Кадрите са проблемът - за година изгубихме 100 сестри

Средата на следващата година очаквам да имаме Център за детски бъбречни трансплантации, там имаме много добри специалисти, казва проф. Асен Балтов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Балтов, дейността и в ортопедията през миналата година е спаднала с 20%, това отразява ли реалните потребности на хората или се дължи на друга причина?

- Мисля, че това е свързано с пандемията и коронавируса. Знаете, че поне три месеца бяхме в пълен локдаун, което ограничи движението на хората, ползването на превозни средства, това намали пътнотранспортните произшествия и травматизма като цяло. Възрастните хора повече си седяха в къщи, не са обикаляли по улиците, така че всичко това се отрази на дейността ни. Реално това, което беше през 2019 г. и това, което виждаме през 2020 г. е закономерно - няма нещо, което да ни изненадва. Броят на сменените стави, на алопластиките горе долу е нормален за времето, през което можехме да работим през годината. Не виждам сериозно повишаване и в броя на рехоспитализациите, част от тях разбира се са свързани с това, че болните имат нужда от долекуване и ще дам пример: Когато болният има тежко триглезенно счупване, се налага поставянето на един специален винт, който да фиксира глезенната става. Той обаче след 45-60 дни трябва да бъде изваден и това се води рехоспитазиация, а то си е продължаване на лечението. Разбира се, сигурно има и случаи на рехоспитализации, които са свързани с инфекции, с недобра оперативна техника, налагаща продължаване на лечението заради други причини, но процентът не е голям.

- Имахте ли по-тежки случаи на пациенти заради КОВИД?

- Интересното е, че в началото нямахме - нито един от травматичните пациенти не беше с КОВИД, поне в Пирогов, докато след средата на годината започнаха да се появяват все повече счупвания, при които се откриваше и КВОИД-инфекция. Колегите вече бяха подготвени, имаха си лични предпази средства, правеха се предварителни ПСР-тестове, при всички, които бяха за планова интервенция също се правеха тестове, така че те се отлагаха, ако носеха инфекцията, макар и асимптомно. Нямаше нещо, което да ни е притеснило. Общо взето в нашата специалност, ако имаш и най-малки съмнения за инфекция, бронхопневмония или други отклонения, плановите интервенции веднага се отлагат.

- Тези смесени случаи с КОВИД и ортопедичен проблем имаха ли адекватно финансиране от страна на НЗОК?

- Ние лекувахме нашите счупвания, а след това, ако имаше нужда от долекуване, пациентите се долекуваха в отделенията за КОВИД. Не сме търсили изгодата да правим двойна пътека, по-скоро идеята беше да се лекуват пациентите адекватно. Знаете, че касата покриваше 85% от разходите болницата, така че никой не гледаше в този момент дали е адекватно заплащането по пътеката, по-скоро важен е пациентът.

- Тези 85% даваха ли ви нужното спокойствие да работите през годината?

- Аз мисля, че на повечето болници го дадоха, защото много от тях си намалиха рязко дейността и това, което вземаха беше много повече от това, което заработваха.

- За първи път миналата година в здравната система беше налице този феномен – обемът дейност да не е обвързан със заплащането, това според вас добре ли е или е зле и може ли да е основа за промяна?

- Не мисля, че е добре, защото много от хората видяха, че може да си почиват, да не работят. Получи се така, че едва ли не чакаха парите на края на месеца без да се интересуват колко време са били на работа и какво са свършили. Така че и това не е много адекватно, трябва да има някакви обвързаност между работата, извършените оперативни интервенции и заплащането. Ние имаме една твърда заплата, но плаващата част трябва да зависи от дейността, защото тя е важна и се вижда количественото измерение кой какво прави в болницата.

- Преди няколко дни с оглед на предстоящите избори БЛС обяви, че най-важният проблем на здравеопазването ни е финансирането, така ли е според вас?

- Не, естествено, че има проблеми с финансирането, но най-важният проблем в момента са кадрите. Колкото и да звучи невероятно, с всеки изминал ден имаме все по-малка възможност да взимаме нови кадри, като не говоря за млади лекари, а за персонала, който обгрижва пациентите – най-вече за специалистите по здравни грижи. Те намаляват драстично с всяка година, през последната в Пирогов броят им намаля с около 100 сестри. Повечето от тях бяха в пенсионна възраст и напуснаха поради страх от заразяване със заболяването. Опитваме се да компенсираме това с млади колеги, които са здравни асистенти и помагат, но си има категоричен недостиг на кадри.

- Кое е спешното действие, което трябва да се предприеме в тази посока?

- Да се разшири приема и системата на специалистите по здравни грижи да се отвори, така че да се допускат желаещите, които са завършили трети курс медицина, да могат да работят като медицинска сестра, макар и не е с всички правомощия на завършила сестра с магистърска степен. Такава беше системата преди години.

- А за да ги задържите не трябва ли да се увеличи и заплащането им?

- Всичко е свързано с това, че трябва да има разлика между нивата на заплащане на лекар, сестра и санитар. Няма как лекар и специалист по здравни грижи да са на едно ниво, все пак лекарят носи пълната отговорност. Мисля, че и това е конфликтът, защото, ако на тях дадем два пъти минималната работна заплата, неминуемо ще трябва да дадем три минимални работни заплати на лекарите. Това на този етап няма как да стане.

