица Петрова. Тя е не само дирекор на Изпълнителната агенция „Медицински одит", но и част от Катедрата по здравна политика и мениджмънт във Факултета по обществено здраве на МУ-София.
- Проф. Петрова, увеличават ли се оплакванията на пациентите от неправомерно искане на доплащане?

- Да, факт е, че жалбите като цяло, включително и за икономическите права на пациентите, прогресивно се увеличават всяка година. С 28% са нарастнали оплакванията през 2016 г. спрямо предходната. Факт е, че повечето жалби са от по-големите лечебни заведения в страната. Те засягат най-вече чл. 81 от Закона за здравето, където е фиксирано, че пациентът трябва да получи достъпна и качествена медицинска помощ, както и че има определени икономически права.

- Кои са най-честите проблеми при искане на доплащане?

За онова, което не е включено в пакета на касата, би следвало да има ценоразпис, в който то да е описано. Именно тук е разковничето за нарушенията на правата на пациентите

- Едно здравно осигурено лице трябва да получи пакета услуги, за който се е осигурил, в случая той е един – този на здравната каса. За онова, което не е включено в пакета на касата, би следвало да има ценоразпис, в който то да е описано. Именно тук е разковничето за нарушенията на правата на пациентите – какво и колко може да доплащат те, кога, както и на базата на какво основание. Има наредба за достъпа, в която допълнителното финансиране е разделено на две части. Едната касае битовите условия, които се заплащат допълнително, а другата избора на екип. Оттук нататък започват проблемите в доплащането.

При избора на екип и при изпълнение на професионалните си задължения има така нареченото «дължимо поведение на лекаря». Консултацията на анестезиолога например е такова. Когато един пациент влезе с направление да бъде опериран, трябва да бъде консултиран от анестезиолог, който да прецени какво е неговото физическо състояние, да направи оценка на риска. Дали тази консултация е достатъчно заплатена в самата клинична пътека е друг въпрос, но тя е дължимо поведение и не трябва да се плаща от пациента допълнително. Включитено и видовете упойки. Анестезиологът е този, който преценява каква упойка е необходима за вашата операция. И тук е първото място, на което се получават нарушения на икономическите права на пациента. За самостоятелен разговор с анестезиолога и за лично отношение, особено при раждане, се искат още примерно 100 лв. После за избор на по-добра упойка - други 120 лв. и така нататък. Подобна „услуга", за която се искат пари е следоперативен разговор, специално отношение в стерилна среда, но това са неща, които по принцип трябва да се осигурят от лечебното заведение. Един такъв „пакет" струва около 600 лв., защото различните болници формират различни цени. Отделно пациентът е дал пари за избор на екип, в който вече се предполага, че е избрал и анестезиолог.

- Ако кажем, че първите две нарушения са при анестезиите и избора на екип, който често става задължителен вместо добороволен, коя е третата сфера, където се нарушават икономическите права на хората?

- Това са медицинските консумативи. При тези, които по принцип са фиксирани и се запалщат от касата, винаги се прибягва до предлагането на други възможности – по-добро и по-скъпо изделие, където вече има доплащане и от пациента. Друг проблем тук е, че се прескача болничната аптека, а има изграден директен канал между фирмата, лекаря и пациента. За битовите условия също се иска доплащане, но там нещата поне са регламентирани.

- Избор на сестра започна ли да се прави също?

- Не, почти няма такива практики. Но за сметка на това има проблем със спешността. Доколко един пациент е спешен, може да реши само лекарят. По принцип триажът е мястото, където се оценява каква е характеристиката на пациента. Но независмо, че случаят се е оказал спешен, независимо, че някои от лечебните заведения имат договор с МЗ за финансиране на спешните приемни отделения, пак се искат допълнитено пари за изследвания от конкретния болен. А без изследвания, лекарят никога не може да прецени дали един пациент е спешен, „ирисодиагностиката" в този случай или „здравей, как си", не върши работа. Кръв, урина, невролог са задължителните изследвания в тези случаи, както и образната диагностика.

Неустойчивата среда по отношение на финансовите потоци и лимитирането доведоха до това, че пострада качеството на услугата

- Има ли увеличаване на доплащането?

