Лекарската професия си намира човека

Тя е призвание, не може да се обясни как точно става изборът й, казда д-р Теодороа Сакеларова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- За това няма обяснение, то е призвание. Родителите ми не са лекари, за да съм повлияна и да тръгна по техния път. Един приятел, стоматолог, ми даде негов учебник. Започнах да чета, увлече ме. След това започнах да търся и чета неща за медицината. Казах си: Това ще е. Не ти, а тя, лекарската професия е, която те открива.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Избрах нервологията, макар и да се колебаех дали да не специализирам хирургия. В крайна сметка реших, че с нея мога да съм от голяма помощ на хората, тъй като мозъчните заболявания са нещо сериозно. При тях няма леки случаи. Всеки един от тях е предизвикателство, с което трябва да се пребориш, да спасиш човека и да му върнеш, доколкото е възможно, доброто качество на живот от преди това.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Ако човек има желание, може да научи много. В България има много възможности, дори да работи, като доброволец още от студентските години. Това никак не е малко, защото така се събира опит. Ако посещаваш редовно практиките, упражненията и си съвестен по отношение на учебния процес, няма как да не научиш много неща. Аз имах и имам възможността да попадна в страхотен екип в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна". Тук всички помагат на специализантите. Като говоря с колеги от другите клиники, и при тях е така. Вероятно е така и в другите лечебни заведение. Като има човек такива условия за знания, няма как да не е доволен.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Като цяло, здравната система в България е достъпна особено до преглед при специалист. Дори човек да бъде консултиран от няколко, което е огромно предимство, макар и доста хора да не го оценяват. Тук не се чака така, както е в чужбина. Болниците вече са оборудвани с нова, съвременна техника, а това е в плюс и на работата на нас, лекарите, и на болните.

- А минусите?

- Проблем е, че не можеш да приемеш някои болни, защото не са здравно осигурени. Искаш да помогнеш на такъв човек, но системата не ти позволява. Има хора, които вероятно не могат да си позволят да внасят осигуровки. За съжаление, у нас няма лечебни заведения за социално слаби. Това е тъжно. Ако някъде по света бяха измислили идеална здравна система, всички на планетата щяха да са щастливи. Навсякъде има някакви проблеми, но къде повече, къде по-малко, държавите се стараят да ги подобряват. В България, както казах хората имат възможност в един ден да отидат при своя личен лекар, да вземат направлениеи да отидат при специалист, дори при няколко. Лекарската помощ у нас е много достъпна. Минус е, че пациентите не ценят това, а оттам се държат и несериозно със самите лекари.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Да, разбира се, че е поставен в центъра на здравната система. Самият факт, че може да получи специализирана медицинска помощ винаги, без да чака, е изключително предимство. До известне степен пациентът има проблем повече с доболничната помощ, която е по-тромава, отколкото с болничната. Но като имам предвид проблемите на колегите там и дори само лимитираните направления, ги разбирам.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Замисляла съм се дали да не замина направо, щом се дипломирам, но останах. Още преди да завърша, работех като доброволка в различни клиники. Видях, че тук още в самото начало ти дават широки възможности да научиш много неща стига да искаш. Това ме впечатли силно. Дадох си сметка, че в чужбина дълго време ще остана чужденка. Вероятно отношението към мен би било по-различно. И реших: оставам.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Със сигурност в България има много и добри възможности за кариерно развитие стига човек да е сериозен и да иска да се развива. В Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна", където специализирам има толкова много нова апаратура, отлични лекари, които помагат на всеки интересуващ се, че какво повече мога да искам.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от Вас специалност?

- В началото никой не взима толкова, колкото би искал. С придобиване на уменията, на знанията, на практиката всеки може да получи достатъчно независимо дали ще работи усилено на едно място или и на второ. Възможности има. Никъде не е леко – нито в чужбина, нито у нас.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Късметлийка съм. Работя в клиника, където всичко е ново, модерно. Така е и в цялата болница. Хората тук са много търпеливи и отзивчиви към нас, младите, за което им благодаря. Проблем е, че няма достатъчно медицински сестри и санитари. Много по-лесно би било и за нас, лекарите, и за пациентите, ако и те бяха повече.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Често пъти, когато съм била свидетелка на агресивно поведение към колеги си давам сметка, че агресията е израз на слаб характер, на страхливи хора. Такива индивиди са и нападателни. Когато имаме такъв, се опитвам да говоря спокойна така, че да ме разбере. Понякога успявам, но с времето практиката ще ме научи по-добре, как да ги успокоявам. Има обаче и такиваа, които са агресивни по природа. От такива ме е било страх. Случвало се е да викаме охраната на болницатаза случаи, в които не успяваме да се справим сами с добро и благ тон.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Много от тези правила могат да бъдат променени в бъдеще и да станат по-лесни за изпълнение. Мисля, че дигитализацията е №1, което трябва да се подобри, да се свържат електронните системи в здравеопазването. Така и ние, лекарите, ще намираме каквото ни трябва по отношение на минало лечение на нашите пациенти, епикризи, придружаващи и предходни заболявания, алергии. Факт е, че ни докарват хора в безпомощно състояние, за които не знаем нищо, но трябва спешно да се заемем с тях. Затова една свързана електронна система е крайно необходима.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Ако някой знаеше от каква промяна има нужда здравната система, за да се подобри, вероятно досега щеше да го е направил. Не си представям това да е лесна работа. Затова трябва да сме търпеливи.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Смятам, че хората са различни. Във всяка професия има и добри, и лоши, етични и неетични. Аз съм щастлива, че попаднах при изключителни лекари.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Не се заблуждавам, че е лесно. За промените е необходим много голям експертен ресурс и огромен капитал. Най-вероятно ще трябва да се срине всичко, за да се започне отначало, което не е лесна задача. Вероятно много хора и много политика играят в това. Затова и би се получило трудно.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Все още нямам достатъчно опит, за да определя. Бих им казала обаче, че ние, младите лекари, сме бъдещето на здравеопазването. Да ни имат повече доверие.