Имунният отговор при възрастните хора е по-слаб

на имунната система. Към проблема при възрастните се прибавя и това, че много от тях са със заболявания, свързани с имунните дефицити. Такива заболявания са над сто. Те също оказват пряко влияние и намаляват имунитета, т.е. ефекта от ваксината. Става въпрос за възрастни хора, чието състояние е влошено и в резултат на съпътстващите заболявания, които от своя стана също намаляват имунитета и възможностите за изграждането му. Това обаче не означава, че ваксината няма да ги защити. Ако те бъдат инфектирани или се разболеят, заболяването ще протече леко, най-много с леко покачване на температурата и без усложнения и смърт. Както става ясно с хората в дома точно това се е случило – повечето без симптоматика и малко с неразположения. Колкото до съхранението на ваксините, в България те се съхраняват по всички предписания. Медицинските лица са обучени и не би могло да има пробив в това отношение.
Важно е да се знае, че заболявания,
които включват прилагането на стресиращи агенти, като например лечението на онкологични заболявания води до имуносупресия, т.е. до подтискане на имунната система. Такива пациенти по-трудно изграждат имунен отговор след ваксина, но това не означава, че не трябва да бъдат ваксинирани. Кортикостероидите също оказват влияние. Въпреки това, хората получат известна защита. Засега се предполага, че ваксините създават имунитет срещу КОВИД-19 между 8 и 12 месеца. Разработените сега защитават и от британския вариант. По-различно стои въпросът с бразилския и южноафриканския, които все още са в процес на проучване. Интересно е, че в Бразилия вече има случаи на резаразяване на хора, които вече са прекарали инфекцията. Напълно възможно е зарази тези нови варианти фармацевтичните компании да започнат разработването на ваксините периодично според появяващите се нови варианти така, както се прави при противогрипните ваксини.
Ваксините не могат да предотвратят срещата
ни с вируса, но задачата им е да ни предпазят от разболяване. А ако това все пак се случи, то да протече леко. Предизвиканите от ваксините неутрализиращи антитела, които патрулират в организма ни, ще разпознаят вируса и ще му попречат да инфектира нови клетки. Ще се включат и системите на имунната ни памет. Това са т.нар. Б и Т клетки на паметта, които ваксината вече е обучила да действат срещу вируса. Те са в „запас", но при сигнал за тревога веднага ще се активират и ще поемат отбраната в свои ръце, помагайки ни да се справим с нашественика.
Да не забравяме, че е нужно време,
за да може ваксината да предизвика имунен отговор – изграждането му започва седмица след първата доза, две-три седмици след нея вече има сериозен напредък в това отношение, а втората доза се поставя (при ваксините, които се прилагат в две дози), за да осигури по-добра изява и по-добра продължителност на имунитета. Колко добре ще се справи организмът ни след ваксинацията при следваща среща с вируса зависи от редица фактори - както казахме това са включително възрастта, общото състояние и наличието на придружаващи заболявания, включително прием на някои лекарства, индивидуални генетични и имунологични особености (те най-често не са добре познати) и други. Ваксините срещу COVID-19 със сигурност няма да са в състояние да предотвратят настъпването на заболяване при всички хора, но във всички случаи значително ще облекчат протичането му и ще предотвратят усложненията. Това е смисълът от прилагането на ваксините.

Целта е всички да си понесат отговорността

Искаме орган към МЗ срещу тютюнопушенето

60 години МУ-Варна

Всички вече вярват на ваксините

Съсловните организации са ни длъжници

Всеки втори не иска да е приемен родител

Бизнесът без осигуровки не може да ползва мерките

Няма да допуснем пациент да не бъде обгрижен

Работникът е „ходеща бомба” при 10 часа труд