- Мога да кажа, че се увеличават нарушенията на икономическите права на пациентите. Като финансова стойност ми е трудно да дам информация, защото нямаме аналитична структура, която да оцени ефекта. Но впечатленията от жалбите и проверките, които сме направили са, че нещата се влошават. Неустойчивата среда по отношение на финансовите потоци и лимитирането, което се оказа над болниците, доведоха до това, че пострада качеството на услугата. Лечебните заведения казват – аз няма да осигуря дейността, защото не съм сигурен, че ще ми я платят и ще остане за моя сметка. Тоест за сметка на заплатите на хората или на финансирането от пациентите. Наскоро имахме случай, при който диабетик е влязъл в болница, тогава трябва да се лекуват и придружаващите му заболявания. Но от болницата казват – донесете си вашите лекарства. Това какво е, доплащане ли е, финансиране ли е?

- Към частните или към държавните болници са повечето сигнали за нарушаване на икономичексите права на хората?

- Към частните болници, но те казват – нали имаме свободен достъп, той ме е избрал, значи тряба да се съобразява с моите условия. Да, но лечебните заведения са равноспоставени.

- А какво се случва с изцяло кешовите плащания, има ли пациентът някакви права тогава?

- Да, тогава трябва да има ясен ценоразпис. Ако пациентът реши, че правата му са нарушени, може да се оплаче и при нас. Но тук много често се намесват застрахователните доброволни дружества и се получава сериозна колизия. Защото пациентът от една страна е осигурен и болницата получава пари от касата, но тя слага и доплащане примерно от 1000 лв., което пациентът иска от застрахователното дружество. А то пише до нас – защо пациентът трябва да плаща, след като Касата е платила, идете на проверка. Но пациентът се е осигурил и е платил и на вас. Това също е пробойна, заради която пациентите се оплакват.

- Липсата на правила ли е проблемът?

- Когато говорим за частно и държавно здравеопазване и една монополна каса не можем да търсим отговорност нито от едната страна, нито от другата. Защото в случая няма конкуренция на базата на предлагането на по-качествени услуги. За да се подобрят нещата за пациентите, трябва да има адекватно финансиране и то да се извършва по различен начин – не може да се плаща по клинична пътека. Това изкриви напълно системата. Трябва да се създадат различни пакети с различно финансиране, за да знаят хората колко и за какво плащат.

Трябва да има адекватно финансиране и то да се извършва по различен начин – не може да се плаща по клинична пътека

- А не трябва ли да има някакъв таван на тези цени?

- Естествено, когато имаш основен и допълнителен пакет, а болницата работи и по двата и в нея влиза осигурен и за двата пакета пациент, той трябва да получи всички грижи, от които има нужда без доплашане. Ако болницата каже, че нещо излиза от това финансиране, ще е в нарушение. Но сега никой не може да каже какво точно не влиза в основния пакет и болницата започва да иска пари за различни неща - за допълнителна ехография, защото не влизала в прегледа и т.н. За да има ясни правила, всичко трябва да е описано в пакети и пациентът да знае какво му се полага и колко струва.

Сега например се казва, че трудът на лекаря не бил остойностен, но пациентите питат защо трябва да платят повече на проф. Иванов примерно. Ако в пакета е разписано, че ако лекарят има по-висока квалификация и опит, неговият труд е оценен по-високо, всичко ще е ясно. Докато сега имаме оплаквания от хората, че са заплатили допълнителни суми, въпреки избора на лекар, защото са били консултирани от професор. Затова ние искахме да има и диференциация при избора на екип - обемът и обхватът за една неврохирургична операция и една корекция на счупен пръст определено са различни. Но изборът на екип остана един и същ.

- Кой е правилният път за решението на тези проблеми?

- Трябва да се реши дали у нас ще има повече пазар и по-малко държава или обратното. Различните привърженици на тези две основни тези имат различни доводи. Но ние трябва да изберем единият път и да напаснем системата, а не да се лутаме периодично между двете посоки.

- Какъв е моделът ни в момента?

- По принципът реформата тръгна с идеята да се премахне здравеопазването тип „Семашко" и да се отиде към моделите с повече пазар. Ние директно тръгнахме към „Бисмарк" и „Бевъридж". Но е трудно изведнъж системата да заработи от социални на пазарни принципи и това доведе до доста сериозни колизии. В момента лечебните заведения са търговски дружества, които не формират печалба, защото имат социални функции, не можем да кажем, че те нямат такива. Да, трябва да има и частна инициатива, различни пакети, личното участие и възможности на хората също са важни в случая. Няма универсални модели, но трябва да изберем.

