Финансирането на протезите е предизборен ход

Задочната дискусия между бивш и служебен здравен министър по отношение на реалното състояние на здравеопазването беше интересна, без да изненадва. Освен факти и тяхната интерпретация със сигурност тя донякъде е и предизборно оцветена. Но точно предизборното време прави много по-актуална другата част – не какво е заварено, а какво трябва да се направи. Оставям настрана темата дали е работа на служебен министър да ревизира редовен, още по-малко да чертае реформи. Ясно е, че не е. Но д-р Семерджиев не е случайна фигура и със сигурност появата му повторно в министерството е заявка за определена посока на развитие, ползваща се с подкрепата на дадени сили. За това отправените анонси заслужват подобаващо внимание и анализ, който вероятно политиците ще направят. Аз ще отбележа само няколко щрихи по вече заявеното.

 

Пръстов идентификатор срещу електронна здравна карта

Да се твърди, че чрез пръстовия „автентификатор" са спестени пари е точно толкова некоректно, колкото да се обвинява, че при неговото използване разходите са нарастнали. Невярно е, че електронната здравна карта „спестява разходи и позволява ефективен контрол", което е невъзможно с пръстовия автентификатор. Ако говорим за метод, установяващ физически присъствие на дадено лице, то биометричната идентификация е без съмнение по-доказателствена. Картата може да бъде преотстъпена, пръста - не. Проблемът с идеята на Москов е на други две нива. Първото е в очаквания ефект – спиране на „измамите", „точенето" и т.н. Беше ясно, че подобно нещо няма да има. Изнесените данни го потвърждават. Второто ниво е в начина на въвеждането му – такава форма на официална идентитификация е незаконна. Това е заключението на тричленен състав на ВАС. Най-логичното действия от страна на служебния здравен министър е бързо да се съобрази със съдебното решение, без излишни дискусии и увъртания. Вероятно това ще се случи с оглед даваните заявки.

Що се касае до електронната здравна карта – не трябва да откриваме топлата вода. Картата е само елемент, ключ към системата. Несериозно звучат обясненията, че в здравната карта ще се съдържа пациентското досие. Подобни твърдения издават твърде остарели възгледи и не отговарят на днешния ден. Вместо писане на концепции от нулата, добре би било всеки министър да се запознае със създадените вече такива и да ползва добрия пример в чужбина. Посоката, в която трябва да се движим е универсален цифров идентификатор/електронен подпис като част от атрибутите на личната ни карта, което ще я направи и здравна такава. А истинската работа е по изграждане архитектурата на системата на електронно медицинско досие, направление, рецепта. Там е направено не малко, но решаващия фактор е приемствеността и последователността, които отчайващо липсват в българската политика.

Национален рамков договор

Представен беше като тайния неизползван инструмент, с който ще се прокарат поне частично реформи. Истината е, че от много години НРД е декоративен елемент, като това дали ще се подпише или не е индикация за настроенията на ръководството на БЛС към политиката на министъра и здравната каса. Самата здравна каса може да наложи каквито си иска правила, същото важи до някъде и за министъра – чрез държавната квота в надзора (стига да няма вътрешна опозиция). За един месец е малко вероятно да се появят сериозни различия между ръководството на БЛС и министър, за това почти със сигурност може да се очаква, че НРД ще бъде подписан. Забележете, говорим за позиция на ръководството на БЛС, не за позиция на лекарите, които по силата на закона са задължени да членуват в съюза. Днес „договорното начало" не е нищо повече от мантра, прикриваща погрешно изградена конструкция, на всичко отгоре казионно корозирала през годините. Няма как преговори между монополна здравна каса и монополен лекарски съюз да стимулират конкуренцията и да работят за доброто на обществото. Монополите не искат промяна, те бранят статуквото. Успешните модели дават възможност за директни преговори между няколко каси и доставчиците на здравни услуги, които, ако желаят , се обединяват помежду си. БЛС може да играе много по-полезна роля за членовете си и обществото, при положение че законът го изведе от ролята на казионен профсъюз.

