КАЗАНО ЧЕСТНО

Убийствената симбиоза в здравеопазването

16-02-2017 08:55
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Убийствената симбиоза в здравеопазванетоПроблемът не е в дилемата „пазар” или „държава”, а в дългата ръка на мафията и олигархията

Повече пазар или повече държава. Това е нерешеният дебат в здравеопазването ни, който смяната на властта и наближаващите избори провокираха с нова сила. Консенсус по него едва ли някога ще има. Доказателство за това станаха дори диаметрално различните позиции на едни от ключовите фигури в настоящото правителство.

Докато здравният министър Илко Семерджиев обясни как трябва да се спре одържавяването на системата и да се върне пазара в нея, премиерът Огнян Герджиков заяви: „Вън търговците от храма! Не може здравеопазването да е бизнес, това е престъпление към хората“. Отговор на този принципен спор е нужно да намери всяко общество, за да продължи развитието си. У нас обаче той няма място, поради простата причина, че двата основни обекта в него на практика липсват – в България не съществува нито държава, нито пазар. Или поне – не и в традиционния смисъл на тези понятия. У нас те са прелетени в една нездрава и порочна симбиоза.
Основни анагжименти на държавата в здравеопазването са създаването на ясни правила, по които да работи системата, безкомпромисното им и стриктно спазване, гарантирането на достъпна и качествена медицинска помощ, на здравето и живота на гражданите.

Нито едно от тези неща обаче не се прави

Вместо да се грижи за осигуряване на здравословна среда, държавата ни прави всичко възможно да отиде в другата крайност. В много региони хората дишат мръсен въздух, ядат некачествена храна и няма къде да се движат. Забраната за пушене на обществени места пък се пристъпва в половината заведения. А тези четири рискови фактора са в основата на повечето социално значими заболявания, каквито са сърдечно-съдовите, белодробните и онкологичните. Да не говорим и за липсата на всякакви профилактични програми. По този начин – волно или не, държавата действа само в една посока - интереса на медицинския пазар, увеличавайки непрекъснато броя на клиентите му.
В същото време правилата, по които работи системата, се менят непрекъснато, а някои от тях – като задължителната здравна карта и селективното договаряне се въвеждат толкова късно и нескопосано, че се обезсмислят. Колкото и лоши да са регулациите обаче, те дори не се спазват – или изобщо не работят, или системно се пристъпват, без да има, каквито и да е последствия за нарушителите им. Определени части от бизнеса успяха да ги превърнат в удобни лостове, които да заобиколят с мълчаливото съгласие на властта, за да се облагодетелстват за сметка на останалите участници в системата. Примерите в това отношение са безбройни – от липсата на реално съответствие между медицинските стандарти и условията в една болница, през измислената акредитация, до избирателно определяното финансиране на клиничните пътеки или бюджети на клиниките. Контролът, който чакаме да стане ефективен от години


еволюира до бутикови и скъпи, но за сметка на това – безполезни решения

като пръстовия отпечатък. Затова, въпреки че страната ни е основен производител за целия свят на добри IT-специалисти, електронното здравеопазване се превърна за българите в Oбетованата земя.
За никого не е тайна и, че в страната ни няма нито работеща спешна помощ, нито достъп до медицински услуги и лекарства, ако човек няма пари. Дори да е здравноосигурен, той рядко може да се размине с доплащането, най-малкото под формата на транспорт до най-близкия лекар или аптека, защото такива липсват в много населени места, които за сметка на това са пълни с бедни и възрастни хора. Да не говорим за болничното лечение, където без дебел портфейл на много места – и частни, и държавни, никой няма да ви обърне внимание. По-лошото е, че дори да има много пари, човек пак може да се размине с осигуряването на качествена медицинска помощ, защото такава много често липсва.

За нея не помогнаха и мантрите на пазара

който щедро продължава да обещава, че конкуренцията ще роди по-добро здравеопазване и ще задоволи всяка породила се нужда на населението.

Изминалите почти 20 години опровергаха тази теза напълно. За това време в България се разбиха съществуващите системи за превенция и лечение не само на най-тежките заболявания като онкологичните и психиатричните, но и на всички останали. За сметка на това, новите болници не успяха да покрият създалия се дефицит от достъпно и качествено здравеопазване. Защото оборудването с лъскава апаратура на клиниките не е достатъчно. За тази цел трябва пациентите да получат т.нар. „комплексно обслужване“, в което някой да им постави диагноза, да извърши лечението и след това да проследи състоянието им.

Такова „животно“ у нас няма – дори в онкологията

където е абсолютно задължително, защото не всяка дейност е печеливша. Пациентите влизат в болница, без да разберат какво им има и излизат, без да знаят как са ги лекували, нито какво следва после. Да не говорим за сблъсъка им с медицинските изделия – един въпрос, който за България продължава да е „тера инкогнита“. Пазарът у нас  трайно успя да регулира цените им на върхови позиции за Европа, а те продължават да бъдат средство за директен рекет от лекарите и болниците към пациентите.
Конкуренцията не реши въпроса и с достъпа до медикаменти. Паралелната търговия, която доведе до липси на животоспасяващи лекарства, е абсолютното доказателство за това. Бизнесът, който извършва тази търговия изпадна в нелепата позиция да търси помощ от държавата да го ограничи, след като преди това й забрани да го контролира.

Тези абсурдни ситуации нямат край и определено показват, че има неистова нужда от обществен дебат. Само че – темата му е друга. На дневен ред в здравеопазването ни седи въпросът не „пазар или държава“, а докога ще търпим олигархията и мафията в системата. Докато не намерим този отговор, всеки опит за нормализиране и промяна на сектора, ще останат обречени на провал.



Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

Здравната комисия в парламента отхвърли доста смущаващите текстове на здравно министерство, които предвиждаха доплащането за лечение да бъде бетонирано в Закона за здравното осигуряване. Това обаче не стана, а депутатите запазиха сега действащото положение. Редно ли е това и какво трябва да се направи, попитахме д-р Мими Виткова.
Фармата все така щедра

Фармата все така щедра

От няколко стотин лева до няколко стотин хиляди дават компаниите на лекари и пациенти за различни дейности

ЕК разреши лекарство за КОВИД

ЕК разреши лекарство за КОВИД

Remdesivir ще се прилага, фирмата обяви официално, че цената за инжекция ще е $390

Затягат контрола на лекарствата в болница

Затягат контрола на лекарствата в болница

Депутатите въведоха втори код за медикаментите и позволиха на касата да ги плаща, ако се ползват извън разрешителното им за употреба

2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г.

2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г.

По-малко пациенти са получавали медикаменти за домашно лечение
БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД

БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД

Съсловната организация иска увеличаване на клиничната пътека за лечението
Първият сигнал за фалшив медикамент беше от България

Първият сигнал за фалшив медикамент беше от България

Днес депутатите от здравната комисия ще разгледат на второ четене проекта за изменение на закона за лекарствата. С него се предвижда и задължително внедряване на системата за верификация и няякои промени. Докъде стигна този процес у нас, има ли фалшиви лекарства на пазара, попитахме Илиана Паунова.
ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

Да остане в сила сегашното положение, предлага депутатът Лъчезар Иванов, при което пак ще се искат пари от пациентите

Касата на минус 37 млн. за 2019 г.

Касата на минус 37 млн. за 2019 г.

Над 74% от парите на фонда са отишли за болници и лекарства

Искат втори код за лекарствата

Искат втори код за лекарствата

Това ще доведе до отлив на още медикаменти от пазара, предупреждават от индустрията
1 2 3 4 5 ... 277 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2020