Лице

Даряващата живот

12-03-2021 12:33
Не съм избирала специалността, тя ме намери, провидението ми я показа, казва д-р Сибила Маринова Даряващата живот
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
КОВИД почти успя да замрази трансплантациите у нас, които и преди не бяха много. Животоспасяващите операции обаче отново станаха възможни, благодарение на смелостта на една жена - д-р Сибила Маринова. Чрез нейните усилия и тези на екипа й от началото на годината досега имаме вече две донорски ситуации и няколко спасени човешки съдби. Коя е жената, на която дори пандемията не попречи да дарява живот, вижте сами.
За хирургията и анестезиологията съществува негласното мнение, че това не са женски специалности. За тях трябва здрава психика и физическа издръжливост. Д-р Сибила Маринова обаче напълно опровергава това виждане. Тя е началник на КАИЛ и регионален кооринатор по донорство в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново. За насочването си към анестезиологията и реанимацията казва, че не тя, а специалността я е избрала. Когато завършила Варненския медицински университет,

 

искала непременно да стане педиатър.

 

През 1998 г. било трудно да си намери работа. Разбрала за обявен конкурс за реанимацията в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" в родното й Велико Търново. Явила се и го спечелила. Впоследствие се зачислила и взела специализация по анестезиология. От тогава досега са изминали 22 години, д-р Маринова не е работила другаде. Тя обаче не отдава мястото си точно в КАИЛ само случайността, но и намесата на предопределението. „Като завърших, мечтаех да съм педиатър, да лекувам деца. Нощи наред обаче преди да се явя на конкурса в болницата се сънувах с кислородна маска на лицето. Този сън се повтаряше, няма да го забравя. Сигурна съм, че ми е било писано да работя точно анестезиология и реанимация", споделя д-р Сибила Маринова. Независимо от двете десетилетия лекарска практика зад гърба си тя не крие, че винаги се чувства като пред изпит, защото

 

не минава ден без да се бори с "онази с косата"

 

за нечий живот. Няма да забрави и един от първите тежки случаи, малко след като постъпила на работа. Случило се по време на нощно дежурство през лятото, навън валял проливен дъжд. От спешна помощ им се обадили, че карат пострадали от тежка катастрофа. „В такива случаи екип слиза и чака, за да поеме веднага пациентите. Слязох и аз с колегите. Когато едната линейка спря и изкараха носилката, на нея имаше 5-годишно момиченце. Едната му ръка беше почти откъсната от рамото, а другата от китката. То беше изпаднало от колата, а друг автомобил беше минал през него, но беше в съзнание", разказва с мъка д-р Маринова. По-големият шок за нея от гледната бил многократно повтаряният въпрос на детето : "Аз ще умра ли?" Наложило се да му бъдат направени няколко операции. Лекарите го завили добре така, че самото то да не вижда ръцете си. Когато обаче го вкарали в реанимацията, преди да бъде приспано, един от лекарите повдигнал чаршафа, за да види каква работа му предстои. Момиченцето видяло в какво състояние е тялото му. „Аз без ръце ли съм?", бил последният му въпрос преди да изпадне под въздействието на анестезията. „Такава гледка, такива питания не може да понесе никой лекар. Това беше

 

една от най-големите ми професионални травми.

 

Ще помня това дете докато съм жива", казва д-р Сибила Маринова. Впоследствие момиченцето било транспортирано до София, където били направени няколко операции за максимално възстановяване на ръцете. Предопределението казва своята дума неведнъж в професионалния й път. Тя е регионален координатор по донорство, но да е част от тези, които дават шанс за нов живот пак се намесва пръстът на съдбата. Първото донорство и трансплантация на сърце от дете на дете в България се случва през 2008 година. Донорът е на 6, а реципиентът Мартин е на 9 години. По това време д-р Маринова била заметник-регионален координатор по донорство. „Детето беше изпаднало в мозъчна смърт. Колегата се опитваше, колкото може по-внимтелно да обясни на родителите какво означава това. След като той свърши, те се обърнаха към мен, не бяха разбрали нищо. На свой ред аз им обясних какво значи това. Дума не отворихме за донорство. Тръгнаха си. След два часа майката се върна и ми каза:

