Борят паралелната търговия с проверки
Проверките ще бъдат извършвани от НАП, ИАЛ и митниците. Смятаме, че по този начин ще има по-добър резултат върху ограничаването на паралелния износ, обясни зам.-здравният министър Атанас Кундурджиев. Той допълни, че в Европейския съюз (ЕС) съществува свободно движение на стоки, но то се случва след като са задоволени потребностите в конкретната страна от даден медикамент.
За съжаление, в България картинката е напълно различна.
Над 10% от общия пазар е обемът
на паралелния износ на медикаменти у нас. За жалост, той е концентриран в стотина лекарства за сериозни заболявания. Това води до парадоксалната ситуация, в която фармацевтичните компании внасят два или три пъти повече от нужните за нашите пациенти медикаменти и те отново не достигат до тях. Въпреки че механизмът за износа е напълно законен, той поставя в животозастрашаващо състояние българските болни. Най-голям е проблемът при инсулините. Само за януари тази година на нашата гореща линия имаме 130 сигнала за липса, каза проф. Илко Гетов, председател на Българският фармацевтичен съюз. Огромни са и затрудненията с достъпа до лекарства на пациентите с ревматологични или онкологични заболявания.
Въпреки че ИАЛ прави редовни проверки и в момента, липсва законов механизъм, по който да ограничи износа – дори, ако установи, че няма нужните количества в страната. Необходими са промени в тази посока. Но дори и сега, след проверките, отчитаме затишие в паралелната търговия в рамките на от 3 до 10 месеца, каза Асена Стоименова, директор на ИАЛ. Затова институциите смятат, че със съвместните проверки с НАП и митниците ефектът ще бъде по-голям.
Междувременно те ще обсъдят и поредните законодателни мерки, с които да стопират процеса, когато той е в ущърб на българските пациенти. Текстовете в Закона за лекарства, които даваха възможност на институциите да забранят паралелната търговия, ако не са задоволени потребностите в страната,
бяха обжалвани от дистрибуторите
преди няколко години и отменени. Това доведе до задълбочаване на проблема с износа. Както и до поредица от неуспешни опити да се промени Законът за лекарствата, така че тази търговия да се ограничи.
Проблемът с паралелния износ не е актуален само в България. Нашата страна обаче, заради ниските цени, е сред донорите на хапчета. Докато държави като Германия, Австрия, Франция по-скоро са сред основните реципиенти.
Забраниха износа за 297 лекарства
Сред тях са редица антибиотици, медикаменти за КОВИД и химиотерапевтици, причината е, че може да има недостиг
Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.
Здравното министерство публикува правилата за създаването й месец, след като тя вече трябваше да работи
Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета
По-малко от месец има ИАЛ, за да пусне системата за проследяване на реекспорта, но едва ли ще спази срока
Паралелните търговци искат ремонт на цените
Има промяна в страните донори на медикаменти, твърдят европейските дистрибутори
Реекспортът е върхът на айсберга
Контролират реекспорта електронно
Експертният съвет отпадна, МЗ вече работи по системата за паралелния износ
Депутатите пак подхващат реекспорта
Трябват ни регистри и електронна система
Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ефективна ли е лекарствената политика на НЗОК, попитахме Владимир Афенлиев.
И БФС да са част от съвета за реекспорта
Лекарствата от забранителния списък за паралелен износ да се доставят само от най-големите търговци, искат от ВОЛЯ
Още глоби за реекспорта на лекарства
ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада