Млад лекар

Лекарската професия си намира човека

03-03-2021 07:00
Тя е призвание, не може да се обясни как точно става изборът й, казда д-р Теодороа СакелароваЛекарската професия си намира човека
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата нова рубрика "Млад лекар". Днес думата e на д-р Теодора Сакеларова. Тя е спецализант в Клиниката по нервни болести на уМБАЛ „Света Анна" – София.
- Д-р Сакеларова, защо избрахте да станете лекар?

- За това няма обяснение, то е призвание. Родителите ми не са лекари, за да съм повлияна и да тръгна по техния път. Един приятел, стоматолог, ми даде негов учебник. Започнах да чета, увлече ме. След това започнах да търся и чета неща за медицината. Казах си: Това ще е. Не ти, а тя, лекарската професия е, която те открива.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Избрах нервологията, макар и да се колебаех дали да не специализирам хирургия. В крайна сметка реших, че с нея мога да съм от голяма помощ на хората, тъй като мозъчните заболявания са нещо сериозно. При тях няма леки случаи. Всеки един от тях е предизвикателство, с което трябва да се пребориш, да спасиш човека и да му върнеш, доколкото е възможно, доброто качество на живот от преди това.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Ако човек има желание, може да научи много. В България има много възможности, дори да работи, като доброволец още от студентските години. Това никак не е малко, защото така се събира опит. Ако посещаваш редовно практиките, упражненията и си съвестен по отношение на учебния процес, няма как да не научиш много неща. Аз имах и имам възможността да попадна в страхотен екип в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна". Тук всички помагат на специализантите. Като говоря с колеги от другите клиники, и при тях е така. Вероятно е така и в другите лечебни заведение. Като има човек такива условия за знания, няма как да не е доволен.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Като цяло, здравната система в България е достъпна особено до преглед при специалист. Дори човек да бъде консултиран от няколко, което е огромно предимство, макар и доста хора да не го оценяват. Тук не се чака така, както е в чужбина. Болниците вече са оборудвани с нова, съвременна техника, а това е в плюс и на работата на нас, лекарите, и на болните.

- А минусите?

- Проблем е, че не можеш да приемеш някои болни, защото не са здравно осигурени. Искаш да помогнеш на такъв човек, но системата не ти позволява. Има хора, които вероятно не могат да си позволят да внасят осигуровки. За съжаление, у нас няма лечебни заведения за социално слаби. Това е тъжно. Ако някъде по света бяха измислили идеална здравна система, всички на планетата щяха да са щастливи. Навсякъде има някакви проблеми, но къде повече, къде по-малко, държавите се стараят да ги подобряват. В България, както казах хората имат възможност в един ден да отидат при своя личен лекар, да вземат направлениеи да отидат при специалист, дори при няколко. Лекарската помощ у нас е много достъпна. Минус е, че пациентите не ценят това, а оттам се държат и несериозно със самите лекари.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Да, разбира се, че е поставен в центъра на здравната система. Самият факт, че може да получи специализирана медицинска помощ винаги, без да чака, е изключително предимство. До известне степен пациентът има проблем повече с доболничната помощ, която е по-тромава, отколкото с болничната. Но като имам предвид проблемите на колегите там и дори само лимитираните направления, ги разбирам.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Замисляла съм се дали да не замина направо, щом се дипломирам, но останах. Още преди да завърша, работех като доброволка в различни клиники. Видях, че тук още в самото начало ти дават широки възможности да научиш много неща стига да искаш. Това ме впечатли силно. Дадох си сметка, че в чужбина дълго време ще остана чужденка. Вероятно отношението към мен би било по-различно. И реших: оставам.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Със сигурност в България има много и добри възможности за кариерно развитие стига човек да е сериозен и да иска да се развива. В Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна", където специализирам има толкова много нова апаратура, отлични лекари, които помагат на всеки интересуващ се, че какво повече мога да искам.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от Вас специалност?

- В началото никой не взима толкова, колкото би искал. С придобиване на уменията, на знанията, на практиката всеки може да получи достатъчно независимо дали ще работи усилено на едно място или и на второ. Възможности има. Никъде не е леко – нито в чужбина, нито у нас.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Късметлийка съм. Работя в клиника, където всичко е ново, модерно. Така е и в цялата болница. Хората тук са много търпеливи и отзивчиви към нас, младите, за което им благодаря. Проблем е, че няма достатъчно медицински сестри и санитари. Много по-лесно би било и за нас, лекарите, и за пациентите, ако и те бяха повече.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Често пъти, когато съм била свидетелка на агресивно поведение към колеги си давам сметка, че агресията е израз на слаб характер, на страхливи хора. Такива индивиди са и нападателни. Когато имаме такъв, се опитвам да говоря спокойна така, че да ме разбере. Понякога успявам, но с времето практиката ще ме научи по-добре, как да ги успокоявам. Има обаче и такиваа, които са агресивни по природа. От такива ме е било страх. Случвало се е да викаме охраната на болницатаза случаи, в които не успяваме да се справим сами с добро и благ тон.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Много от тези правила могат да бъдат променени в бъдеще и да станат по-лесни за изпълнение. Мисля, че дигитализацията е №1, което трябва да се подобри, да се свържат електронните системи в здравеопазването. Така и ние, лекарите, ще намираме каквото ни трябва по отношение на минало лечение на нашите пациенти, епикризи, придружаващи и предходни заболявания, алергии. Факт е, че ни докарват хора в безпомощно състояние, за които не знаем нищо, но трябва спешно да се заемем с тях. Затова една свързана електронна система е крайно необходима.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Ако някой знаеше от каква промяна има нужда здравната система, за да се подобри, вероятно досега щеше да го е направил. Не си представям това да е лесна работа. Затова трябва да сме търпеливи.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Смятам, че хората са различни. Във всяка професия има и добри, и лоши, етични и неетични. Аз съм щастлива, че попаднах при изключителни лекари.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Не се заблуждавам, че е лесно. За промените е необходим много голям експертен ресурс и огромен капитал. Най-вероятно ще трябва да се срине всичко, за да се започне отначало, което не е лесна задача. Вероятно много хора и много политика играят в това. Затова и би се получило трудно.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Все още нямам достатъчно опит, за да определя. Бих им казала обаче, че ние, младите лекари, сме бъдещето на здравеопазването. Да ни имат повече доверие.


Оставаме тук въпреки трудностите

Оставаме тук въпреки трудностите

Сега виждаме ползите от ваксините, много малка част от хората, които са си ги сложили, стигат до усложнения, казва д-р Бейти Насуф
Пътят е труден, но си струва

Пътят е труден, но си струва

На младите медици трябва да се даде шанс, никой не е в центъра на здравната ни система, казва д-р Йордан Йорданов
Бих останала в България

Бих останала в България

Основният плюс на здравната ни система са високо квалифицираните специалисти, казва Златомира Попова
Парите на пациента са в центъра на системата

Парите на пациента са в центъра на системата

Нужна е коренна промяна, простото наливане на още средства без реорганизация, няма да даде резултат, казва д-р Георги Галев
Здравната реформа не търпи отлагане

Здравната реформа не търпи отлагане

За съжаление трябва да призная, че към момента в центъра на системата стои клиничната пътека и средствата отпускани от държавния бюджет, казва д-р Олга Палабуюк
Управляващите да се поставят на наше място

Управляващите да се поставят на наше място

Предимство на системата ни е лесният достъп до специалист, а недостатък -трудното организиране на комплексен подход към пациента, казва д-р Елица Валериева

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Първият сблъсък за младия лекар е да се научи да носи отговорност, след това разбира, че работи 5 минути и пише 50, казва д-р Божидар Василев
Младите не остават у нас заради липса на ред

Младите не остават у нас заради липса на ред

В някои болници колегите получават между 300-500 евро месечно, а в чужбина заплащането е 3500-5000 евро за специализиращ лекар, казва д-р Диян Ганев
Мой дълг е да остана тук

Мой дълг е да остана тук

Пациентът не е клинична пътека, трябва ни повече свобода да го лекуваме, казва д-р Мерием Шекир
Медицината няма научaване, тя е до живот

Медицината няма научaване, тя е до живот

Кадрите в съдебната медицина не се увеличат, за сметка на работата, понякога се стига до забавяне на разследвания, въпреки денонощния труд, казва д-р Биляна Милева*
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