 

„Искаме нашият син да живее в някой друг.",

 

спомня си д-р Сибила Маринова. Чувала, че родителите на двете момчета са установили връзка помежду си впоследствие. Тя обаче е категорична, че тайната на донорството трябва да се пази, както го изисква нормативната уредба у нас, защото е възможно да има и недоброжелателни хора.

С годините, за да се съхрани емоционално, както и повечето лекари, д-р Маринова се старае да не се обвързва емоционално с пациента. „Това помага и на работата. В противен случай ще се изпепелим след първите години в тази професия", казва тя и търди, че си е изградила защитна реакция, за да превъзмогва всичката болка и мъка, с която се среща всеки ден. „Ако лекарят се товари емоционално няма да е полезен на своите пациенти", казва д-р Маринова, но не крие, че неведнъж й се е случвало да плаче за някой , който онази с косата е отнесла. Смята, че това важно и за близките в семейството, където всеки споделя. Споделя и тя това, което й тежи, когато се прибере от работа. Мъжът до нея я изслушва независимо, че не е лекар, а инженер, но професионално е свързан с медицината. Слуша я и дъщеря й Лилия, която независимо от

 

безсънните нощи и отговорната работа

 

на майка й в болницата е избрала също да стане лекар. Тя е вече студентка в четвърти курс. Нещо повече, още от първите години на следването си помага в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" като доброволка. Така момичето е било в почти всички отделения и наблюдава работата отблизо. „Това за нея е много добре, тъй като на днешните студенти практиката е недостатъчна", казва майката Сибила. Д-р Маринова определя последната година, като най-тежка за нея, както и за колегите й.

„Още в началото на пандемията направихме в цялата болница план как ще действаме.

 

Преструктурираха цели отделения.

 

Независимо, че бяхме нащрек, в отделението по реанимация влезе пациент с неразпознат КОВИД. Беше жена с много придружаващи заболявания, която пристига с оплаквания от задух. Близките й не ни казаха, че имат човек, върнал се от чужбина. Тестовете бяха положителни", спомня си д-р Маринова. Така се заразили 3 медицински сетри и една санитарка. За тях тя и досега се чувства отгоорна, че като началник на отделението не е успяла да ги предпази. Те отдавна са излекувани и отново работят. Самата д-р Маринова се е опазила от коронавируса, макар и да е имало дни, с които да е била в реанимацията. В началото колегите й след свързване на дежурството не се прибирали у дома, а спяли в къща за гости, предоставена от великотърновец за тях. Там изчаквали дали ще се появи симптоматика и само, ако я нямало се връщали вкъщи. Лекарката недоумява, как година вече откакто пандемията не преминава все още има хора, които се

 

съмняват в съществуването на коронавируса

 

и отказват да носят маски. „И електричетвото не виждаме, но се пазим от контакта. Маските не ограничават свободата, но дават шанс за живот", казва тя.

За една година д-р Маринова успяла да вземе отпуска една седмица. Наели къща за гости извън града. Казва, че това са били едни от най-щастивите й дни. „Приятелки се шегуваха, че ще ми е скучно да стоя само в къщата, но се чувствах прекрасно. Да спя, колкото искам и да чета книги – за това жадувах отдавна", казва тя и пресмята дали ще има възможност през лятото па да си открадне някои и друг ден за себе си извън мисълта за болницата и пациентите.


Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
Да избереш пътя към дома

Да избереш пътя към дома

След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-Велико Търново
От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
Живот на върха на пиката

Живот на върха на пиката

Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбежен
1 2 3 4 5 ... 33 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