- Ако това ще реши проблема, колко още средства са нужни?

- Не мога да кажа, но не са малко, може би още 50% от това, което се дава от здравната каса сега.

- Трябва ли да се обвърже финансирането от здравна каса с някакви резултати от дейността на лечебните заведения, както и да се финансират по-комплексните структури?

- Мисля, че големите болници трябва да имат допълнително финансиране, защото те изпълняват функция не само на лечебни заведения, но и на стратегически обекти на здравеопазването. Много пъти те се натоварват със задължения, които една по-малка общинска или частна болница няма как да прави. Именно оттам идва и големият проблем – всяка година в Пирогов имаме около 300 здравно неосигурени пациенти, които не се покриват от никого и лечението им остава за сметка на болницата, което е не по-малко от 300 хил. лв. Никой не би си позволил в една частна болница да го допусне.

- Има множество болници – държавни, частни, общински, които са с малък обем дейност в ортопедията например, но са в големи градове, а не в трудно достъпни, трябва ли този феномен да продължава да съществува?

- Истината е, че търсим преразпределение особено на спешността. С проекта на спешна помощ това е идеята – да се направят центрове, които да вземат пациентите и да ги карат в места, където има по-голяма опит и където лечението ще бъде много по-адекватно. Мисля, че не е нужно да се правят натрупвания в болници, които нямат опит, а тези пациенти в рамките на „златния час" да се транспортират до болници с опит и могат да направят за тях всичко.

- А общественият ресурс трябва ли да отива и в другите лечебни заведения?

- Общественият ресурс не може да отиде само в тези болници, той трябва да бъде за всички, но трябва да има някаква индексация за структуроопределящите болници.

- Опасявате ли се, че все още съществува феномена на надписване, като гледате дейността в областта на ортопедията?

- Най-вероятно има, но не и в тези мащаби, в които беше преди. Проверките станаха по-сериозни, има и специализирани съвети към БЛС, които следят, така че тези неща намаляват. Самите пациенти също не са съгласни да се спекулира с техните данни, знаете, че вече могат да влязат в електронното си досие и да изискат проверка от касата, така че това ще засили контрола.

- В Пирогов текат много ремонти, кога ще приключат и какво да очакваме?

- Някои от тях ще приключат буквално до края на март, други продължават, обновяваме по енергийна ефективност 5 сгради на болницата, отделно извършваме ремонт на най-старата ни сграда, където е кардиологията, строук-центъра и вътрешната ни клиника, предстои обновяване на цялата сграда на урологията, заедно с операционните зали. Там ще се опитаме да направим един Център за детски бъбречни трансплантации, защото знаем, че това е празна ниша, а ние имаме много добри специалисти. Те са готови веднага да започнат да работят с помощта на френски колеги, след като се направят необходимите промени, това ще стане най-рано средата на следващата година. Водещ на този сектор ще е д-р Стоян Пеев, който се надявам скоро, че ще се хабилитира и ще продължи напред, защото детската урология е нещо много специфично и уникално за страната и се намира в Пирогов. Предстои да се довършат ремонтите н 14 операционни в основната сграда – 7 хирургични и 7 травматологични зали, които ще бъдат изцяло обновени. Имаме заделени средства, с които ще довършим ремонта във високото тяло и на три хирургични клиники. Всичко това предстои и се надявам, че до края на тази година и средата на следващата ще бъде факт.

- Каква е актуалната ситуация с КОВИД в Пирогов?

- Към днешна дата (5 март б.р.) имаме 254 пациенти, които са на лечение, от тях 27 са интубирани в интензивните ни отделения, другите са в средно тежко състояние. От понеделник разкриваме още легла – 400 за средно тежки и 48 за реанимационни болни, така че каквото е необходимо правим. Надявам се тази трета вълна да е по-кратка и по-бързо да премине.

- Към политическите партии какво послания бихте отправили в навечерието на изборите?

- Всички виждаме, че здравеопазването, което много се хулеше през последните години и което всички смятаха, че не може да прави нищо, доказа, че има потенциал и на него може да се разчита. Единственото важно е да не се изпуска този момент, в който се видяха какви са недостатъците му и те да бъдат променени. По най-бързия начин трябва да се направи така, че здравната система да работи качествено и с добро финансиране.

- Като казвате недостатъци – освен липсата на човешки ресурси, какво друго имате предвид?

- Не доброто ситуиране на определени лечебни заведения към проблемите, други имат свръхнатовареност, която е свързана с това, че бяха по-добре оборудвани и се включиха в процесите. Трябва да се обърне внимание кои болници са водещите и кои трябва да бъдат доразвити в определена посока. От болниците с намалени възможности не трябва да се търси високо ниво на компетентност. Аз не бих казал те да се закриват, а да станат клонове на големите болници, да се влеят в тях и да се продължи тяхното развитие в определени области. Тук става дума за по-малките общински болници, които нямат персонал и възможности, но, ако станат клон на друга голяма болница, биха могли да работят спокойно и да дават това, което се изисква за първо и второ ниво на компетентност.