Лимитите на болниците

Появата им не беше субективна грешка, а израз на невъзможността да се покрият с наличния бюджет непрекъснато разширяващите се потребности от медицинска помощ на населението (пакет дейности) и прогресивно разрастващата се мрежа от лечебни заведения. При липсата на реална конкуренция между осигурители, селективно договаряне с доставчици на медицинска помощ, наличие на касов монопол и ограничен бюджет е невъзможно да се избяга от някаква форма на лимитиране. Свързването им със здравната карта е погрешно – за ограничения се говореше много преди да се приемат поправките предложени от Москов в закона, които на практика не действат. Д-р Семерджиев е прав, говорейки за дисбаланси в здравната система и специално за несъответствието между обема на пакета дейности и наличното финансиране. Учудващо обаче като първа задача предлага допълнително разширение с нова дентална дейност. Със сигурност този предизборен ход, насочен към определен електорат още повече ще задълбочи дисбаланса, което финално ще рефлектира върху другите дейности. През годините разноцветни участници във властта се заканваха, че махат лимитите, но в същност ги предлагаха в друга форма – от глупавото ограничаване по брой лекувани диагнози, до още по-глупавото лимитиране месец за месец. Някои с неохота използваха инструмента на болничните бюджети, други с ентусиазъм. Истината е, че при сегашната конструкция на здравеопазването няма как на болниците да не се определят бюджети, освен, ако някой не иска да блесне през първите месеци като финансов освободител, без да се интересува дали през втората половина на годината в касата ще останат пари. Възможно е обаче методиката, по която се определят да бъде с по-малка субективност и да има по-дълъг хоризонт на действие, за да даде възможност на мениджърите спокойно да управляват болниците, а не месец за месец. Поне се надявам работата да е в тази насока. За по-сериозни промени е нужно да се преосмислят взаимоотношенията болница- осигурител, което иска промяна в закона.

Децентрализация на системата

Опитите цялата власт да се съсредоточи в ръцете на даден министър водят до не по-малко плачевни резултати от това държавата да абдикира от управление на здравеопазването, разчитайки, че свободната конкуренция е панацея, която ще реши всичко. Първо, при наличие на една здравна каса за конкуренция не е особено удачно да се говори. Второ – оттеглянето на държавата, като регулиращ взаимоотношенията субект, не води до децентрализация, а до фрагментация. Последните 20 години са живото доказателство, което всеки пациент може да изпита лутащ се между личния си лекар, лабораторията, специалиста от извънболничната помощ, самата болнична помощ и всички институции. Фрагментацията на диагностично-лечебния процес е основна причина за неефективното ни здравеопазване. Нейн пряк израз са периодичните бумове на хитови лечебни заведения, следващи единствено принципите на пазара. Пренасищане с еднотипни болници, прибягващи до лечението на здрави хора с цел възпроизводство и липсата на специалисти и лечебни заведения по „непривлекателни" дисциплини са последици от зле разбраната децентрализация и нерегулирана конкуренция. В интерес на истината Петър Москов имаше някои правилни разсъждения по темата говорейки за нуждата от комплексно лечение, но начина по който се опита да го наложи може да се сравни с действията на каменоделец в стъкларна.

Парите следват пациента и листите на чакащи

Звучи примамливо справедливо. Но констатацията, че видите ли, „пациентите търсят неизчерпан лимит" и това е довело до листа на чакащите е преувеличено и твърде повърхностно. Първо, значим феномен болни да обикалят страната в търсене на лечебно заведение, което не си е свършило лимита няма. Пациентите обикалят, за да намерят определен лекар, по-ефикасно или по-евтино лечение (да, въпреки осигуровките на много места хората трябва да си плащат, често значително) или по-добри условия . Второ т.нар листа на чакащите съвсем не е еквивалент на подобни листи в чужбина. Тя беше въведена насилствено от д-р Москов във връзка със странните му желания някакви хора да чакат лечение. Напротив, може да се твърди, че днес се чака по-малко отколкото преди пет години, онкологията е показателен пример. Нека не бъркаме плановата хоспитализация с чакане. И нека не се фокусираме върху няколко бутикови лечебни заведения. Здравният министър трябва да следи дали на национално ниво пациентите могат да получат необходимото лечение и трябва да е много по-загрижен всички болници да предлагат качествено такова, отколкото да се вайка дали определена клиника ще отчете неограничен брой хоспитализации, постигнати по всички правила на пазарната икономика. Иначе принципът „парите следват пациента" е добър. Само дето у нас е заместен с „парите следват клиничната пътека и решенията на надзора в НЗОК".

Би могло много да се дискутира по темата приватизация и до колко нейното спиране на времето е в основата на днешното не особено радостно състояние на здравеопазването, но ще е доста по-забавно да оставим тази тема за БСП и възкресените лица от НДСВ. Само бих отбелязал, че има смесване на причинно-следствени връзки, водещи до погрешни съждения. За клиничните пътеки дискусия обаче не е нужна – те са инструмента, убиващ в най-голяма степен медицината и нанесъл трудно поправими и трайни щети на здравеопазването, включително и икономически. Всеки ден те инвалидизират мисленето на лекарите и лишават пациентите от адекватно лечение. Когато и да бъдат премахнати, все ще е късно.

Множество са въпросите, които стоят пред здравната ни система. Идат избори и точно сега е моментът да чуем мнението на политическите партии и вижданията на лидерите им. Не е сериозно еднолично да се чертаят планове за бъдещето, нито пък ясната политическа позиция може да се замени с експертност промотирана от задкулисни сметки. В същност може, но трайният резултат няма да е добър.