Младите не остават у нас заради липса на ред

В някои болници колегите получават между 300-500 евро месечно, а в чужбина заплащането е 3500-5000 евро за специализиращ лекар, казва д-р Диян Ганев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Сред основните цели на Сдружението е да отстоява правата на младите лекари до 35 години, тъй като проблемите в този сектор са много. Един от тях е недостатъчния брой места за специализаращи лекари и практическата насоченост на това обучение. Факт е че висшето образование по медицина е предимно теоретично, но реално практическите умения са основна бариера за започването на клинична практика на младия лекар. Ние ще се опитаме съвместно с институциите да регламентираме такъв ред, че младите колеги да имат възможност да останат в България. Това, което притеснява много от тях, е липсата на яснота кога точно се обявяват местата за специализация, по какъв ред, какви стимули предлагат болниците, как се оповестяват и при какви условия ще продължат да работят след този период и т.н. По време на специализация проблем се оказват и нормативите. Трябва да се създаде такъв механизъм, че те да се спазват.

- Какви конкретни искания имате към властта за реформи?

- Предстои да подготвим това. Трябва да заседаваме, да обмислим становище и концепция, което назовава конкретните проблеми и възможни решения. Опитът до момента показва, че каквото и да се предложи или се отхвърля, или се прави нещо друго, което реално не решава проблема. Ние сме мотивирани да работим за това всеки ден и с институциите.

- Сдружението има четири комисии. Каква ще е тяхната дейност?

- Една от комисиите е следипломно обучение и научна дейност. Проблемите в науката са, че един специализант не може да бъде едновременно и докторант, с което реално медиците се ограничават да правят наука, докато са в клиника. Съответно те трябва да бъдат докторанти на едно място и специализанти на друго. Това затруднява колегите, а трябва да бъде лесно да правиш наука и да работиш в клиниката. Много от иновациите в медицината започват от болничното отделение като идеи. Ще работим и в посока насърчаване на преподавателската дейност.Има много млади асиситенти в медицинските университети, за които бихме могли да направим обучителни курсове в посока начини на преподаване на медицина и внедряване на нови технологии за това. Например хирургия може да се преподава и чрез симулатори на операции, които използват реални сканирани томогафски образи, репликират тяхната анатомия и чрез софтуер специализанта и хирурга може да работи и да се учи на практика, но без риск за реален пациент. Втората комисия е за продължаващо медицинско образование и касае допълнителните квалификации, които всеки лекар придобива след като защити специалност. Всъщност Столичната Лекарска Колегия създаде Фонд за Младите Лекари, който финансира такива допълнителни обучения на млади лекари. Ние ще развием този фонд като дадем повече яснота къде и как може да се кандидатства. Целта е да разгърнем тази дейност, така че повече хора да могат да се включат, което вярвам ще допринесе за медицинската практика в страната. Всъщност призовавам останалите лекарски колегии в страната да направят подобен фонд като така ще заявят подкрепата си за бъдещето на медицината в страната. Другото нещо, което можем да направим е да развием продължащото обучение в България като провеждане на курсове по ехография, по инвазивни методи и др. Някои от тях са платени, и един завършил специалист трудно би могъл да поеме този разход. Третата комисия е за социална дейност и условия на труд. Тя ще работи по въпросите за социалните придобивки като транспорт, детски градини, спорт, заплащане и прочие на младите лекари.

- Споменахте условия на труд, какви идеи имате за тяхното подобряване, така че да се спре изтичането на медици в чужбина?