- Говорейки, че трябва да изберем повече пазар или повече държава, какви са финансовите възможности на България, защото и това има значение?

- Здравеопазването е част от националната сигурност на държавата и тя трябва да знае ролята и мястото си. Спешната помощ, психиатричната помощ, онкологията, инфекциозните заболявания са сфери, където държавата трябва да присъства. Много е трудно да се намери баланс, лекарите искат повече пазар, защото желаят по-адекватна формула на тяхното заплащане. Но за тази цел трябва да има яснота кой колко ще плаща – колко държавата, колко пациентите. За тези, които не могат сами да си плащат, трябва да се намеси църквата и други институции.

Винаги сочим Америка като апогея на частното здравеопазване, но не е вярно, там също има обществено финансирана система

- Моделът - частни болници с частни фондове и държавни с държавен, приложим ли е у нас?

- Да, много държави са въвели такъв модел, вижте една Испания, Англия, дори в САЩ е така. Винаги сочим Америка като апогея на частното здравеопазване, но не е вярно, там също има обществено финансирана система. Хората трябва да свикнат с това, че няма нищо безплатно, но и трябва да е ясно къде отиват тези пари, а не както е в момента. Трябва да има стандарти и това не е мръсна дума.
- Демонополизацията на касата удачен вариант ли е за България?

- Време е да имаме различни пакети и каси и всеки да си избере какво иска. Аз харесвам немския модел. Осигуровката там е между 8 и 13 процента, съответно пакетът е различен. В Източна Германия имаше една основна каса АОКА, след това се появиха и други – на синдикати, на различни браншове, всеки избира къде да се осигурява и какво да получава. При нас има голяма безработица, малък брутен продукт и подобна диференциация е трудна, но можем да въведем базов пакет за всички, задължителен допълнителен и още един, който да е на доброволен принцип. Задължителният допълнителен пакет за хората без възможности може да се поеме по заболявания от държавата. Така, ако те имат нужда от по-специално или скъпо лечение, също ще имат достъп до него.


НЗОК предупреди за фалшиви мейли

НЗОК предупреди за фалшиви мейли

Те ползват името на фонда и вероятно съдържат зловреден софтуер, казаха оттам
Няма опасност за детската болница

Няма опасност за детската болница

До 30 юли здравните власти ще кажат дали приемат структурата й, която ще бъде представена от екипа на Европейската банка
15% ръст на парите за заплати в държавните болници

15% ръст на парите за заплати в държавните болници

От 269 млн. през първото тримесечие на миналата година, те се повишават на 311 млн. през тази, показват финансовите отчети на лечебните заведения към МЗ
ВАС отсъди, че Пирогов е лъгал НЗОК

ВАС отсъди, че Пирогов е лъгал НЗОК

Спешната болница е отчела неизпълнена дейност по две КП, заради което правилно е прекъснат договора й преди две години
МЗ проверява детските операции на сърце

МЗ проверява детските операции на сърце

Ведомството е изискало доклад за пациентите, които са включени в графика, казаха оттам

Липсата на сестри е критична

Липсата на сестри е критична

Миналата седмица в София се проведе национална среща на Българската асоциация по здравни грижи, посветена на кадровия дефицит. Каква е реалността на липсващите медицински сестри и как се справя една ключова болница в нея, разказва Марияна Колева.

КЗП изтегля вейпове с форма на играчки

КЗП изтегля вейпове с форма на играчки

Модели представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, съобщиха оттам.
Д-р Симидчиев отново пое здравната комисия

Д-р Симидчиев отново пое здравната комисия

Деница Сачева ще ръководи тази по социална политика, по образование от доц. Силви Кирилов, а по бюджет и финанси от Байрам Байрам
Детските операции на сърце спряха за 5 седмици

Детските операции на сърце спряха за 5 седмици

Те ще се възобновят според графика на НКБ на 19 август, причината е лисата на медицински сестри
Болниците с 326 млн. през юни

Болниците с 326 млн. през юни

Средствата за дейността им отново са над прогнозните бюджети на месец, макар и само с три милиона
1 2 3 4 5 ... 515 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