- Младите кадри изчезват, защото тук в България организацията и централизацията е на ниско ниво. Трябва да се създаде ред в системата, така че да не отказва хората. От опита, който са споделили колегите от чужбина, там има много стриктен ред и обективност, докато тук се създава впечатление за хаос от гледната точка на младите лекари. Заплащането на младите лекари трябва да бъде повишено, защото това отказва младите хора. В някои болници колегите получават между 300-500 евро месечно, а в чужбина заплащането е 3500-5000 евро за специализиращ лекар. Ясно е, че стандартът няма как да е един и същ, но все пак е редно да се направи нещо в тази посока. Обмисляме да създадем и система за подаване на сигнали, чрез която колегите да представят конкретните проблеми. Четвъртата комисия e за Проектна дейност и иновации. Аз съм бил в средите на стартиращи предприятия и знам, че един лекар може да управлява процеси свързани с имплементация на научни открития в практиката. Всъщност това ще е другата наша задача – да кажем на лекарите, че освен клинична дейност, могат да управляват и такива процеси, свързани с приложна наука и иновации. По тази линия ще си сътрудничим с асоциации за дигитално здравеопазване, за биотехнологии.Международните взаимоотношения са много важни за това да бъдем разпознаваеми и уважавани както в страната, така и пред световни институции. Ние ще заявим нашето желание за партньорство международни асоциации свързващи младите лекари, които могат да спомогнат за изготвяне на програми за обучение на лекари в Европа и Америка.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Тази пандемия показа, че лекарите са едни от най-важните членове в обществото. Когато аз кандидатствах имах това разбиране, че като лекар мога да помогна най-много на хората.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Насочил съм се към спектъра на „Вътрешни болести", като все още не съм се спрял на конкретна специалност. Моята основа идея е да стана добър лекар.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Бих казал, че да. Може би трябваше повече практика, а не толкова теория. И нещо, което ми направи впечатление- колегите в другите университети имат нощни дежурства, докато ние давахме само сутрешни. Моето лично мнение е, че когато имаш упражнения в различни части на деня виждаш динамиката на отделението и патологията, която лекува. Мисля, че това е по-полезно за студентите.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- За момента нямам такъв голям допир. Лично аз смятам, че трябва да има повече профилактика в здравната система. Лекарят прилага всичките си знания, когато лекува пациент, но когато дойде един здрав човек трябва да приложи по-малко знания, за да го профилактира. И аз мисля, че трябва да се работи в посока профилактика, програми за превенция и т.н. Това не е лесно, защото трябва да комунираш много „органично" с обществото, да му обясниш какво трябва и какво не, за да бъде здрав. Този процес следва да започне от училище.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Обичайното – пациента има бърз достъп до специалист, както и в болнична помощ и че нашето здравеопазване е евтино. Затова и чужденци идват в България за да си правят стоматологични дейности, операции и др.

- А минусите?

- Бюрокрацията, недофинансирането. Пациентът плаща голям процент от цената за здравна грижа. Друг е минус е може би в самата организация на финансиране.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Мисля, че да. Ако той не е поставен, то кой. Той е обектът на нашите действия.

- - Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Ще остана, защото тук живея, тук са моите приятели и семейство. Но, това, което искам да направя е да имам допълнителни специализации по най-авангардните методи на медицината, така че на следващ етап да мога да ги приложа и тук.

-  Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, виждам. Тук ще намериш подкрепа за аванградни проектни, защото просто няма чак толкова такива. Тоест сравнително лесно можеш да се откроиш от тълпата.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от Вас специалност?

- Не,трябва да бъде по-добро, защото младите лекари получават заплата по-малка от средната за страната и от бюджетния сектор дори.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Да, със сигурност.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Не съм срещал досега агресивен пациент. Иначе, когато човек е безпомощен и не може да направи нищо за близкия си, който е болен, той е агресивен към света, защото му е ядосан.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Не съм компетентен по този въпрос все още.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата и в каква посока?

- Трябва да бъде в посока на това хората да мислят повече за здравето си и да подкрепят такива промени, които да решат проблемите в здравеопазването. Това е посоката. Под хората имам предвид – народа, защото ние по между си, се подкрепяме. Затова и направихме тази организация. Нужно е представителство, за да имаш глас. Иначе аз можех да събера същите тези хора, да напишем становище, което да предложим, но пак щяхме да сме само ние. Докато сега с подкрепата на съсловните организации, на нашите колеги вече говорим за качествена промяна. Обединяваме се заедно с колегите от цялата Столична колегия, за да направим така, че да има бъдеще за младите хора, защото иначе те заминават.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Нашите норми са – не отказвай лечение и не вреди, уважавай своите учители, учи своите ученици. Това е Хипократовата клетва, която всички много обичат да цитират, когато нещо не е наред. Само че тя се изпълнява от всеки един от нас, всеки ден, дори, когато има агресия. Докато хората, които я рецитират веднъж или два пъти, стигат до извода, че лекарят е виновен. Защо лекарят да е виновен?

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- С недостатъчна активност в тази насока от страна на съсловието. Досега промените са идвали отгоре-надолу, докато сега ние ще предложим какво да се промени, ще го дискутираме и преговаряме.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според Вас? Какво бихте им казали?

- Зависи от гилдията, от хората в системата. Те трябва да бъдат достатъчно активни, така че да искат необходимите промени. И след това зависи от управляващите – да изслушат лекарите и да премерят от тяхна гледна точка, какво би могло да се промени за по-добро и по какъв начин.